Решение № 9161 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5837/2019 г.

Решение № 9161 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5837/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 и по чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "ЛЪКИ-ЕС-З. Василев", с ЕИК 102126810, със седалище и адрес на управление гр. Сунгурларе, ул. "Възраждане" № 11, представлявано от управителя З. Василев, подадена чрез упълномощен адв. С. Трайкова против решение № 348 от 27.02.2019 г., постановено от Административен съд - Бургас, XX-ти състав, по адм. дело № 3371/2018 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора, в частта й, с която се иска обявяване нищожност на Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 г. – 2013 г. за кампания 2017 г. с изх. № 01-6500/6176 от 09.07.2018 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което на жалбоподателя е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния му ангажимент. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната му и постановяването на друго решение, с което оспореният административен акт да бъде прогласен за нищожен, като прави искане за присъждане на разноски. Подадена е и частна жалба от ЕТ "ЛЪКИ-ЕС-З. Василев", с ЕИК 102126810, със седалище и адрес на управление гр. Сунгурларе, ул. "Възраждане" № 11, представлявано от управителя З. Василев, чрез упълномощен адв. С. Трайкова, против решение № 348 от 27.02.2019 г., постановено от Административен съд - Бургас, XX-ти състав, по адм. дело № 3371/2018 г., в частта, с която съдът е оставил без разглеждане първоинстанционната жалба, в частта, с която се иска отмяна като незаконосъобразно Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх. № 01-6500/6176 от 09.07.2018 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното решение в посочената част е неправилно и незаконосъобразно постановено. Частният жалбоподател претендира отмяна на прекратителната част от съдебното решение и постановяването на друго решение, с което оспореният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен и заявява искане за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3 не изразява становище по касационната жалба и по частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба и счита, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което предлага същият да бъде оставен в сила. Според участващия по делото прокурор, съдът правилно се е обосновал, че на ЕТ "ЛЪКИ-ЕС-З. Василев" не е издаден сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от ЕТ "ЛЪКИ-ЕС-З. Василев" растения или пчелни продукти с правилата на биологично производство, като такъв документ не е представен от земеделския производител пред ДФЗ до 30.09.2017 г., поради което счита, че основателно са отхвърлени от първоинстанционния съд доводите за нищожност на административния акт. Относно законосъобразността на индивидуалния административен акт изразява становище, че е налице изтичане на законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на ЕТ "ЛЪКИ-ЕС-З. Василев" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна и в срока, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд – Бургас е оставено без разглеждане оспорването в частта, с която жалбоподателят е претендирал незаконосъобразност на процесния административен акт. Решаващият съдебен състав се е позовал на разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК, като е приел, че жалбата в тази й част е просрочена, поради което е недопустима. В частната жалба, която е предмет на настоящото производство се излага твърдение, че атакуваното Уведомително писмо с изх. № 01-6500/6176 от 09.07.2018 г. на зам. - изпълнителния директор на ДФЗ, не е съобщено редовно на жалбоподателя, тъй като липсват доказателства да му е било съобщено лично. Според настоящия съдебен състав възражението на частния жалбоподател е неоснователно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесното уведомителното писмо, с което е отказана финансовата помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" е редовно съобщено на земеделския производител. Не е било спорно обстоятелството, че горепосоченото писмо е било изпратено на ЕТ "ЛЪКИ-ЕС-З. Василев" с известие по пощата на посочения от търговеца адрес за кореспонденция в заявлението му за подпомагане и същото е надлежно получено на дата 29.08.2018 г. от лицето В. Колева, която е сестра на З. Василев и се е намирала на заявения от жалбоподателя адрес, което е видно от съдържанието на пощенската разписка. При това положение първостепенният съд е извел верен и обоснован извод за просрочие на жалбата, подадена на дата 18.12.2018 г., в частта й, с която се иска отмяна, поради незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, тъй като първоинстанционната жалба е предявена след изтичане на преклузивния срок, регламентиран в императивната норма на чл. 149, ал. 1 АПК. По отношение на касационната жалба настоящият съдебен състав счита, че е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - предявена е от надлежна страна в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество също е НЕОСНОВАТЕЛНА. В жалбата, с която е сезиран първостепенния съд, се съдържа искане за обявяване за нищожен оспореният индивидуален административен акт. За да отхвърли оспорването в тази му част съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган при делегирани правомощия със заповед № 0 З-РД/715/27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Първоинстанционният съд е констатирал, че оспореният административен акт не страда от нито един от пороците, които биха обосновали неговата нищожност. Преценил е като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че поетият от него петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" гр. Сунгурларе, считано