Решение № 2928 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7072/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Р. Шефкед, от [населено място], община [община], област Хасково, чрез процесуалния му представител адв. В. Милушева, срещу решение 385/23.05.2023 г., постановено по адм. дело 16/2023 г. по описа на Административен съд-Хасково. В касационната жалба и постъпила по делото на 05.02.2024 г. молба-становище, се релевират съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в нарушение на приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции, по приложен списък. Ответникът директор на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие гр. Хасково /ОД на ДФЗ-Хасково/, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени наведените от касатора доводи и данните по делото, приема, че касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, е допустима, а разгледана по същество основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Р. Шефкед срещу Уведомително писмо с изх. 02-261-6500/277#7/13.12.2022 г. на директора на ОД на ДФЗ-Хасково, с което е оставено без уважение искането му с BG06RDNP001-6.007-1955-С02-М016/07.11.2022 г. в ИСУН, за прекратяване на административен договор BG06RDNP001-6.007-1955-С01/16.03.2021 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014-2020 г. По данни от приобщените по делото доказателства, в това число цялата административна преписка по издаването на оспорения акт и допълнително представени от жалбоподателя по делото епикризи от хоспитализации в лечебни заведения и болнични листове /л.л.132-141 от делото/, се установява и не е спорно между страните, че на 16.03.2021 г. между ДФЗ и Р. Шефкед е сключен гореописаният договор BG06RDNP001-6.007-1955-С01/16.03.2021 г. за предоставяне на БФП. Според чл. 24, ал. 1, т. 3 от договора, същият се прекратява при невиновна невъзможност да бъдат изпълнени условията и задълженията за предоставяне на помощта. Съобразно чл. 19 от договора, бенефициерът не носи отговорност за пълно или частично неизпълнение на свое задължение по настоящия договор, ако неизпълнението е възникнало като пряка последица от действието на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, с уточнението в ал. 2 от същата клауза, че непреодолима сила/извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 2, § 2 от Регламент 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ 352/78, /ЕО/ 165/94, /ЕО/ 2799/98, /ЕО/ 814/2000, /ЕО/ 1290/2005 и /ЕО/ 485/2008 на Съвета и този договор, е всяко едно от изброените в клаузата събития, сред които в б. б дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера. След извършено първо плащане по договора и отправена на 28.05.2022 г. заявка за второ плащане, с Уведомително писмо BG06RDNP001-6.007-1955-С02-М016/07.11.2022 г. до административния орган, подадено чрез ИСУН, и приложени към него медицински документи, бенефициерът отправя искане за стартиране на процедура по сключване на споразумение за прекратяване на административния договор, по съображения, че здравословното му състояние е влошено и не му позволява да полага тежък физически труд, какъвто се изисква за изпълнението на одобрения от ДФЗ и финансиран по договора, проект. Във връзка с това писмо, е издадено атакуваното пред първата инстанция уведомително писмо от директора на ОД на ДФЗ-Хасково, с което е отказано прекратяването на договора, по посочени в акта мотиви, че предвид клаузата на неговия чл. 19, предоставените от бенефициера доказателства по отношение на твърдяната от него настъпила невъзможност да изпълнява задълженията си по договора, не са достатъчни, за да бъде прекратен този договор, тъй като не доказват състояние на трайно намалена работоспособност по смисъла на чл. 2, § 2 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета /Регламент /ЕС/ 1306/2013/. При тази фактическа установеност, за да отхвърли жалбата като неоснователна, административният съд приема, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Най-общо така мотивиран, първоинстанционният съд постановява оспореното пред касационната инстанция решение, с което отхвърля жалбата на Р. Шефкед и го осъжда да заплати на ДФЗ сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Правните изводи на административния съд не кореспондират с данните от приобщените по делото доказателства, в това число и относно задължителните и за двете страни по делото, клаузи на административен договор BG06RDNP001-6.007-1955-С01/16.03.2021 