Решение № 239 от 16.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2016 г.

Решение № 239 от 16.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2016 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. Образувано е по молба на Н. Н. П. с искане за отмяна на влезлите в сила на 31.05.2016 г. решения № 10 от 02.03.2015 г. по гр. д. № 213/2015 г. на Чирпански районен съд и решение № 172 от 31.05.3016 г. по гр. д. № 1146/2016 г. на Старозагорски окръжен съд, с което първоинстанционното е потвърдено. С определение от 19.10.2016 г. молбата е преценена за допустима и е допусната за разглеждане по същество. Ответникът по молбата [община] не поддържа, че молбата е неоснователна. Представеното писмено доказателство не е новооткрито. То е било известно на страната преди предявяване на иска. Не са ангажирани доказателства за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което и на това основание искането за отмяна е неоснователно. За да се произнесе по основателността й настоящият тричленен състав на ВКС, I г. о. взе предвид следното: С решението, отмяна на което се иска, е потвърдено решение от 02.03.2015 г. по гр. д. № 213/2015 г. на Чирпански районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителката срещу [община] искове по чл. 128, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 3 КТ. Претенцията й по чл. 128, т. 1 и 2 КТ е основана на твърдението, че като е била преназначена на длъжност счетоводител, която е била включена в "Други дейности по икономика" и поради това извън приложното поле на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация", е била ощетена за периода от 01.07.2012 г. (датата на която влиза в сила Наредбата за заплатите на държавните служители) до 01.01.2015 г. или за 2 години и 7 месеца, със сумата 3660.93 лв., която включва и 900.00 лв. обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. При определяне на възнаграждението й работодателят не се е съобразил и с трудовия стаж, който има за заеманата длъжност. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че молителката е била в трудово правоотношение с ответника, като е била назначена на длъжността счетоводител, която е била включена в щатното разписание раздел "Други дейности по образованието" от 2009 г. По данни от допълнителните споразумения към трудовия договор на молителката и представените щатни разписания заеманата от нея длъжност за исковия период е била извън общата численост на общинската администрация, включена в бюджетните дейности на общината в раздел "Други дейности по икономиката" и в "други дейности по образованието". С приета икономическа експертиза е установено, че по отношение длъжностите, предвидени в тези дейности от щатното разписание, не се е прилагала Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. С подписването на допълнителното споразумение към трудовия договор № 1 от 26.01.2015 г., заеманата от нея длъжност е включена в дейност "Общинската администрация - Дофинансиране" и за нея се прилага посочената наредба, с която е било съобразено определеното й възнаграждение. Въз основа на това съдът е намерил, че спорът се свежда до това дали влязлата в сила Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, обн. в ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., е следвало да се приложи и по отношение на заеманата от молителката длъжност и брутното й трудово възнаграждение бъде синхронизирано с нея. Претенцията по чл. 222, ал. 3 КТ е основана на същото твърдение, че обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ поради навършване на осигурителен стаж и възраст за пенсиониране, следва да бъде изчислено при съобразяване на възнаграждението, предвидено в същата наредба. С приета счетоводна експертиза е установено, че на основание § 10, ал. 2 от Преходните разпоредби на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията Общински съвет Б. Д. е одобрил структура на общинската администрация и обща численост на общинската администрация. Извън това е била одобрена и обща численост на бюджетните дейности към общинската администрация, за които не се прилага Наредбата. След сключване на допълнителното споразумение и въз основа на одобрената щатна структура на молителката за посочения период от м. юли 2012 г. до м. юни 2013 г., от м. юли 2013 г. до м. юни 2014 г. е било начислявано възнаграждение в размер на 486.00 лв. и от м. юли 2014 г. до м. декември 2014 г. от 490.00 лв. Ако заеманата от нея длъжност е била включена в дейността "общинска администрация" трудовото възнаграждение е могло да бъде определено съобразно класификатора и съобразно начисляваните в общината възнаграждения за този период като би възлизало на 646.80 лв. Въз основа на установените факти съдът е достигнал до извода, че след като заеманата от ищцата длъжност не е била регламентирана като такава на служител в държавната администрация, то претенцията й за определяне и заплащане на трудово възнаграждение, за посочения период от м. юли 2012 г. до 31.12.2014 г., както и на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ съобразно Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация е неоснователна. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, след като е достигнал до същите правни изводи. Във въззивната жалба молителката е поддържала, че на 21.10.2014 г., по подаден от нея сигнал до Районна инспекция по труда - С. З. е извършена проверка в общината и е констатирано, че заеманата от нея длъжност попада в приложното поле на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. В този смисъл е адресирания до нея отговор от 08.12.2014 г. Приложеният екземпляр от него към въззивната жалба не е бил приобщен към доказателствата по делото от въззивния съд, поради пропускане на срока за представянето му. В молбата за отмяна молителката се позовава на протокол № 2703 от 18.11.2014 г. на ИТ-С. З., съставен след извършената проверка по нейн сигнал. Това доказателство не е новооткрито по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. То е съществувало и било известно на молителката още към датата на предявяване на исковата претенция, поради което страната, при полагане на грижата за добре водене на процеса, е могла да се позове на него и представи препис от него на съда с исковата молба - чл. 127, ал. 2 ГПК или най-късно в проведеното първо по делото съдебно заседание - чл. 143, ал. 2 ГПК. Съобразно това представеното доказателство не обуславя основание за отмяна на влязлото в сила решение. Не е налице и основание по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК. Хипотезата намира приложение, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението. Молителката поддържа, че в приетото заключение неточно е отразено начисленото и полученото от нея възнаграждение. Този довод е развила във въззивното производство, но той е намерен за неоснователен с аргумента, че не е упражнила процесуалното си право да оспори експертизата, въпреки че е присъствала лично в съдебното заседание, в което е била приета. Към датата на подаване на молбата за отмяна не се позовава на това, по съдебен ред да е установено даване на невярно заключение от страна на вещото лице, което е изготвило приетата по делото експертиза, поради което не е налице и това поддържано основание за отмяна на решението. Представените писмени доказателства с молба от 30.09.2016 г. са новосъздадени и не са относими към разрешения правен спор. Това са писма, изготвени от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА Г. ), [населено място] във връзка с отправено от молителката до инспекцията искане да й се предостави препис от Решение на изпълнителния директор на ИА Г. № 001262/12.09.2015 г., с което е оставена без уважение жалбата на [община] срещу протокол № 2703/18.11.2014 г., издаден от Дирекция "Инспекция по труда" С. З. Същите съдържат указание за прилагането на Закона за достъп до обществена информация. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.