от кампания 2013 г. е приключил с кампания 2017 г., понеже същият е подал заявление за подпомагане с УИН 02.10.0717/22553 от 18.04.2017 г. с Приложение за кандидатстване по мярка 214 "Агроекологични плащания" 2017 г., направление "Биологично растениевъдство" и оспореното от него уведомително писмо е издадено именно във връзка с проведеното от ДФЗ- РА административно производство по повод подаденото от него заявление. Настоящият състав на Върховен административен съд счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Това е така, защото са неоснователни изложените в касационата и частната жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Законосъобразно в мотивите на обжалваното решение е установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – заместник изпълнителният директор на ДФЗ - П. Славчева в рамките на предоставените й правомощия, съгласно заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 ЗПЗП и чл. 10, т. 1 и 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие". Съгласно чл. 20а ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност и я представлява. Неоснователно е и възражението на касатора за нищожност на индивидуалния административен акт. Само пълната липса на условията и предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е правно основание, и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на оспорения адм. акт. В конкретната хипотеза издателят на процесният отказ е изпратил писмо изх. № 01-6500/6176 от 18.09.2017 г. до ЕТ "ЛЪКИ-ЕС-З. Василев", с което последният е информиран, че съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., ползвателят до 30 септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане, следва най-малко веднъж да е получил сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. Това писмо е било получено от ЕТ "ЛЪКИ-ЕС-З. Василев". По силата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/06.04.2009 г. подпомаганите лица по мярка "Биологично земеделие" са длъжни до 30 септември на петата година от ангажимента, считано от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. Съобразно чл. 59 от приложимата Наредба № 11/06.04.2009 г. Държавен фонд "Земеделие" - РА, може да поиска от земеделските стопани, подпомагани по реда на тази наредба, всички необходими документи, свързани с изпълнението на поетите агроекологични задължения и предоставяне на агроекологични плащания. Документите следва да се представят в срок до 15 работни дни от датата, на която земеделския стопанин е получил искането от ДФЗ - РА. От приетите по делото доказателства е видно, че през 2013 г. ЕТ "ЛЪКИ-ЕС-З. Василев" е бил одобрен за подпомагане по направление "Биологично растениевъдство" по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013 г. В съответствие с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 той е следвало до 30.09.2017 г. (петата година от ангажимента) да е получил и представил в ДФЗ сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното производство. От събраните по делото доказателства се установява, че изискуемият сертификат или писмено доказателство не са били представени от страна на земеделския производител. От съдържанието на представеното по делото удостоверение от 20.02.2014 г. на контролиращо лице Серес, представено от ЕТ "ЛЪКИ-ЕС-З. Василев" с писмо от 27.10.2017 г., не се установява, че произведените от касатора растителни продукти съответстват на правилата на биологичното производство, каквото е изискването на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/06.04.2009 г., тъй като в цитираното удостоверение е посочено само, че продуктите в първата година са в "преход към биологични", а не "биологични". Ето защо са законосъобразни и правилни изводите на първоинстанционния съд, поради което изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, че не е представено удостоверение за съответствие съгласно Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008, а само относно обстоятелството, че към момента на издаването на горепосочения документ - удостоверение от 20.02.2014 г. продуктите в първата година са в "преход към биологични", а не "биологични". Жалбоподателят е следвало да представи Сертификат или друго писмено доказателство/удостоверение или др. /, доказващи изискуемото съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното производство, което обаче в конкретния случай не е направено. В нормата на § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/06.04.2009 г., се съдържа легално определение на "писмено доказателство". Това е документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател, който контролира и отговаря на изискванията на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008, съгласно образеца в приложение XII. Представеното Удостоверение за съответствие от 20.02.2014 г., на което се позовава касаторът, е различно от регламентирания образец в приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008, като в него безспорно липсва и задължителното съдържание по групи продукти/дейности. Следователно първоинстанционният съд е формирал обосновано и правилно заключение за липса на основание за прогласяване нищожност на процесното уведомително писмо, тъй като същото е изцяло в съответствие с нормативния текст на чл. 18, ал. 2, т. 2 от приложимата Наредба № 11/06.04.2009 г, според който се прекратява агроекологичния ангажимент и се отказва претендираната финансова помощ по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство". По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на правния спор, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение. Ответникът не е заявил претенция за разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,