Решение № 9613 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6035/2010 г.

Решение № 9613 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6035/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура гр. Добрич, чрез прокурор Пламен Костадинов, касационни жалби на Община Каварна, представлявана от Кмета Цонко Цонев, на Министерство на културата чрез пълномощника Наталия Александрова против Решение № 236/20.01.2010 г., постановено по адм. д. № 147/2009 г. по описа на Административен съд Добрич. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на протеста и жалбите и отмяна на решението. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира протеста и жалбите за процесуално допустими като подадени от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с протест от Окръжна прокуратура - гр. Добрич с искане за обявяване на нищожност на Заповед № ДК-10/19.01.2009 г. на Началника на РДНСК Добрич, с която е отменен отказ, обективиран в писмо, с изх. № АБ-06-4631/10.12.2008 г. на Главния архитект на Община Каварна за издаване на Разрешение за строеж за "основен ремонт и реконструкция за възстановяване на рибарска хижа с навес" в ПИ № 000144 в землището на с. Камен бряг, Община Каварна. Съдът е отхвърлил протеста като неоснователен. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че наведените основания касаят незаконосъобразност, но произнасянето по този въпрос е преклудирано с изтичане на срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Решението е правилно, обстоятелствено мотивирано и законосъобразно. Налице e един административен акт, постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при наличие на нужните реквизити, но с него не е отчетена липсата на необходимото и изискуемо от нормата на чл. 148, ал. 4 ЗУТ съгласуване с Националния институт за паметниците на културата. Допуснатата незаконосъобразност е в резултат на приемането от РДНСК, че процесният имот не попада в границите на АР "Яйлата" и по същество опорочава акта, но до степен на незаконосъобразност, а не на нищожност. В резултат на извършената служебна проверка на атакувания акт настоящият съд намира, че не са налице основанията за твърдяната нищожност. Съгласно доктрината и константната съдебна практика нищожният административен акт не поражда целените от автора му правни последици. Нищожният акт не може да бъде годна правна основа на друг акт. Тъй като нищожният административен акт не поражда правни последици, няма нужда да се отменя; може само да се обяви, прогласи, констатира нищожността и това има декларативно, а не конститутивно действие, в смисъл на отменително действие. За да е нищожен един административен акт, той трябва да страда от важен, силен, тежък или съществен порок, водещ до такива радикални нарушения на законността, които да не могат да бъдат премирани дори и с временно и неокончателно действие на акта. В тази връзка нищожен административен акт може да бъде акт, издаден от некомпетентен орган или акт, издаден при материална незаконосъобразност, до степен да е лишен изцяло от законова опора - не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, а съществено засяга права на своите адресати. Не може да бъде нищожен административен акт, който предпоставя издаването на друг, т. е. има недовършен сложен фактически състав и административното производство още не е приключило. Ако първият акт - в случая Заповедта на РДНСК е недействителна, поради допуснатото нарушение на закона, това не повлича автоматически недействителност на втория акт- в случая РС. Ако, обаче, бъде издадено РС с констатираните в съдебното производство пороци, т. е. в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 4 ЗУТ - то би било нищожно, тъй като последиците (разрешен строеж в защитена зона без изискуемото съгласуване) биха били правно нетърпими. В същото време АПК е прогласил в чл. 10 самостоятелност на адм. орган при осъществяване на функциите му, а в чл. 4 принципа на законност - в смисъл, че административните органи действат в рамките, установени в закона, от което логично се налага извода, че Главният архитект следва да се съобрази с установените в съдебното производство обстоятелства и Закона. Разноски в настоящото производство ВАС не присъжда, тъй липсват доказателства и направено искане в тази връзка. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационният протест и касационните жалби - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав