Решение № 5520 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8149/2014 г.

Решение № 5520 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8149/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Каприз - 2004" ООД, гр. Ямбол, чрез законния си представител И. Петров, срещу решение № 637 от 17.04.2014 г., постановено по адм. д. № 2202/13 г., по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Ревизионен акт /РА/ № 281300645/4.06.2013 г. издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 236/12.08.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/, гр. Бургас, при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество постановено ново, с което отмени обжалвания РА. Ответникът - Директор Дирекция "ОДОП", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 281300645/4.06.2013 г. издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 236/12.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, с който на "Каприз - 2004" ООД са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди м. 09.2010 г. - 31620 лв., м. 12.2010 г. - 5098 лв., м. 01.2011 г. - 9902 лв., ведно с лихви, в резултат на отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, по фактури, за доставки на стоки, издадени от "Кри Д 2009" ЕООД и "Таби груп" ЕООД. За да постановени обжалваното решение, съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена повторна данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. От обективна страна за установено съдът е приел, че предмет на доставката от "Кри Д 2009" ЕООД, гр. София са - стоки - метални конструкции за халета, а от доставчика "Таби груп" ЕООД, гр. Пловдив са различни видове препарати за растителна защита. При извършени насрещните проверки на преките доставчици е установено, че същите не са открити на декларираните данъчни адреси, поради което ИПДПО са връчени при спазване разпоредбите на чл. 32 от ДОПК. Обсъдено е заключението на приетите по делото съдебно-счетоводна и агротехническа експертизи, от които се установява заприходяване на стоката при жалбоподателя и използване на процесните стоки в дейността му. Предвид оспорване автентичността на подписите за предал върху приетите по делото договор за покупко-продажба на стоки от 1.09.2010 г. с доставчика "Кри Д 2009" ЕООД относно металните конструкции за халета, товарителници и приемо-предавателни протоколи към процесните фактури издадени от този доставчик и приемо-предавателни протоколи и договор за покупко-продажба, сключен с доставчика "Таби груп" ЕООД с предмет стоки - препарати за растителна защита, съдът е приел, че не са ангажирани доказателства от жалбоподателя, поради което и при липса на доказателства за предаване на стоката, законосъобразно на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит по порцесните доставки. Решението е правилно. Досежно доставчика "Кри Д 2009" ЕООД, гр. София от касатора са представени договор, приемо-предавателни протоколи, към всяка от фактурите, товарителници и пътни листи. Както в договора, така и в приемо-предавателни протоколи и фактурите стоката е посочена като метални конструкции за халета, а в товарителниците като метални халета. Доказателства за други данни относно тегло, брой или други индивидуализиращи характеристики не са ангажирани. Всички доказателства, с изключение на пътните листи са оспорени в хода на първоинстанционното производство от ответната страна, досежно авторството на лицето, подписало за предал стоката, респективно изпращач в товарителниците. Доказателства досежно оспорването не са ангажирани от касатора. При оспорване на частни документи производство по реда на чл. 193 от ГПК следва да се открива само за тяхната автентичност, но не и относно верността им, тъй като същите не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила и съдържанието им следва да бъде конкретно ценено с оглед всички доказателства по делото. В тази насока съдът е обсъдил приетата по делото ССЕ и е приел, че същата е установила факти, които не са били спорни в хода на ревизионното производство, а именно, че стоката е заприходени при касатора по с/ка 207 /машини и оборудване/, както и че дейността на касатора, свързана с производство на селскостопанска продукция, предполага използването на метални конструкции за халета, с оглед съхраняване и обработка на отглежданата културна растителност. Този анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства, ведно с установеното в хода на ревизията, че доставчика е включен в Бюлетина на издирваните от НАП лица публикуван на официалната интернет страница на НАП и факта, че данъка не е внесен от доставчика, налага на извода за правилност на решението на АС в тази му част. В тази насока е неоснователен доводът на касатора, че фактът на установени задължения на доставчика в големи размери не следва да рефлектира върху правото му на данъчен кредит, тъй като ДЗЛ е могло да се информира за обстоятелството, че доставчика е издирвано лице към момента на издаване на процесните фактури и да предвиди риска от загуба за фиска, поради невнасяне на данъка от доставчика. При липса на годни доказателства за предаване на стоката и нейната индивидуализация, не налага извода за идентичност на заприходените стоки и доставените, поради което като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение. Относно доставчика "Таби груп" ЕООД с предмет стоки - препарати за растителна защита, са представени приемо-предавателни протоколи и договор за покупко-продажба, които са оспорени в хода на първоинстанционното производство досежно авторството на подписа за предал. В хода на първоначалната ревизия представляващият дружеството доставчик е заявил, че стоката е предедана при проведена среща в Стара Загора, на магистралата, откъдето са били взети препаратите, а представените от него счетоводни разпечатки - главни книги и аналитична оборотна ведомост по Сметка 3043 са били изготвени от счетоводството на "Каприз 2004" ЕООД. При повторната ревизия от представляващия дружеството са представени писмени обяснения с доказателства, като са дадени други обяснения досежно механизма на предаване на стоката, а именно, че са натоварени от общи работници на предходния доставчик "Топ консулт 63" ЕООД в гр. Сливен и разтоварени от работници на касатора в базата в с. Златари. Превозът е извършен с лек автомобил от негов близък, който е пътувал в тази посока. Представени са фактури, договор и приемо-предавателни протоколи във връзка с предходната доставка. В хода на ревизията е установено, че цените между пряката и предходна доставка се различават, като са многократно завишени при пряката доставка, без обективни причини за това, тъй като са извършени през кратък период от време. Настоящият състав намира, че при тези доказателства неправилно съдът е приел, че не е установено авторството за предал в оспорените доказателства. Дори да е установено, че те са подписани от лице, различно от представляващия дружеството, АС е следвало да съобрази приложимата разпоредба на чл. 301 от ТЗ, съгласно която действията на лице без представителна власт се считат потвърдени, ако търговецът, от чието име се действа не се противопостави веднага след узнаването на тези действия. В случая е налице такова узнаване най-късно към момента на подаване на СД по ЗДДС. Видно от писмените обяснения на доставчика, депозирани при повторната ревизия, същият е потвърдил предаването на стоката, като с обясненията си е представил оспорените доказателства. Фактът, че е изложил различен механизъм на предаване на стоката, не налага на извода, че оспорените доказателства са неавтентични. Съгласно изложеното следва да се обсъдят тези доказателства в съвкупност с приетите по делото експертизи и останалите доказателства по делото. Така от заключението на съдебно-икономическата и агротехническата експертизи и допълнително изложеното от вещото лице, при приемане в съдебно заседание, се установява, че количеството препаратите са недостатъчни за отглежданите от касатора култури, както и че за отглежданите видове селскостопански култури са необходими препарати именно от вида на процесните. В хода на ревизията е установено, че през 2011 г. са закупувани препарати от друг доставчик, който е вписан в списъка на лицата с разрешително за търговия с продукти за растителна защита, като от заключението на агротехническата експертиза не може да се установи какво количество препарати, освен процесното, е било необходимо за обработката на посевите. Фактът, че доставчика не е вписан в списъка на лицата с разрешително за търговия с продукти за растителна защита и е дал противоречиви обяснения относно механизма на предавене на стоките и нейното транспортиране, както и установеното в хода на ревизията, че доставчика е издирвано лице към момента на издаване на процесните фактури, налагат на извода за правилност на решението на АС в тази му част, поради липса на безспорни доказателства за реалност на доставката. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,