г., които в мотивите на постановения съдебен акт са тълкувани неправилно. Противно на изтъкнатите в обжалваното решение мотиви на първоинстанционния съд, касационният съдебен състав счита, че атакуваният отказ за сключване на споразумение за прекратяване на административен договор BG06RDNP001-6.007-1955-С01/16.03.2021 г., обективиран в процесното уведомително писмо на директора на ОД на ДФЗ-Хасково, е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. Предвид данните по делото, в това число за множество поставени на бенефициера диагнози в приобщените в доказателствения материал епикризи /включително и в тази от 19.12.2022 г., намираща се на л. 132 от делото, отразяваща хоспитализационен период, частично предхождащ издаването на оспорения акт/, сред които хроничен дуоденит, ерозии на стомаха, чернодробна стеатоза, нефролизиаза, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия и др., и същевременно възрастта на бенефициера, касационният състав приема, че постановеният отказ е издаден без да бъдат събрани, изяснени и обсъдени от органа, в това число и служебно, включително чрез възлагането на медицинска експертиза на основание чл. 49 във връзка с чл. 36, ал. 1 от АПК, всички относими към случая факти и обстоятелства. С оглед характера на изтъкнатите от бенефициера конкретни причини, поради които той по същество твърди, че е изпаднал в невъзможност поради здравословни проблеми, да изпълнява задълженията си по договора и поради които желае той да бъде прекратен, съдебният състав счита, че в административната преписка по издаването на акта, която е приобщена по делото, липсват достатъчно данни, обосноваващи категоричен извод, че здравословното състояние на бенефициера му позволява да изпълнява финансирания от ДФЗ проект, а оттам и че не е налице предпоставката по чл. 24, ал. 1, т. 3 от административен договор BG06RDNP001-6.007-1955-С01/16.03.2021 г., обуславяща неговото прекратяване. Предвид твърденията на бенефициера от сезиращото административния орган уведомително писмо BG06RDNP001-6.007-1955-С02-М016/07.11.2022 г., че с предходни негови писма /с рег. в ИСУН BG06RDNP001-6.007-1955-С02-М013/29.08.2022 г. и BG06RDNP001-6.007-1955-С02-М014/14.09.2022 г./ той е уведомил органа за внезапното влошаване на здравословното му състояние, отказът на директора на ОД на ДФЗ-Хасково е издаден и без да бъдат взети предвид и ценени всички обяснения и изявления на бенефициера, които са от значение за разглеждания случай. Пропускът на органа да обсъди тези писма е съществен, доколкото в мотивите на процесното писмо се сочат именно клаузите на чл. 20 от сключения договор, вменяващи на бенефициера, в резюме, задължението да уведоми ДФЗ при настъпване на непредвидено обстоятелство в определения затова срок и следователно имплицитно формирания от органа извод, че тази процедура по оповестяване, в случая не е била спазена. Отделно от изложеното, безспорната фактическа установеност по делото относно съдържанието на подписания договор и същевременно посочените в процесния акт мотиви /в последствие неправилно възприети и от първоинстанционния съд/, навеждат на извода, че административният орган е определил неправилно приложимата в случая клауза по договор BG06RDNP001-6.007-1955-С01/16.03.2021 г., въз основа на която е следвало да извърши мотивирана преценка за наличието на предпоставките за прекратяване на договора. При наличието в договора на клаузата на неговия чл. 24, ал. 1, уреждаща изрично условията за неговото прекратяване, включително в случаите на невиновна невъзможност /по т. 3/ за изпълнение на условията и задълженията за предоставяне на помощта, именно това е клаузата, която е следвало да бъде тълкувана и приложена от административния орган и въз основа, на която е следвало да бъде осъществена дължимата от него проверка за наличие на предпоставката, предвидена в нея, за прекратяване на договора. Наместо това погрешно в процесното уведомително писмо, административният орган е извършил проверка и преценка за наличие на предпоставките по чл. 19 от договора, които, обаче, са неотносими към неговото прекратяване и касаят единствено и само случаите на освобождаване на бенефициера от отговорност при неизпълнение на договорните му задължения, възникнало като пряка последица от действието на непреодолима сила или извънредни обстоятелства. Но нито административният договор, нито условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на БФП по процедурата чрез подбор BG06RDNP001-6.007 по подмярка 6.3, нито Регламент /ЕС/ 1306/2013 или друг, действащ в съответната материя нормативен акт, налагат погрешно формирания от административния орган, а в последствие и от административния съд, извод, че при изследване на предпоставките за прекратяването на договора с оглед конкретно сочените от бенефициера причини затова, следва да се прилагат клаузите на неговия чл. 19, ал. 1 и ал. 2, вместо тази на чл. 24, ал. 1, т. 3. Без правно значение в това отношение е позоваването от страна на бенефициера в искането му за прекратяване на договора на клаузата на неговия чл. 19, доколкото задължение на административния орган, а в последствие и на съда, е да квалифицира искането с оглед конкретно направените в него изявления и твърдения, като го подведе под съответната приложима спрямо него, договорна клауза. Следва да се отбележи и това, че предвидената като основание за прекратяване на договора невиновна невъзможност за неговото изпълнение в чл. 24, ал. 1, т. 3 от него, не е еднозначна на визираните в чл. 19 от договора непреодолима сила или извънредни обстоятелства , с които тя не се припокрива и за установяването, на която не е необходимо редът за оповестяване, предвиден в чл. 20 от договора, да е бил предварително спазен. Касае се за два различни и самостоятелни правни института, уредени в различни клаузи на договора, при това без предвидено препращане на едната клауза спрямо другата. Затова, като при отправеното искане за прекратяване на договора административният орган е изследвал наличието на предпоставките по чл. 19 от договора наместо да извърши преценка на основание на чл. 24, ал. 1, т. 3 от него дали бенефициерът е изпаднал в невиновна невъзможност да изпълнява договорните си задължения, което именно му дава правото да поиска договорът да бъде прекратен, административният орган е издал материално незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. По изложените съображения касационната инстанция приема, че обжалваното решение, в което съдът е достигнал до противоположен извод за законосъобразност на оспорения акт, е неправилно и следва да бъде отменено. Предвид изяснеността на делото от фактическа страна, след отмяната на атакуваното решение следва да бъде постановен нов акт по съществото на спора за отмяна на уведомително писмо с изх. 02-261-6500/277#7/13.12.2022 г. на директора на ОД на ДФЗ-Хасково като незаконосъобразно и изпращане преписката на органа за ново произнасяне по искането на бенефициера /с BG06RDNP001-6.007-1955-С02-М016/07.11.2022 г. в ИСУН/ за прекратяване на административен договор BG06RDNP001-6.007-1955-С01/16.03.2021 г. съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане на искането, административният орган, включително чрез служебното събиране на доказателства, следва да изясни всички относими към отправеното искане за прекратяване на договора факти и обстоятелства, които следва да обсъди и цени съвкупно и в тяхната взаимовръзка. Органът следва да обсъде предоставените от бенефициера доказателства относно здравословното му състояние, които са от значение за установяване на предпоставката по чл. 24, ал. 1, т. 3 от договора, обуславяща прекратяването на същия. След пълното и встестранно изясняване на относимите към случая факти и обсъждане на всички дадени от бенефициера обяснения, за да се произнесе по искането за прекратяване, административният орган следва да извърши проверка за наличие на основанието, предвидено в чл. 24, ал. 1, т. 3 от договора, а именно налице ли е в случая, с оглед конкретно установените от него данни, невиновна невъзможност за бенефициера да изпълнява договорните си задължения, даваща му правото да поиска прекратяване на договора. С оглед изхода на делото, претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски е основателна. Ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от общо 2 030 лв., представляваща направени от касатора разноски в производствата пред двете съдебни инстанции, от които сумата от 510 лв. пред Върховния административен съд /от която 70 лв. платена държавна такса и 500 лв. платено адвокатско възнаграждение/ и сумата от 1 460 лв. за първата инстанция /от която 10 лв. платена държавна такса и 1 450 лв. платено адвокатско възнаграждение/, в установен от съдебния състав размер въз основа на представените по делото доказателства /платежни нареждания и два броя договори за правна защита и съдействие с уговорено плащане на възнаграждението в брой/. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,