Решение № 8847 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6205/2017 г.

Решение № 8847 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6205/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на П. Г. С. от гр. С. срещу решение № 3 от 03.01.2017 г., постановено по адм. д. № 7563/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, Т. отделение, 46 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на заповед № РД-16-С-0088 от 10.07.2015 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Предмет на спора пред касационната инстанция е и частна жалба на пълномощника на П. Г. С. срещу решение № 2908 от 27.04.2017 г., постановено по същото дело. Поддържа се незаконосъобразност и се иска отмяната на съдебния акт. Ответникът - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, чрез юрисконсулт Денева, в отговор от 15.03.2017 г., моли първото цитирано решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не е взето отношение по частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност, както на касационната жалба, така и на частната жалба. I. По касационна жалба на пълномощника на П. Г. С. от гр. С. срещу решение № 3 от 03.01.2017 г., постановено по адм. д. № 7563/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, Т. отделение, 46 състав. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 3 от 03.01.2017 г., постановено по адм. д. № 7563/2015 г., Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на П. Г. С. от гр. С. срещу заповед № РД-16-С-0088 от 10.07.2015 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител, служебното й правоотношение е било прекратено. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, че оспореното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, при надлежно сезиране с жалба, която отговаря на положителните предпоставки за разглеждане на спора по същество и отсъствие на отрицателни такива. Събраните доказателства сочат, че делото е изяснено изцяло от фактическа страна, включително и чрез икономическа експертиза, която не е била оспорена. Изводите на съда относно фактическата обстановка са обосновани и кореспондират с доказателствата, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед релевантността им към спорните правоотношения. От данните по първоначалното дело се установява, че П. Г. С. от гр. С. заемала длъжността "Директор", на Дирекция "Административно-стопанско обслужване" в Изпълнителна агенция по лекарствата. Със заповед № РД-16-С-0088 от 10.07.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) и във връзка със заповед № А-15-0523 от 10.07.2015 г. за утвърждаване на длъжностно разписание на Изпълнителна агенция по лекарствата, в сила от 10.07.2015 г. и ПМС № 148 от 12.06.2015 г. за изменение и допълнение на УП на ИАЛ, обн. ДВ, бр. 44 от 16.06.2015 г., служебното й правоотношение е било прекратено, считано 13.07.2015 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с ПМС № 148 от 12.06.2015 г., обн. ДВ, бр. 44 от 16.06.2015 г., са били извършени промени в Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по лекарствата. В резултат на тях са закрити съществуващите две дирекции в общата администрация на ИАЛ - Дирекция "Правно-нормативно осигуряване и управление на качеството" и Дирекция "Административно и стопанско обслужване". Последната преди е имала четири отдела - "Финансово-счетоводни и бюджетни дейности", "Човешки ресурси и протоколни дейности", "Административно-стопански дейности и обществени поръчки" и "Информационно осигуряване, регистри и архиви". В новата структура общата администрация е съсредоточена в една дирекция "Правни, административно-финансови дейности и управление на качеството" с три отдела: "Правно осигуряване, човешки ресурси и международно сътрудничество", "Управление на качеството и административни дейности" и "Информационни технологии и финансови дейности". Числеността на персонала в общата администрация е намалена от 36 щатни бройки на 34 щатни бройки. Тези обстоятелства, както и че заеманата от жалбоподателката длъжност "Директор" на Дирекция "АСО" не съществува като нормативно определена позиция, тъй като длъжността и дирекцията са закрити, съдът е установил след съпоставка на длъжностното разписание на длъжностите на Изпълнителна агенция по лекарствата, в сила от 15.01.2015 г. и съответно от 10.07.2015 г., както и на поименните разписания на длъжностите в ИАЛ от 01.06.2015 г. и от 01.08.2015 г. Освен това в т. 4.1 от заповед № А-15-0523 от 10.07.