Решение № 13393 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7560/2009 г.

Решение № 13393 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7560/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Минев Стефанов чрез неговия процесуален представител срещу Решение № 14/26.02.2009 г. по адм. д. № 119/2008 г. на Административен съд - гр. Габрово. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба -община Севлиево не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на решението в частта, с която жалбата на касатора пред първоинстанционния съд е отхвърлена и за правилност на решението в прекратителната му част. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218 АПК с оглед наведените касационни основания, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора, с която иска: Да се прогласи частична нищожност на Заповед № 61/23.01.1991 г. на председателя на ВрИК на община Севлиево досежно одобрения с нея кадастрален план поради липса на материална компетентност. Да се прогласи нищожността на акт за непълноти и грешки от 18.05.1992 г, с който се одобрява пропусната кадастрална граница между имоти пл. № 812 и № 812, Заповед № 265/20.05.1992 г., Заповед № 304/09.06.1992 г. на кмета на община Севлиево като издадени като последващи административни актове въз основа на нищожен административен акт. С обжалваното решение съдът е оставил без уважение жалбата срещу Заповед № 61/23.01.1991 г. на председателя на ВрИК на община Севлиево като неоснователна. Развил е доводи за наличие на материална компетентност за издателя на акта. По отношение претендираната нищожност на последващите актове съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото в тази му част с мотива, че същите са били обект на обжалване и са влезли в сила. Така постановеното решение е правилно в прекратителната му част и недопустимо в частта, с която жалбата е оставена без уважение при следните съображения: Със Заповед № 61/23.01.1991 г. е одобрен кадастралният, застроителният и регулационният план (включително и дворищнорегулационният) план на гр. Севлиево, включващ посочените имоти. По принцип към датата на издаването на заповедта кадастралният план е подлежал на одобряване и обжалване по реда на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм). Съгласно чл. 20, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) когато кадастралният план не е одобрен до изработването на застроителния и регулационния план, той се обявява, разглежда и одобрява от органите при условията и по реда, предвидени за застроителния и регулационния план. От съвкупния доказателствен материал се установява именно тази хипотеза и със заповедта, чиято частична нищожност се претендира е сторено точно това. Кадастрален план не е имало одобрен. Освен това застроителният и регулационен план от 1978 г. също не е одобрен и не е действал, поради което тези подробни планове са първите по смисъла на чл. 20, ал. 2 ППЗТСУ (отм.). Поради това заедно със застроителния и регулационен план е одобрен и кадастралният план със Заповед № 61/23.01.1991 г. Одобреният застроителен и регулационен план пък по принцип следва да се съобразява с кадастъра - чл. 12 ППЗТСУ (отм.). Тъй като в случая одобряването е едновременно, то така одобреният кадастрален план би подлежал на контрол само и единствено в тази хипотеза- когато е бил одобрен заедно с подробните планове, както в случая. След като са обжалвани подробните устройствени планове по заповедта (застроителен и регулационен, включително и дворищнорегулационен), то е изчерпан и допустимият съдебен контрол върху кадастралния план. В този смисъл, при това едновременно одобряване, не може да се претендира и частична нищожност само за кадастралния план именно поради неразривната им връзка. Такава частична нищожност в случая е недопустима с оглед предизвикваните правни последици на индивидуалния административен акт - одобряване едновременно на кадастрален и подробни планове. При наличието на влязло в сила съдебно решение досежно застроителния и регулационния план е изчерпана възможността за контрол върху кадастралния план, включително и такава за валидността му с оглед компетентността на органа. Това е така, защото преценката за законосъобразност досежно одобрените със Заповед № 61/23.01.1991 г. застроителни и регулационни планове е извършена с оглед данните от кадастъра и одобреният кадастрален план е задължителен като основа за застроителния и регулационния план- последните следва да са одобрени в съответствие с него. Повторен контрол върху одобрените планове, включително и кадастралния, дори и при претенцията за частична нищожност на кадастралния план е недопустим. При тези аргументи е налице е начална липса на право на жалба досежно искането за частична нищожност на Заповед № 61/23.01.1991 г. След като съдът се е произнесъл, решавайки по същество въпроса за законосъобразността на обжалваната заповед с краен съдебен акт, той е постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството прекратено. Следва да се изтъкне, че всъщност жалбоподателят по реда на съдебноадминистративния контрол преследва разрешаване на имотен спор, който не може да се реализира по този процесуален ред. Решението е правилно в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата за обявяване нищожността на на актовете за непълноти и грешки от 18.05.1992 г, с който се одобрява пропусната кадастрална граница между имоти пл. № 812 и № 812, Заповед № 265/20.05.1992 г., Заповед № 304/09.06.1992 г. на кмета на община Севлиево. На първо място актът за непълноти и грешки няма характеристиката на индивидуален административен такъв. На второ място горепосочените мотиви са относими и към претенцията в тази й част. След като е проведен съдебен контрол за законосъобразност, той включва и такъв за валидност. Тези заповеди не могат да подлежат на повторна проверка от съда. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение