Решение № 8158 от 1.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1697/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на Г. В. Т., с подробно развити касационни основания, срещу Решение 1920/01.11.2023 г., постановено по адм. дело 699/2023 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 70, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ Благоевград, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Национална експертна лекарска комисия Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, чрез процесуален представител юрк. Карамител оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците РД Социално подпомагане и Агенция за хората с увреждания не се представляват и не ангажират становище. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като представена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК , от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК , за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащо на касационно оспорване съдебен акт. С Решение 1920/01.11.2023 г., постановено по адм. дело 699/2023 г. е отхвърлена жалбата на Г. В. Т. против Експертно решение 91293 от зас. 075/01.06.2023 год. на Специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия по вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено ЕР 90465/21.02.2023 год. на втора Териториална експертна лекарска комисия при МБАЛ Благоевград АД, в частта му относно определената дата на инвалидизиране 21.02.2023 год. Съдът е приел за установено, че с ЕР 90465 от зас. 37/21.02.2023 год. на втори състав на ТЕЛК при МБАЛ Благоевград на освидетелстваното лице е определена 60 % трайно намалена работоспособност (ТНР), със срок на определения процент ТНР пожизнен, при водеща диагноза: [инсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения] и дата на инвалидизиране 21.02.2023 год. В решението изрично е отразено, че се касае за лице със захарен диабет тип едно, диагностициран през месец януари 2008 год. Г. Т. е оспорила експертното решение на ТЕЛК пред НЕЛК София, която с оспореното в настоящото производство решение е потвърдила ЕР 90465 от зас. 37/21.02.2023 год. на втори състав на ТЕЛК при МБАЛ Благоевград. В мотивите на решението е посочено, че освидетелстваното лице е [със захарен диабет тип едно,] диагностициран през месец януари 2008 год., на лечение с [инсулин]. Прието е едно усложнение [полиневропатия], диагностицирана след консултация с невролог от 14.02.2023 год. Представена е производствена характеристика от осигурителя АГРО МЕЛ 2011 ЕООД, амбулаторни листи, консултация с невролог и образни изследвания. Административен съд - Благоевград приел оспореното решение за валидно и правилно, като издадено от компетентен орган, при спазване на установената процедура и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционното решение, с което подадената жалбата срещу адм. акт не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят извод, че правилно е определена датата на датата на инвалидизиране на касатора. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акта, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и отнесени към правилното решаване на спора с писмени доказателства, обсъдени с релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването, като е приел, че дата на инвалидизиране е 21.02.2023 г. Относимата за определяне на датата на инвалидизирането е нормата на чл. 70 от НМЕ. По силата на посочената разпоредбата, когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове /ал. 2/. Когато лицето поради увреждането си е трудоустроено на работа с по-ниска квалификация, за дата на инвалидизиране се приема датата на преминаване на лицето на тази работа. Това обстоятелство се установява от наличната медицинска документация включително и от документите за трудов стаж /ал. 3/. Когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не е осигурено, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването. Когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛКК /ал. 4/. Когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването /ал. 5/. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 4 от НМЕ предвижда, че експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на началната дата на трайно намалената работоспособност /дата на инвалидизиране/, а съгласно ал. 2, т. 4, експертизата на вида и степента на увреждане включва определянето на дата на инвалидизиране. В случая е приложима нормата на ал. 5, съгласно която, когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването. Съдът правилно е приложил материалния закон, приемайки, че датата на инвалидизиране е определена в съответствие с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от НМЕ. Изводът на първоинстанционния съд се подкрепя от събраните по делото доказателства, тъй като става ясно, че освидетелстваното лице е работило по трудово правоотношение с АГРО МЕЛ 2011 ЕООД през процесния период. В касационната жалба не се съдържат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при извършване на съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за тяхното издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от този съдебен състав и не следват да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК , касационната инстанция препраща към тях. Предвид изложеното Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице посочените касационни основания за неговото отмяна. Предвид изхода на спора следва да се присъди претендираното от ответниците по касация Национална експертна лекарска комисия и ТП на НОИ Благоевград юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 150 лева за настоящата инстанция за всеки от тях, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК , Върховният административен съд, състав на шесто отделение,