Решение № 11595 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5678/2018 г.

Решение № 11595 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5678/2018 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Иванова против решение № 9/20.03.2018 г., постановено от Русенския административен съд по адм. д. № 462/2017 година. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалба на С. Иванова срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 18/112/04724/3/01/04/01 от 27.06.2017 г., издаден от директор на Областна дирекция ДФ "Земеделие", гр. Разград, с който й е вменено задължение в размер на 48 892 лева и е осъдена да заплати на областната дирекция, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му, и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендират се разноски. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – директорът на Областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие", Разград оспорва касационната жалба по съображения в молба, постъпила по делото на 08.01.2019 г. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба е и основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е акт за установяване на публично държавно вземане № 18/112/04724/3/01/04/01/27.06.2017 г., издаден на осн. чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" № 03-РД/286 от 01.02.2017 г., подписан от директора на ОД на ДФЗ гр. Разград. С оспорения акт на С. Иванова е определено задължение в размер на 48892 лева, ведно със законната лихва за периода от изтичане на срока за доброволно плащане до окончателното погасяване на сумата. Като фактическо основание за определяне на сумата в акта се сочат следните обстоятелства: по повод заявление за второ плащане във връзка с договор № 18/112/04724 от 16.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 112 "Създаване стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007-2013 г. се извършва проверка, от която се установява, че два от парцелите, с които лицето участва по мярката, са отдадени под наем на И. Иванов, който е кандидатствал с тези парцели за плащане през 2015 г., както и че лицето не подновява регистрацията си като земеделски производител за стопанската 2014/2015 година. Въз основа на тези констатации, органът е приел, че лицето е преустановило земеделската си дейност, посочвайки, че това се потвърждавало и от саморъчно изготвена от лицето декларация от 18.08.2015 г., както и от другата сочена от него причина за това – здравословни проблеми. В акта е констатирано, че по договора са извършени и двете предвидени в него плащания, както и че лицето не се е отзовало на поканата за доброволно възстановяване на сумата. Във връзка с тези констатации и изводи, органът се е позовал на чл. 30, т. 4 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/08 г. за да иска възстановяване на сумата от двете плащания ведно с лихвата върху нея. При оспорването на акта, съдът е приел за установено следното: на 16.02.2010 г. между ДФ "Земеделие", чрез изпълнителния му директор и С. е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери от ПРСР 2007-2013 г." с предмет - предоставяне от страна на фонда на Георгиева, на финансова помощ в качеството й на земеделски производител, в размер на 48 892 лева, за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № 18/112/04724. Установено е, че във връзка с този договор са извършени и двете плащания, предвидени в него, както и че след това е издадена през 2015 г. заповед за извършване на проверка на място. Във връзка с проверката било установено, че бенефициерът не е регистриран като земеделски стопанин за 2014/2015 година и отдел РРА не разполагал с данни за отглежданите култури в стопанството. Съдът установил, че на жалбоподателката е било отправено писмо, в което й е сочено задължението съгласно чл. 30, ал. 4 от Наредба № 9/08 г. да не преустановява земеделската дейност в срок от три години от подаване на заявката за второто плащане, по други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство, на което тя отговорила, че не била наясно с изискванията на наредбата, както и че й е открито заболяване. Съдът е установил, че директорът на ОД на ДФ "Земеделие", Разград издал заповед № 03-170-РД/367, с която на основание чл. 9, ал. 2, т. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., наредил възстановяване на изплатената финансова помощ, първо и второ плащане от С. Иванова, която била инкорпорирана в нотариална покана, връчена на жалбоподателката на 15.01.2016 година. