Решение № 298 от 13.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1425/2011 г.

Решение № 298 от 13.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1425/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на главния прокурор за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 128 от 25.11.2010 г., постановено по ВНОХД № 364/2010 г. от Окръжен съд - Сливен, с което е потвърдена оправдателната присъда на районния съд от същия град, издадена спрямо подсъдимия Д. И. Т. Оспорването се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се иска отмяна въззивното решение и ново разглеждане на делото от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането, по изложените в него съображения. Подсъдимият Т. се явява лично и с процесуален представител. Поддържаното становище е за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: I. С първоинстанционната присъда от 15.04.2010 г., постановена по НОХД № 1163/09 г., съдът е признал подсъдимия Д. И. Т. за невинен в това, че на 10.05.2006 г., чрез измама склонил Г. Н. Г. да подпише частен документ, представляващ ценна книга на заповед за парична сума (запис на заповед в полза на Н. Т. с предмет сумата от 5 000 лева) със съдържание, което не съответства на волята му, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 315, ал. 2 във вр. с чл. 309, ал. 2 от НК. В искането за възобновяване се твърди, че решението е постановено при съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Описват се действия на съда, нарушаващи разпоредбите на чл. 13, 14, чл. 107 от НПК - липса на надлежен доказателствен анализ, игнориране на доказателствени източници, като се обобщава, че те (нарушенията) са довели до неправилно приложение на закона с оправдаването на подсъдимия. Предходните инстанции са положили усилия при попълване на доказателствената съвкупност и преценката на гласните доказателствени източници, съдържащи абсолютно противоположна информация. Още първата инстанция е използвала редица процесуални способи - повторни разпити, очни ставки и сравнителен анализ, за изясняване на обстоятелствата по делото. Доказателствените средства, на които се позовава искането за възобновяване: показанията на свидетелите Г., П., Н., Б., С., Р., са били предмет на обсъждане от предходните инстанции. Тяхната достоверност е отречена, предвид съмненията за предубеденост, непоследователност и констатираното противоречие по между им и с останалите доказателствени източници. Проверката на показанията на Г., П. и Н. сочи, че данните, съдържащи се в тях са следните: на свидетеля Г. (и на част от другите) им е бил предоставен запис на заповед, който той е прочел, собствено ръчно попълнил, от който текст е ставало ясно, че се отнася за сумата от 5 000 лева, като гаранция (застраховка) за новите МПС, респективно стока, превозвана с тях - виж показания на Г., л. 48, Р., л. 50 от първоинстанционното дело; от показанията на П. - "прочетохме тези документи, в които ставаше въпрос за сумата от 5000 лева, все едно, че тези пари са давани на нас, а никой не ги е получил" - л. 68 от делото; идентични данни има и в показанията на Н. - "прочетох бланката, като я попълних и подписах" - л. 74 от делото. За престъплението по чл. 315 от НК, в двете му хипотези, е характерно, че третира деяние при първоначално създаване на документ, чийто автор е друго лице. Поставеният подпис е истински и деецът не внася промяна в едно вече изготвено писмено изявление, не се поставя и въпросът за верността/неверността на съдържанието. При измамливото склоняване на другиго да подпише несъответен на волята му документ - чл. 315, ал. 2 от НК, документният текст е изготвен предварително, като при поставянето на подписа авторът на документа бива заблуден относно съдържанието, което подписва и което по този начин се превръща в направено от него изявление, макар че съществува несъответствие между действителната воля и документираното. Иначе казано, деянието по чл. 315, ал. 2 от НК се изразява в това, че деецът изготвя документно съдържание, което не съответства на волята на този, когото с измама склонява да подпише така изготвеното съдържание. Данните, посочени по-горе, изводими от показанията на свидетелите, на които се акцентира в искането, не могат да обусловят съставомерност по чл. 315, ал. 2 от НК. Свидетелят Г. лично е попълнил инкриминирания запис на заповед, бил е запознат със съдържанието му, съответно сумата и прочие. Тоест, не му е поднесено съдържание, с което той не е бил наясно (да е бил заблуден относно съдържанието на онова, което подписва). Гражданскоправното значение на записа на заповед - на ценна книга и на едностранна сделка, както и каква каузална сделка обслужва (договор за заем или друго вземане) не могат да послужат за обосноваване на наказателна отговорност. Отделно от казаното, предходните инстанции с основание са се отнесли с недоверие към съобщеното от свидетеля Н. и представения от него запис на заповед. Установено е, че този свидетел е поднасял различни данни относно поставения и считан от обвинението за съществен въпрос - дали лично Н., а и другите свидетели, са подписвали запис на заповед. Обстоятелството би имало значение, ако все пак беше безспорно установено, че всички те са били заблудени да подпишат документен текст, предварително изготвен и без знание за съдържанието му. Останалите възражения, че съдът неправилно е отнесъл данните, изводими от показанията на другите свидетели, разпитани по делото, към предмета на доказване и като подкрепящи обясненията на подсъдимия, при всичко казано са неоснователни. Може да се добави, че предходните инстанции са обсъждали част от тези доказателствени източници в контекста на преценката за достоверността на показанията на Г., Н. и П. В заключение се налага изводът, че доводите, поддържани в искането за възобновяване, за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. В предвид на горните съображения и на основание чл. 424 във вр. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,