Решение № 14381 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5947/2011 г.

Решение № 14381 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5947/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Милка Гошева Илиева от гр. София срещу решение № 1367/23.03.2011 г., на Административен съд София - град по административно дело № 1013/2011 г., с което е отхвърлено като неоснователно оспорването й срещу решение № 35/18.01.2011 г. на директора на СУСО (Столично управление "Социално осигуряване"). По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" в писмено становище чрез упълномощената юрисконсулт Петрова оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й поради неоснователност и оставяне в сила на съдебното решение като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, който предлага да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателката, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторката за необоснованост. С процесното решение на директора на СУСО е потвърдено разпореждане № РВ-ПОВН-1727/30.11.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е наредено Милка Илиева да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 10.09.2008 г. до 30.04.2009 г. вкл. парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО в размер на 1766,67 лв. главница и лихва в размер на 663,27 лв., дължима от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд София - град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за липса на основания за получаване на парично обезщетение, за недобросъвестност при получаването му и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми за периода 10.09.2008 г. - 30.04.2009 г. вкл., ведно със съответните лихви върху тях. По делото е установено, че Рая Димитрова, дъщеря на жалбоподателката, е била настанена в детско заведение (детска ясла № 62) за периода от 10.09.2008 г. до 30.04.2009 г. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ и оттам и на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за отглеждане на малко дете. Регламентирането му в Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпуска по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение - т. е. когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете. През периода 10.09.2008 г. - 30.04.2009 г. на жалбоподателката е изплащано парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете, при наличие на отрицателна предпоставка за това по чл. 53, ал. 4 от КСО - настаняване на детето в детско заведение. Инвокираните от касаторката възражения са неоснователни. Съдът правилно не е назначил графологична експертиза. Ирелевантно за изхода на спора е дали Милка Илиева е положила подпис в заявлението-декларация за изплащане на парично обезщетение за малко дете по чл. 53 от КСО, след като тя не оспорва факта на получаването на това обезщетение, защото дори и в хипотезата на неподписано от нея заявление-декларация, тя с конклудентните си действия е приела правните последици и е черпела права от неговото действие, като е получавала обезщетението, знаейки за неговата недължимост. В тази връзка от съществено значение за преценка дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в срок от три работни дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането от 10.09.2008 г. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Доколкото администрацията е разпоредила Милка Илиева да възстанови в бюджета на ДОО недобросъвестно получаваното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете, а не за безработица, каквото е получавала за следващ период, напълно безпредметно е във връзка с последното да се изискват по делото извлечения от бюрото по труда, което също е преценено правилно от решаващия съдебен състав. Не може да бъде споделено и тълкуването на касаторката, че щом е заплащала месечна такса в детската ясла, която е посещавало детето й, тя не следва да връща получените обезщетения. Фактът, че за настаняването на детето в детското заведение се плаща такса и то не е настанено на пълна държавна издръжка, не изключва задължението да се възстанови неправомерно полученото от майка му парично обезщетение, защото става въпрос за наличие на приложното поле на чл. 53, ал. 4 от КСО, а не на чл. 54, ал. 3 от КСО, което разграничение прецизно е извършено в мотивите на проверяваното решение. Изложеното обуславя извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Софийският градски административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 5.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,