Решение № 19 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8111/2020 г.

Решение № 19 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8111/2020 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град /ТП на НОИ София-град/ против решение № 1501/2.03.2020 г. по адм. д. № 12330/2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено решение № 1040-21-495/8.10.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане №РЖ-5-21-00627997/16.08.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Разпореждането е издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет №РА-5-21-00598240/25.07.2019 г., относно определената като дължима от дружеството-осигурител "ЕДЕМ Д2" ЕООД сума в размер на 3200. 67 лв., от които: 3038. 54 лв. главница и 162. 13 лв. лихва, за неправилно изплатено обезщетение поради временна неработоспособност за общо заболяване на Т. Тодорова. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - "ЕДЕМ Д2" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът – Т. Тодорова, редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. От фактическа страна по делото е установено, че е извършена финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване на дружеството "ЕДЕМ Д2" ЕООД, съставен е ревизионен акт за начет с № РА-5-21-00598240/25.07.2019 г., на основание чл. 110, ал. 3 Кодекса за социално осигуряване /КС0/, ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град е издал разпореждане № РЖ-5-21-00627997/16.08.2019 г. Съгласно описаната в мотивите на процесното решение на директора на ТП на НОИ фактическа обстановка, и представените в административната преписка доказателства, при извършване на ревизията е установено, че Т. Тодорова е ползвала неплатен отпуск през 2018 г. на основание чл. 160 от Кодекса на труда по периоди и съгласно заповеди, както следва: заповед от 19.04.2018 г. за 28 работни дни отпуск от 19.04.2018 г. до 31.05.2018 г. вкл.; заповед от 31.05.2018 г. за 9 работни дни отпуск от 1.06.2018 г. до 13.06.2018 г. вкл.; заповед от 19.06.2018 г. за 31 работни дни отпуск от 19.06.2018 г. до 31.07.2018 г. вкл.; заповед от 1.08.2018 г. за 13 работни дни отпуск от 1.08.2018 г. до 17.08.2018 г. вкл. и заповед от 20.08.2018 г. за 5 работни дни отпуск от 20.08.2018 г. до 24.08.2018 г. вкл. Осигурителят е подал данни по реда на чл. 5, ал. 4, от КСО за Т. Тодорова за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за периода от 19.04.2018 г. до 2.06.2018 г. вкл. Съгласно тази разпоредба, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. В регистъра на представените документи при осигурителя за изчисляване и изплащане на парични обезщетения по ДОО, по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПД00/ са заведени болнични листове за временна неработоспособност на Т. Тодорова: № Е20182304601/09.09.2018 г. /първичен от 27.08.2018 г. до 09.09.2018 г. вкл. /; № Е20180671739/17.09.2018 г. /продължение от 10.09.2018 г. до 17.09.2018 г. вкл. /; № Е20180835398/17.10.2018 г. /продължение от 18.09.2018 г. до 17.10.2018 г. вкл. /; № Е20180835402/31.10.2018 г. /продължение от 18.10.2018 г. до 31.10.2018 г. вкл. /; №Е20180835415/30.11.2018 г. /продължение от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. вкл. /; № Е20180835503/30.12.2018 г. /продължение от 1.12.2018 г. до 30.12.2018 г. вкл. /; № Е20180835737/29.01.2019 г. /продължение от 31.12.2018 г. до 29.01.2019 г. вкл. /; № Е20180835738/31.01.2019 г. /продължение от 30.01.2019 г. до 31.01.2019 г. вкл. /; № Е20180835739/2.03.2019 г. /продължение от 1.02.2019 г. до 2.03.2019 г. вкл. /; № Е20196615229/05.03.2019 г. /продължение от 3.03.2019 г. до 1.04.2019 г. вкл. /. Осигурителят е представял в ТП на НОИ София град удостоверения образец № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО относно правото на парични обезщетения по цитираните болнични листове, с попълнени данни от осигурителя: към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск и работни дни с право на парично обезщетение. Съгласно чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения и помощи се извършва възоснова на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО и данните, декларирани от осигурителя по удостоверение образец № 9 и на Т. Тодорова е изплатено обезщетение за периода от 30.08.2018 г. до 2.03.2019 г. по тези болнични листове. Финансово контролният орган е съобразил следното: Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. Към деня на настъпване на временната неработоспособност - 27.08.2018 г. по първичния болничен лист, Т. Тодорова не е в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО и няма право на обезщетение по реда на чл. 40, ал. 1 от КСО. Със задължителни предписания № ЗД-1-21-00598315/25.07.2019 г., издадени от контролния орган на ТП на НОИ, главен инспектор по осигуряването, е наредено на "ЕДЕМ Д2" ЕООД: 1. Да заличи подадена информация с декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" съгласно Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ в съответното ТД на НАП за осигурителен доход и стаж на Т. Тодорова за периода от 27.08.2018 г. до 31.03.2019 г.; 2. Да подаде заличаване на удостоверение приложение № 9 към НПОПДОО към болничните листове, цитирани по-горе. Издаден е ревизионен акт за начет на дружеството за причинени щети на държавното обществено осигуряване от неправилно изплатено парично обезщетение в полза на Тодорова по болничните листове в размер на общо 3200. 67 лв., от които: 3038. 54 лв. главница и 162. 13 лв. лихва. С процесното разпореждане № РЖ-5-21-00627997/16.08.2019 г. на "ЕДЕМ Д2" ЕООД наредено да внесе сумата по ревизионния акт за начет. "ЕДЕМ Д2" ЕООД е обжалвал в законоустановения срок разпореждането на органа по контрола на разходите на ДОО и с процесното решение № 1040-21-495/08.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ София-град, разпореждането е потвърдено. Според решаващия орган, се касае за нарушение на чл. 40, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и 2 от КСО - поради некоректно подадени от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в Регистъра на осигурените лица за периода от 30.08.2018 г. до 2.03.2019 г. вкл. Органът е приел, че към деня на настъпване на временната неработоспособност, Тодорова няма качеството на осигурено лице по чл. 4, ал. 1 от КСО, поради прекъсване на осигурителния й стаж, тъй като в периода от 3.06.2018 г. до 26.08.2018 г. е ползвала неплатен отпуск, надхвърлящ 30 дни за една календарна година, съобразно чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО. На основание чл. 10, ал. 2 от КСО, осигуряването се прекъсва за периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е прекратена. Решението е обжалвано от "ЕДЕМ Д2" ЕООД пред АССГ, който го е отменил. АССГ е приел, че в случая е налице възстановяване на осигурителните права на Тодорова, защото след изтичане на неплатения й отпуск, макар да не се е явила на работа на 27.08.2018 г., тя е представила болничен лист от същата дата. Според АССГ, за периода от 3.06.2018 г. до 24.08.2018 г. лицето е с прекъснати осигурителни права и е извън кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 4 от КСО, но осигуряването й е прекъснато /временно спряно/, но не е прекратено. Тя е възстановила качеството си на осигурено лице към 27.08.2018 г. - датата на която е придобила правото на обезщетение за временна неработоспособност. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, преценката на правото и определянето размера на паричните обезщетения по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с ПМС № 241 от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2. Не се спори, че осигурителят "ЕДЕМ Д2" ЕООД е разрешил на Тодорова ползването на неплатен отпуск в периодите посочени по-горе, като след изтичане на 30-те работни дни по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО е налице прекъсване на осигуряването на лицето, в периода след 3.08.2018 г. до 24.08.2018 г. вкл., когато е изтекъл срокът на неплатения й отпуск. На 27.08.2018 г. е настъпил осигурителният риск - временна неработоспособност по отношение на Тодорова, като некоректно осигурителят е подал данни, че към този момент Тодорова е осигурено лице по смисъла на чл. 4 от КСО, въпреки нормата на чл. 10, ал. 2 от КСО, предвиждаща, че осигуряването се прекъсва при ползването на неплатен отпуск за повече от 30 дни, както е в конкретния случай. Именно на така подадените от осигурителя данни в посочените по-горе регистри се е позовал административният орган при извършване на своята преценка за изплащане на паричните обезщетения. Предвид на тези данни на служителя са изплатени парични обезщетения поради общо заболяване за периода от 27.08.2018 г. до 2.03.2019 г. по първичния болничен лист и приложенията. Правилно административният орган е приел, че към 27.08.2018 г. – началната дата на отразения период в първичния болничен лист № Е 20182304601/9.09.2018 г. с период на временна неработоспособност от 27.08.2018 г. до 9.09.2018 г. вкл., Т. Тодорова вече не е имала качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО поради прекъсване на осигурителните правоотношения съгласно чл. 10, ал. 2 от КСО. Административният орган е съобразил, че към момента на издаване на първия болничен лист, считано от 27.08.2018 г., Т. Тодорова не е осигурено лице и няма право на обезщетение по реда на чл. 40, ал. 1 от КСО, тъй като болничния лист е издаден 85 дни след прекъсване на осигуряването, както и че поради прекъсването му няма материална предпоставка да възникне правото на обезщетение за временна неработоспособност. Противното тълкуване би обезсмислило въведения с чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО, императивно ограничен срок от 30 работни дни в календарната година, когато лицата продължават имат качеството "осигурено лице" и през време на неплатения си отпуск, без да упражняват трудова дейност – основната предпоставка за съществуване на осигурителното правоотношение. Ползваният от лицето неплатен отпуск е надхвърлил 30 работни дни за календарната година и за дните надвишаващи този срок осигурителните му права не са прекъснати, а са прекратени. Следователно не може да възникне и право на парично обезщетение за временна неработоспособност за това лице въз основа на цитираните по-горе болнични листове /първичен и продължения/. Подадена от осигурителя е грешна информация в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/, въз основа на която на Тодорова е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност. Без коректно подадени данни от страна на осигурителя обективно не е било възможно за ТП на НОИ да прецени, че лицето е неосигурено за съответния риск и в посочените в чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО регистри с данни няма изискване за предоставяне на такава информация относно ползван неплатен отпуск, респ. осигурителят не е заявил индикация за това обстоятелство, което да наложи произнасяне на административния орган с отказ за предоставяне на обезщетение за временна неработоспособност. Според чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, длъжностното лице издава разпореждане за отказ, само когато се установи, че лицето няма право на парично обезщетение. Към момента на отпускане на паричното обезщетение, в РОЛ са били налични данни, че Тодорова е осигурена, т. е. към този момент административният орган не е могъл да узнае, че тези данни са некоректно подадени от осигурителя. Това е установено с извършената през 2019 г. от контрола по разходите на ДОО финансова ревизия при осигурителя "ЕДЕМ Д2" ЕООД, приключила с ревизионен акт за начет. С оглед това, на дружеството правилно е ангажирана отговорност за щета, нанесена на бюджета за ДОО по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, която е обективна и безвиновна и възниква по силата на закона и изисква същият да възстанови неоснователно получените суми. /решение № 7721/18.06.2020 г. по адм. д. № 895/2020 г., VІ отд. на ВАС/. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение следва да се отмени и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на "ЕДЕМ Д2" ЕООД срещу решение № 1040-21-495/8.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане на органа по контрола на разходите за ДОО при ТП на НОИ София-град. Предвид изхода на спора и своевременното искане, на касатора следва да се присъдят разноски з двете съдебни инстанции в размер на 400 лева, от които: 200 лева за държавна такса и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение /по 100 лв. за всяка инстанция/, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Настоящият касационен състав констатира, че Т. Тодорова е била неправилно конституирана като заинтересована страна в първоинстанционното съдебно производство, респ. като ответник в касационната инстанция. Същата няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 153, ал. 1 във връзка с чл. 15, ал. 1 от АПК. Поради това, съдът следва да обезсили като недопустимо оспореното с касационната жалба на директора на ТП на НОИ София-град, решение на Административен съд София-град в частта, в която е постановено по отношение на Т. Тодорова и да прекрати производството по делото в тази му част. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,