Решение № 10829 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11477/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. В. А., подадена чрез адв. Петрова, срещу Решение 1732 от 10.10.2024 г., постановено по адм. дело 300/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) Р-22001022005524-091-001/09.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение 991 от 14.07.2023 г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2020 г. и 2021 г., ведно със съответните лихви, и установените задължения за ЗОВ за фондовете на ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2020 г. и 2021 г., ведно със съответните лихви. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната от него част, е неправилно, като от изложените съображения се извеждат касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК допуснати нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че необоснована и неправилна е преценката на съда, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и последващата такава, че ревизията, проведена по особения ред, дефиниран в чл. 122 и сл. от ДОПК, е законосъобразно проведена. Настоява, че при недоказаност от органите по приходите на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК, РА не може да се ползва от презумпцията на чл. 124 от ДОПК. Изтъква, че в случая липсват укрити доходи, както и че липсата на посочените предпоставки обосновава самостоятелен извод за отмяна на РА като незаконосъобразен. Моли да постанови решение, с което да се отмени решението на първоинстанционния съд със съответна отмяна и на РА. Претендира се заплащане на разноски за двете инстанции, за което се представя и списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция ОДОП София, чрез процесуалния си представител юрк. Ненчовска оспорва същата и настоява за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира разноски за касационната инстанция под формата на дължимото се юрисконсултско възнаграждение, за което представя и списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но по същество се явява неоснователна. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за касатора, е процесуално допустима. По основателността й се установи следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Кюстендил е била законосъобразността на РА Р-22001022005524-091-001/09.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение 991 от 14.07.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който спрямо Г. В. А. са установени, както следва: 1. Допълнителни задължения за годишен и авансов данък на едноличен търговец по чл. 48, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчен период 2020 г. в размер на 447 лева - главница и 86,46 лева лихви; 2. За вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за 2020 г. в размер на 1 083,36 лева главница и 306,96 лева лихва и за 2021 г. в размер на 192,40 лева главница и 33,37 лева лихва; 3. За вноски за ЗО самоосигуряващо се лице за 2020 г. в размер на 585,60 лева главница и 165,94 лева лихва и за 2021 г. в размер на 104 лева главница и 18,04 лева лихва; и 4. За вноски за ДЗПО-УПФ самоосигуряващо се лице за 2020 г. в размер на 366 лева главница и 103,70 лева лихва и за 2021 г. в размер на 65 лева главница и 11,27 лева - лихва. След като е установил, че производството е за разглеждане за втори път пред първата съдебна инстанция и при съобразяване указанията, дадени с Решение 6094/17.05.2024 г., постановено по адм. дело 624/2024 г. по описа на ВАС, съставът на Административен съд Кюстендил е възприел, че разглежданият РА е валиден, като издаден от компетентни органи по приходите, в рамките на предоставените им правомощия, в предвидената за това форма и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По материалната законосъобразност на акта съдът е установил следното от фактическа и правна страна: Установено е, че Г. В. А., в качеството си на физическо лице, без търговска регистрация, извършва множество продажби на велосипеди на трети лица, чрез Еконт Експрес ООД, срещу получени суми от наложени платежи, която дейност е квалифицирана предвид обема й и начина на осъществяване като търговска, което придава качеството на търговец на ревизирания субект по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон. Обоснован е и изводът, че получените от тази дейност доходи подлежат на облагане по препращането на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда на чл. 26, ал.1 6 от ЗДДФЛ, респ. данъчната основа се формира по правилата на чл. 28 от ЗДДФЛ, а дължимият данък е този по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Прието е, че размерът на същите тези доходи са декларирани от ревизираното лице с ГДД по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ като такива и не са били спорни. От друга страна посочения ред за облагане, обосновава и извод за приложимост на правилата за корекции на данъчната основа, дефинирани в ЗКПО, в частност правилото на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Най-сетне предвид безспорно установеното извършване на независима икономическа дейност, доходът от която съставлява трудов доход по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, е възприет и изводът на органите по приходите за наличието на качество на самоосигуряващо се лице за Г. В. А., респ. за законосъобразно вменени задължения към фондовете на общественото осигуряване на основание чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО за ДОО, чл. 127, ал. 1 от КСО за УПФ, чл. 40, ал. 1, т .2 от ЗЗО за ЗО Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационните жалби касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд Кюстендил като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Бланкетни доводи за допуснати процесуални нарушения в дейността на съда се съдържат в касационната жалба, но предвид липсата на всякаква конкретика и с оглед пределите на касационния контрол, това касационно основание не се обсъжда. По съответствието с материалния закон на оспореното решение. На първо място следва да се посочи, че изводът за валидност на оспорения РА е сторен в пълно съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно Решение 3 на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегии на Върховния административен съд по тълкувателно дело 4/2024 г., съобразно и ангажираните по делото писмени доказателства. Всъщност единствените доводи на касатора са свързани с липсата на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК, послужили според него за провеждане на ревизията по обособени ред, дефиниран в чл. 122 и сл. от ДОПК, което според оплакванията в касационната жалба било достатъчно за отмяна на процесния РА като материално незаконосъобразен, противно на възприетото от състава на първата съдебна инстанция. Тези доводи не могат да бъдат споделени. Първо още в Решението на Директор на Дирекция ОДОП гр. София е отречено, ревизията да е следвало да бъде проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, предвид действително липсата дори на една от нормативно установените задължителни предпоставки за това, но също така са изложени и съображения, че данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, респ. осигурителния доход за определяне задълженията към фондовете на общественото осигуряван, са формирани по общия материален закон. Второ именно в тази връзка са и задължителните указания за състава на Административен съд Кюстендил, дадени с Решение 6094/17.05.2024 г., постановено по адм. дело 624/2024 г. по описа на ВАС. При осъществения обхват на задължителния касационен контрол от настоящия касационен състав, не се установи основание да се възприеме друга теза. Всъщност очевидно е, че страните в процеса (предвид събраните по делото доказателства, вкл. и декларирането на дохода от самото ревизирано лице в подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ в приложение 2 Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ) не спорят, че осъществяваната от А. дейност по повод покупко-продажбите на процесните велосипеди следва да бъде квалифицирана като "търговска" по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като по-скоро спорът е относно начина на формиране на резултата от тази дейност, респ. размерът на осигурителния доход и на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. При това положение, следва да се споделят и констатациите на приходните органи, а впоследствие и мотивите на първостепенния съд, че облагането на процесните доходи на Г. А. е по реда на чл. 26, ал. 7 във връзка с ал. 1 от ЗДДФЛ предвид, че той се третира като търговец по смисъла на чл. 1, т. 1, т. 1 от ТЗ, без да има изрична регистрация по чл. 56 и сл. от ТЗ. В този порядък правилно е възприета и приложимостта на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, при определяне на данъчната основа за облагане от дейността. Посоченото правило, по императивен начин дефинира, че не са признати за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. От своя страна чл. 10, ал. 1 от ЗКПО гласи, че Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.. В случая именно спазване това нормативно изискване е отречено от органите по приходите, от своя страна ревизирания субект не се е справил с възложената му доказателствена тежест (виж чл. 154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, респ. чл. 144 от АПК, а и правилото на чл. 170 от АПК) да установи този положителен факт от обективната действително, от който черпи права, поради което и действията на администрацията по формиране на данъчни финансов резултат от извършваната дейност почиват изцяло на закона (виж чл. 22, т. 1, във вр. с чл. 23, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 26, ал. 7 въ в вр. с ал. 1 от ЗДДФЛ). При така установените факти в съответствие с приложимия материален закон е и изводът на съда за дължимостта на вменените с РА вноски към фондовете на общественото осигуряване. На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО ревизираното лице е задължително осигурен за инвалидност, поради общо заболяване за старост и за смърт, а на основание чл. 127, ал. 1 от КСО и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. На основание чл. 5, ал. 2 във вр. с чл. 6, ал. 8 от КСО, същият е самоосигуряващо се лице. Задължението за здравно осигуряване произтича от нормата на чл. 33, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), а размерът на здравноосигурителните вноски са в посочения, в чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Най-сетне при определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в пълнота са спазени правилата на чл. 28, ал. 1 от същия закон, като са съобразени дължимите задължителни осигурителни вноски. Изложеното обосновава извода за неоснователност касационната жалба, поради което и съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно постановено, т.е. нестрадащо от релевираните касационни пороци, следва да се остави в сила. По въпроса с разноските: При този изход на спора и своевременно сторената претенция за това в полза на ответника по касация се дължат разноски под формата на дължимото юрисконсултско възнаграждение, претендирано съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 657,46 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение