Решение № 15608 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9671/2009 г.

Решение № 15608 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9671/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Христо Христов Капасъзов от гр. Елена, обл. Велико Търново, против Решение № 290 от 03.06.2009 г. по адм. дело № 69 по описа за 2009 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата против Решение № 1/10.01.2009 г. на Директора на РУСО - Велико Търново. В хода на касационното производство касаторът е починал и на негово място са конституирани като страни наследниците му Цветанка Стоянова Капасъзова и Станимир Христов Капасъзов (удостоверение за наследници № 000513/10.08.2009 г.). Посочените пороци релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Велико Търново, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на Христо Христов Капасъзов от гр. Елена против Решение № 1/ 10.01.2009 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане № 4911191402/31.10.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано изменение на отпуснатата му лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по негово искане за определяне на размера на пенсията въз основа на увеличен размер на брутното трудово възнаграждение за периода 04.11.1989 г. - 03.11.1992 г. Решението е постановено при правилно прилагане на материално-правната разпоредба на чл. 34, ал. 1 от Правилника за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги (обн., ДВ, бр. 48 от 23.06.1987 г., в сила до 15.11.1999 г.), съгласно която работниците и служителите, когато работят по трудов договор за допълнителен труд, се осигуряват само за трудова злополука, ако по основното си трудово правоотношение работят при пълно работно време и са осигурени за всички осигурителни случаи. Съдът законосъобразно е приел, че допълнително изплатените суми, отразени във ведомостите като "други" и по "заповед № 279 и № 181", не следва да се включат в брутното трудово възнаграждение по основното трудово право - отношение, върху което се дължат осигурителни вноски. Изложените в касационната жалба доводи, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни. Съгласно заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, изготвено по данни от ведомостите за заплати на "Елба" ЕООД, гр. Елена, през спорния период на лицето е била начислявана основна заплата и всички полагащи се към нея допълнителни възнаграждения (прослужено време, условия на труд, ремонт, индексации и компенсации, предпразнични, целеви награди). Няма писмени данни за основанието за заплащане на суми като "други" и "Заповед № 279 и № 181". Недопустимо е основанието за заплащане на допълнителни суми към работната заплата и начисляването на осигурителни вноски върху тях да бъде установявано с гласни доказателства. С оглед на установеното фактическо положение следва да се приеме, че така изплатените суми не са били елемент на получаваното брутно трудово възнаграждение. Съгласно действащата през периода разпоредба на чл. 110, ал. 5 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (изм. - ДВ, бр. 40 от 1991 г.) не се включват в брутното трудово възнаграждение за изчисляване на пенсията: възнаграждението за извънреден труд включително и процентното увеличение; възнаграждението за съвместителство извън законно установеното работно време; дневни, пътни, квартирни, порционни, представителни, заседателни и безотчетни пари; допълнителни възнаграждения, изплащани вместо командировъчни пари. Твърденията в касационната жалба за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон и за съществено нарушение на административнопроцесуалните правила не са свързани с конкретни нормативни текстове. Оспорените административни актове са законо- съобразно издадени и като е отхвърлил подадената жалба, първо- инстанционният административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,