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата изрично е разпоредено, че считано от 10.07.2015 г. се закрива една длъжност на директор, на Дирекция "Административно и стопанско обслужване", а тази дирекция е закрита с т. 2 от заповедта. От т. 8.1 от същата заповед е видно, че броят на длъжностите директор на дирекция в общата администрация на ИАЛ, са намалени от две на една. Тезата на касаторката, която е в смисъл, че длъжността й не е съкратена, не кореспондира с цитираните доказателства, както и с § 4 и § 5, т. 1 от ПМС № 148 от 12.06.2015 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на ИАЛ, обн. ДВ, бр. 44 от 16.06.2015 г. Казаното в първия текст, че общата администрация вече е организирана само в Дирекция "Правни, административно-финансови дейности и управление на качеството" и във втория - че в чл. 13 от УП думите "Административно и стопанско обслужване". се заменят с "Правни, административно-финансови дейности и управление на качеството" не означават друго освен закриване на първата дирекция, тъй като тя престава да съществува, а от там и длъжността на Семерджиева "директор" на първата дирекция вече не съществува. Не може да има длъжност в администрацията без съответна и конкретна администрация. По делото са безспорно установени, включително и чрез икономическа експертиза различията във функциите, задълженията и изискванията по утвърдените длъжностни характеристики за двете длъжности - "директор" на Дирекция "АСО" и "директор" на Дирекция "Правни, административно-финансови дейности и управление на качеството". Последната, съществуваща след 10.07.2015 г., включва освен функционалните задължения, които е изпълнявала жалбоподателката до прекратяване на служебното й правоотношение и други такива, а и изисква магистърска степен по право, каквато Семерджиева не притежава. Какъв образователен ценз ще се изисква за заемане на длъжността при наличие на възможности в класификатора, е въпрос на избор на административния ръководител и не представлява нарушение. Основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. е установен юридическият факт "съкращаване на длъжността", за чието възникване е достатъчно фактическото премахване на съответната длъжност като нормативно определена позиция в длъжностното разписание, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, съобразно легалното определение на понятието "длъжност в администрацията", регламентирано с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г. Обстоятелството, че изпълняваната по тази длъжност служебна дейност е преминала към друго звено на администрацията, което я осъществява наред с друга служебна дейност, не променя факта на съкращаване на длъжността, която е заемала жалбоподателката. В Тълкувателно решение № 2 от 25.06.2012 г. по тълк. дело № 2/2011 г., ОСК на ВАС приема следното: "Правната регламентация на прекратяване на служебното правоотношение е уредена в чл. 106 от Закона за държавния служител. Според чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. ЗДСл. не съдържа разпоредба, аналогична на чл. 329 от КТ, според която при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. В този смисъл в съдебната практика, в това число и на ВАС, се приема безпротиворечиво, че при прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. за органа по назначаването не съществува задължение за подбор, а преценката му за прекратяване на конкретното служебно правоотношение е въпрос на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол". Стигайки до окончателния правен извод, че процесната заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода по спора разноски в полза на касаторката не се присъждат, а такива са дължими на ответника в минимален размер от 100 лв. - чл. 78, ал. 8 ГПК (нова) във връзка с чл. 144 АПК. II. По частната жалба на пълномощника на П. Г. С. срещу решение № 2908 от 27.04.2017 г., постановено по адм. д. № 7563/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, Т. отделение, 46 състав. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в определения от съда срок за оспорване от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С цитираното решение, което има характера на определение по чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът е изменил първоначално постановеното решение, в частта за разноските, които е присъдил в полза на Изпълнителна агенция по лекарствата вместо 200 лв., сумата 380 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. При определяне на последната е съобразена разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която по дела за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно, възнаграждението е не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. В цитираната Наредба не се съдържа изричен текст, определящ минималния размер на адвокатското възнаграждение за подадена жалба срещу уволнение на държавен служител. Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на същия подзаконов акт сочи, че за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението да се определя по аналогия. Сумата е съобразена също така с ПМС № 139 от 04.06.2015 г., което е в сила към момента на представяне на пълномощното. По изложените съображения решението, с характер на определение, следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и чл. 234 АПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, шесто отделение,