Решение № 8762 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4203/2008 г.

Решение № 8762 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4203/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Ваньо Петьов Транков от гр. Плевен против решение от 3.12.2007 г., постановено по адм. дело № 4720 от 2007 г. по описа на Административния съд - София-град, I административно отделение, 2-ри състав. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ася Аспарухова, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на съдебното решение като законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени доводите на страните и обсъди данните по делото, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С посоченото по-горе решение е била отхвърлена жалбата на Ваньо Транков от гр. Плевен против заповед № АЗ-4371 от 4.09.2007 г. на директора на Национална служба "Полиция" - МВР, с която му е било наложено наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това орган по чл. 228, т. 2 от ЗМВР, мотивирана е и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Развити са съображения, че са били спазени изцяло административнопроизводствените правила по налагане на конкретния вид наказание и тежестта на процесното дисциплинарно наказание - недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година, е съответстваща на материалноправните изисквания, предвидени в чл. 224, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и в чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. Настоящият тричленен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане на доводите на страните и на правно релевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че наложеното на жалбоподателя наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година" съответства на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с материалноправното основание, визирано в чл. 227, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 1 ППЗМВР, и на съдържащото се в него фактическо основание - нарушението е извършено в срока на наложено вече наказание "порицание". Законосъобразно съдът е приел, че поведението и действията на полицейския служител правилно са преценени като нарушение на етични правила на поведение, с които се уронва престижът на службата. Под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител представлява, каквото поведение е установено, видно от доказателствата, събрани при извършеното дисциплинарно производство. Основните доводи за отмяна на съдебното решение, поддържани в касационната жалба, са, че дисциплинарното наказание не е наложено в срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, което е съществено нарушение на процесуални правила, допуснато от първоинстанционния съд; че е нарушена и разпоредбата на чл. 229, ал. 2 ЗМВР, като съдът не е обосновал правния си извод за законосъобразност на обжалваната заповед на основание установените факти и обстоятелства по административния спор. Тези доводи са поддържани и пред административния съд, който е изложил подробни мотиви, с които е обяснил и обосновал правния си извод за законосъобразност на обжалваната административна заповед на основание изискванията на чл. 146 АПК. За конкретния административен спор правилно съдът е приел, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че наказанието е било наложено след изтичането на срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР във вр. с разпоредбата на чл. 223, ал. 1 ППЗМВР. Това е така, защото, видно от представените по делото доказателства, най-ранната дата, на която административно наказващият орган е имал достатъчно данни, за да приеме, че дисциплинарното нарушение и извършителят са установени, е датата 15.08.2007 г., когато директорът на НСП се е запознал с предложението на директора на ОДП - Плевен, с рег. № 53885 от 10.08.2007 г., приложено към проведеното дисциплинарно производство по чл. 230, ал. 1 ЗМВР (обобщената справка по чл. 243, ал. 3 ППЗМВР за резултатите от разследването). По изложените съображения настоящият тричленен състав счита, че атакуваното съдебно решение не страда от твърдените с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание горното и чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,