Решение № 8790 от 24.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5277/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. В. В., чрез адв. Павлов, срещу Решение 2342/28.02.2025г. постановено по адм. дело 1596/2024г. на Административен съд - Варна. Твърди се и се излагат доводи, че обжалваното съдебното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение, с което се отмени оспорената заповед.

Ответникът Министър на правосъдието, в писмен отговор, чрез юриск. Славова, и в съдебно заседание, чрез юриск.Василева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на С. В. В., срещу Заповед ЧР-05-236/26.06.2024г. на Министъра на правосъдието, с която на основание чл. 194 ал. 2 т. 2, чл. 197 ал. 1 т. 6 вр. с чл. 203ал. 1 т. 8 предл. второ, чл. 204 т. 1 и чл. 226 ал. 1 т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗВМР/ му е наложено дисциплинарно наказание Уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като главен инспектор на длъжност Началник сектор Социални дейности и възпитателна работа /СДВР/ в Затвора гр. Варна, I-ва категория.

За да стигне до този резултат, съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, е приел, че: оспорената заповед е издадена от компетентния орган, отговаря на изискванията за форма, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основания за неговата отмяна. Спазена е процедурата по уведомяване за началото на дисциплинарното производство, вкл. и възможност на оспорващия за активно участие в него, като не е нарушено правото му на защита в нито един от етапите от производството. Не се доказва наличие на основания по чл. 207 ал. 4 от ЗМВР за отстраняване на председателя на ДРО от дисциплинарното разследване, като само липсата на произнасяне от ответния административен орган по това искане, не може да обоснове извод за допуснато нарушение в хода на дисциплинарното производство. Липсва законово изискване за персоналния състав на ДРО, поради което съдът приел за неоснователно възражението, че участващите в състава на ДРО не могат да проверяват дейността на Началник сектор СДВР . Приел също, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание не е нарушена с липсата на взето разрешение от Инспекцията по труда, предвид представеното от В. експертно решение на ТЕЛК. Същият не може да се ползва от защитата, която претендира, тъй като тя е предвидена за лица с намалена трудоспособност, а установеното при него с решението на ТЕЛК общото заболяване не е сред изброените в Наредба 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333 ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.

От фактическа страна, съдът приел за доказано, твърдяното в процесната заповед, че:

1. В. в периода от м. април 2022 г. до м. април 2024 г. (периода от 16.06.2023 г. до 11.01.2024 г. не попада в обхвата на процесния период, поради отпуск по болест) не е изпълнявал вменени му с длъжностна характеристика задължения, а именно да осъществява различни форми на контрол по отношение на служителите; да съблюдава за качественото изготвяне на професионалната документация от служителите в сектор СДВР, касаеща отчитането на индивидуална корекционна работа с лишени от свобода в Дневник за индивидуална работа с лишени от свобода /приложение 5/ от утвърдената от главния директор на ГДИН, Професионална документация, планиране и отчетност на социалната дейност и възпитателна работа в местата за лишаване от свобода . С бездействието си, главен инспектор В., в качеството му на ръководен служител, не е осъществявал адекватен и системен контрол по коректното водене на дневниците за индивидуална работа с лишените от свобода, изготвени от служителите на сектора. Съдът извел правен извод, че за това нарушение В. правилно е санкциониран на основание чл. 200, aл. 1, т. 6 и т. 11 от ЗМВР, като му е определено дисциплинарно наказание Порицание за срок от 6 месеца до 1 година.

1. В. в периода от м. април 2022г. до м. април 2024г. (периода от 16.06.2023 г. до 11.01.2024 г. не попада в обхвата на процесния период, поради отпуск по болест) системно не е изпълнявал служебните си задължения, вменени като основна цел в длъжностната му характеристика, а именно да Осъществява методическо ръководство и контрол на дейността в сектора, съгласно законовите изисквания и установените стандарти при реализирането на социалните дейности и възпитателна работа с лишените от свобода и задържаните по реда на НПК лица в затворите . Възползвал се умишлено и неправомерно от служебното си положение на ръководител, прехвърляйки контролните си задължения на подчинените му служители за осъществяване на дейности извън очертаните им правомощия, а именно да извършват сами мониторинг на изготвените от тях оценки на правонарушителя, поставяйки себе си в по - благоприятно положение и прикривайки по този начин собственото си неизпълнение на служебни задължения. Съдът извел правен извод, че с тези си действия В. е извършил тежко дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. 2 от ЗМВР, за което правилно му е определено дисциплинарно наказание Уволнение .

Съдът приел за правилно и приложението на чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, като е наложено по-тежкото от двете определени дисциплинарни наказания - Уволнение .

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В тази насока касационната инстанция споделя на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК мотивите на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в пълнота.

Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Същото е подробно мотивирано, като в него са обсъдени възраженията и становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Съдебният състав е изпълнил задължението си по чл. 168 от АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите посочени в чл. 146 от АПК, събрал е всички доказателства относими към спора, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е възприел тази фактическата обстановка, която се установява безспорно от тях. Въз основа на нея е направил обоснован правен извод за съответствието на процесната заповед с материалния закон и за липса на основания правещи я незаконосъобразна. Произнесъл се и по всички възражения на оспорващия и мотивирано ги е отхвърлил. Същите възражения са посочени в касационната жалба като доводи обосноваващи твърдените касационни основания за незаконосъобразност на съдебното решение. Както бе казано, по тези възражения съдът се е произнесъл мотивирано и неговите изводи се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Единственото различно възражение с твърдение, че представлява съществено нарушение на съдопроизводствени правила е това, че процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство юриск.Славова, е била и член на ДРО в процесното дисциплинарно производство. Касационната инстанция счита, че този факт не води до извод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съществено би било, като нарушение по отношение на ответния орган, ако юриск.Славова представлява в съдебното производство оспорващия, какъвто не е настоящия случай. Съществено е това процесуално нарушение, което накърнява или възпрепятства правото на защита на страната, която го твърди и сочи за касационно основание или такова, което би довело до друг, различен от направения от съда правен извод. С участието на юриск.Славова като процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство, правото на защита на оспорващия В. нито е накърнено, нито е възпрепятствано. Нейното неучастие, като процесуален представител на ответника в производството пред административния съд, не би довело до друг, различен от направения от съда, извод.

Правилно в оспореното решение е прието, че са налице материално правните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Същата е издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. 2 от ЗМВР, а именно за тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в злоупотреба с доверието на органа по назначаването, като се е възползвал умишлено и неправомерно от служебното си положение на ръководител, прехвърляйки контролните си задължения на подчинените му служители обект на контрол, поставяйки себе си в по-благоприятно положение за прикриване неизпълнението на служебните си задължения. По този начин е допуснато нарушение и на закона, и на служебните задължения по длъжностната му характеристика. Безспорно са доказани вменените на наказания служител нарушения, за които законът предвижда налагане на най тежкото дисциплинарно наказание Уволнение . Дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ е спазил чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства за личността на жалбоподателя като служител в системата на МВР, последиците от деянието, определени са вида и тежестта на дисциплинарното наказание в съответствие с извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител. Правилно е приложена от ДНО и нормата на чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР при определяне на общо наказание.

От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което, като е отхвърлил жалбата срещу нея, Административен съд - Варна е постановил решение в съответствие с материалния закон.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски, следва касаторът да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 от АПК, съставляваща разноски за касационната инстанция.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,