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. Съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателката, че проверката й е извършена след изтичане на срока за това. За да обоснове извода си съдът се е позовал на чл. 31, ал. 4 от Наредба № 9 в редакцията й към датата на сключване на договора. Съдът е приел, че е спазен и материалния закон – чл. 165 ДОПК и чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, тъй като в конкретния случай, актът е издаден след влизане в сила на нотариалната покана, която обективирала публично държавно вземане и според съда е индивидуален административен акт, влязъл в сила, без да е бил обжалван. За пълнота, съдът е посочил, че и при липса на нотариална покана, било установено, че жалбоподателката не била изпълнила задължението си по чл. 8а, ал. 4 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства за това, а самоволно била решила да не се регистрира като земеделски производител, с което е нарушила чл. 30, т. 4 от Наредбата. Решението на съда е неправилно като постановено при необоснованост на изводите и неправилно приложение на материалния закон. Необоснован и неправилен е изводът на съда, че преди издаването на процесния АУПДВ е налице влязъл в сила индивидуален административен акт – връчената нотариална покана, която обективирала публичното държавно вземане. От съдържанието на нотариалната покана, която се намира в изпратената по делото административна преписка на лист 46-48 от нея, не следва, че тя има характер на индивидуален административен акт. Тя съдържа покана за изпълнение, отправена от страна по договор, а не властническо волеизявление на административен орган. Обстоятелството, че част от съдържанието на нотариалната поканата е аналогично по смисъл на съдържанието на заповед № 03-170-РД/367.16.12.2015 г., издадена от вр. и. д. директор ОД ДФ "Земеделие"-Разград, не прави от нея индивидуален административен акт, тъй като посочената заповед има вътрешно ведомствен характер, тъй като няма за адресат земеделския стопанин, а е адресирана до "... съответните длъжностни лица за сведение и изпълнение. " По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че с оспорения АУПДВ, административният орган за първи път установява основанието на публичното държавно вземане. При това положение, съдът, сезиран с жалбата срещу неговата законосъобразност, е следвало да се произнесе и по въпроса относно законосъобразността на нареждането за връщане на получените по договора суми. В конкретния случай, административният съд е изложил съображения и по този въпрос, които обаче не се споделят от касационната инстанция. В административната преписка се намира договора, сключен между ДФЗ и С. Иванова /лист 405-412 от нея/. Видно от раздел I от него, назован "Предмет на договора" е, че безвъзмездната финансова помощ в размер на 48892 лева се предоставя на земеделския стопанин, за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № 18/112/04724 и включен в Приложение 1, както и че помощта се изплаща при условие, че ползувателят е извършил всички инвестиции, основните дейности и цели по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове. В чл. 3.1 от договора, е налице поето задължение от ползувателя, да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана в срок до 16.02.2013 година. В конкретния случай, не се спори между страните, а и е установено от данните в административната преписка, че фондът е извършил и двете плащания по договора в пълния договорен размер на помощта като второто плащане е извършено на 13.05.2013 г., както се сочи в оспорения АУПДВ. Следователно, след като е извършил плащанията по договора, ДФЗ е преценил и се е убедил, че ползвателят е изпълнил изцяло и в срок ангажиментите си по бизнес плана и договора. Тоест, целта на предоставената финансова помощ е изпълнена. В конкретния случай, жалбоподателката е санкционирана за това, че не е изпълнила задължението си по чл. 4. 33. от договора, да не преустановява земеделска дейност поради други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство за срок от 3 години от подаване на заявката за второто плащане. Подобно задължение е предвидено и в чл. 30, т. 4 от приложимата Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., която разпорежда: "В срок 3 години от подаване на заявката за второто плащане ползвателят на помощта е длъжен да не преустановява земеделска дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия за производство. " В приложимата наредба са предвидени изчерпателно хипотезите, при наличието на които, ползвателят на помощта дължи връщане на получена помощ – чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата, както и изрично хипотезите, при които на РА е предоставена преценката да поиска или не връщането на вече получената помощ(, заедно със законните лихви към тях – чл. 33, ал. 2 от Наредбата. Неизпълнението на чл. 30, т. 4 от Наредбата не е измежду тях. Следователно, административният орган е приложил неправилно материалния закон, поисквайки възстановяване на пълната сума, платена по договора за финансово подпомагане, заради констатирано нарушение на чл. 30, т. 4 от Наредбата, което води до материална незаконосъобразност на акта и е основание за неговата отмяна. като е стигнал до изводи, различни изводи, административният съд е приложил неправилно материалния закон. Решението на АС-Русе следва да се отмени изцяло, а вместо това се постанови решение по съществото на спора, с което се отмени оспорения АУПДВ. С оглед изхода на спора, на жалбоподателката следва да се присъдят разноски и за двете съдебни инстанции, общо в размер на 2912,44 лева, които своевременно са поискани и са доказани по основание и размер. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд