Решение № 5571 от 8.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР, комисията), подадена чрез председателя ѝ против решение 2820/27.04.2021 г., постановено по адм. д. 7397/2020г. на Административен съд София-град, с което по жалбата на "Топлофикация Перник" АД е отменено решение Ц-28 от 01.07.2020г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по точка 12, с която, по отношение на дружеството, се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премия за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 01.07.2020 г. и преписката е върната на комисията за ново произнасяне.

Касаторът Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. Счита, че съдът не е обсъдил всички доводи и доказателства, като е изопачил съдържанието на приетото заключение по допуснатата експертиза. Поддържа се оплакване за неправилна намеса на съда в преценката по целесъобразност на КЕВР. Оспорват се фактическите и правни изводи на съда по отношение на разходите за квоти за емисии парникови газове, по отношение цената на въглищата и по отношение разходите за амортизации. По изложените в жалбата подробни съображения, поддържани и в открито съдебно заседание, чрез упълномощения процесуален представител, се иска отмяна на оспореното решение на АССГ и отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - "Топлофикация Перник" АД, гр. Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност. Не претендира разноски. Прави възражение относно размера на разноските на противната страна.

Постъпила е и частна жалба срещу Определение от 23.06.2021г. по адм. дело 7397/2020г. на Административен съд София-град.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

С обжалвания съдебен акт е отменено решение Ц-28 от 01.07.2020г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по точка 12, с която, по отношение на дружеството, се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премия за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 01.07.2020 г. Със съдебния акт преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите му и КЕВР е осъдена да заплати на жалбоподателя в първоинстанционното производство направените по делото разноски.

Фактическата обстановка е подробно установена от АССГ, като за целите на касационното производство е представена по-долу в синтезиран вид.

Съдът е констатирал, че на 01.04.2020г. Топлофикация Перник АД е подало заявление за утвърждаване на преференциална цена на електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и/или на топлинна енергия, като е предложило за утвърждаване следните цени на енергия, без ДДС: преференциална цена на комбинирана електрическа енергия - 264,13 лв./MWh; еднокомпонентна цена на топлинна енергия с гореща вода - 116,68 лв./MWh; еднокомпонентна цена на топлинна енергия с водна пара- 44,78 лв./MWh. Приложени са от дружеството обосновка към заявлението, таблици и справки, отчети и др.

Постъпилото във връзка с изготвения доклад по заявленията на заинтересованите страни възражение от дружеството е уважено частично относно корекцията на разходите за заплати и възнаграждения и свързаните с тях осигурителни и социални плащания. Възражението не е уважено относно корекцията на въглеродните емисии и на енергийния микс в посока намаление и относно корекцията на цената на въглищата от 69,22 лв./t на 65,46 лв./t (с 3,76 лв./t) при калоричност 1 998 kcal/kg до достигане на отчетената стойност за 2019 г., както и относно определената норма на възвръщаемост на капитала.

С решение по протокол 116 от 26.06.2018 г. по т.1 на КЕВР е издадено обжалваното Решение Ц-28 от 01.07.2020 г. с което, считано от 01.07.2020 г. е утвърдила в т.12 на Топлофикация Перник АД :

12.1. Преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС)- 187,25 лв./MWh;

12.2.Премия по чл. 33а от ЗЕ- 97,82 лв./MWh;

12.3.Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС)- 73,30 лв./MWh;

12.4.Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител водна пара (без ДДС)- 59,10 лв./MWh;

12.5. Ценообразуващи елементи на цените по т. 12.1, т. 12.3 и т. 12.4:

Необходими годишни приходи- 85 316 хил. лв., в т. ч.:

• Разходи- 80 236 хил. лв., от които условно-постоянни- 23 837 хил. лв. и променливи - 56 399 хил. лв.;

• Регулаторна база на активите-77 035 хил. лв.;

• Норма на възвръщаемост- 5,49%;

Електрическа енергия- 236 335 MWh, в т. ч.:

• от високоефективно комбинирано производство- 218 135 MWh;

• невисокоефективно комбинирано производство- 18 200 MWh;

Топлинна енергия с топлоносител гореща вода- 226 100 MWh; Топлинна енергия с топлоносител водна пара - 414 400 MWh.

Въз основа на изслушано и прието заключение и допълнителни разяснения на Комплексна съдебна технико-икономическа експертиза (КСТИЕ), че приетият от КЕВР начин на определяне на разходите за въглеродни емисии е съответен на изискванията по отношение на подхода /разходите да се отнасят за предстоящия регулаторен период/, по отношение на изчислението на количествата /да се изчисляват по формулата от формуляра за докладване на емисиите на ИАОС и при отчетените параметри за емисионен фактор, долна топлина на изгаряне и коефициент на окисление от верифицираните доклади/, по отношение на цената за закупуване - прогнозна цена (без посочен начин за нейното определяне); при определяне на ценообразуващите елементи на цените по Решение Ц-28 / 01.07.2020 г. не са приспаднати безплатни квоти за дружеството за предстоящия регулаторен период; приетата от КЕВР цена от 22 /тон е била занижена спрямо пазарните нива към датата на приемане на Решение Ц-28 / 01.07.2020 г. с 12%, като се отклонява с над 25% от пазарната цена към края на 2020 г. и с над 40% от настоящите нива към м. февруари 2021 г.; в решението на КЕВР неточно е посочен общ размер на безплатните квоти равен на 78 065 т - дружеството не е разполагало с цитираните безплатни квоти в периода 01.07.2020- 30.06.2021г., тъй като всичките безплатни квоти са използвани през м. април 2020 г. за отчитане на задълженията за 2019 г.; по същия начин безплатните квоти през предходните години са използвани за отчитане на задълженията за календарната година предхождаща началото на регулаторния период; при изчислението на разходите за емисии за периода 01.07.20-30.06.21 г. не става ясно как са определени количествата горива, а това се отразява и на изчислените прогнозни емисии; разходите за закупуване на основно гориво, заявени от дружеството,са технико-икономически обосновани; необосновано е намаляването на цената на въглищата от 69,22 лв/т.н.г. на 65,46 лв/т.н.г.

Първоинстанционният съд, въз основа на обсъдените доказателства, е приел, че решението в оспорената част е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ, но при частично неспазване на изискването за форма съгласно чл. 59 от АПК и на административно-производствените правила.

На първо място съдът е разгледал спорните въпроси относно разходите за въглеродни емисии и разходите, породени от изменение на горивния микс заедно, поради тяхната свързаност. Въз основа на заключението е прието, че не са отчетени безплатни емисии на дружеството и не става ясно как са определени количествата горива, при изчислението на разходите за емисии в решението не е посочена методиката за определяне на прогнозната цена на закупените емисии; не е отчетено същественото влияние върху разходите за въглеродни емисии на корекцията от страна на КЕВР на планираните от дружеството горива по видове и по-конкретно включването на биогориво и намалението на количеството въглища, които водят след себе си намаление на количеството квоти, които ще бъдат закупени. Прието е, че определените разходи за квоти емисии не са съобразени с реалните цени, че липсват мотиви относно подлежащите на приспадане безплатни квоти. Липсата на мотиви в посочената част е счетена за достатъчно основание за отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне, при което следва мотивирано и математически точно да бъдат приспаднати полагаемите се на дружеството безплатни квоти и на база на тези изчисления да бъде определен прогнозния разход за въглеродни емисии.

На второ място, съдът е счел за неправилно решението в частта за извършената корекция относно цената на въглищата от 69,24 лв./ter на 65,46 лв./ter при калоричност 1 998 kcal/kg, включително поради изложения от комисията аргумент, че при общата тенденция в световен мащаб за намаляване на цените на горивата, увеличението на цените от местен добив е в противоречие с пазарната логика. Съдът е счел, че ако дружеството не изпълни точно одобрените от КЕВР количества горива по видове и не постигне определените от КЕВР по- ниска цена на въглища и цена на биогориво, ще останат невъзстановени разходи не само за основно гориво, но и за акцизи и за по-големи количества квоти въглеродни емисии.

На трето място, оспорването е прието за основателно и в частта за разходите за амортизации. След като е отчел, че за всички дружества от сектор Топлоенергетика съгласно т. 1.1. от общия подход на КЕВР, разходите за амортизации за регулаторни цели са изчислени на база отчетната стойност на активите за производство и пренос и съответните амортизационни квоти при 15 г. за активите в производството и 35 г. за активите в преноса на топлинна енергия, при съобразяване на техническия полезен живот на активите, съдът е приел, че административният орган без да изследва фактите и обстоятелствата от значение за отнасянето на тези разходи ги е намалил, под заявената от дружеството стойност, която е на нивото от 2019 г., без да има данни за извеждане на активи. Според съда, липсата на анализ и обосновка от страна на административния орган обосновава извод за незаконосъобразност на

В останалата част оспорването е счетено за неоснователно. В частта на утвърдените цени за ремонти е прието, че заявените разходи не могат да се приемат за икономически обосновани,което е потвърдено и от експертното заключение.

Относно разходите за достъп до електропреносната мрежа и за вноски за фонд Сигурност на електроенергийната система оспорването е прието за неоснователно, тъй като този разход не се приема при ценовото регулиране, съгласно чл. 36е, ал. 4 от ЗЕ и тъй като разходите за продаваната при пазарни условия електрическа енергия се компенсират съобразно пазарните механизми и в случая държавна намеса не е допустима.

Относно определената норма на възвръщаемост на привлечения капитал решението на КЕВР е счетено за правилно, по съображения, че Комисията има право да определя пределни нива на определени разходи, с оглед оптимизиране на ценовите нива. Съдът е изложил съображения, че от нормативно регламентираната формула за ценообразуващия елемент - норма на възвръщаемост на капитала, съгласно чл. 15, ал. 2 от НРЦЕЕ и чл. 10, ал. 2 от НРЦТЕ, е видно, че изискването за съответствие с пазарната норма се прилага спрямо величината НВпк, която обозначава средно претеглената норма на възвръщаемост на привлечения капитал, а не спрямо лихвите по отделните договори за кредит, които участват при изчислението й; комисията не само не е длъжна, но и не следва да се съобразява с прекомерно високи лихвени проценти по сключени преди съответния ценови период договори.

По тези съображения крайният извод на АССГ е за неправилност на решението на КЕВР, поради което то е отменено.

Решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Изложените от съда изводи, обусловили отмяната на решението на КЕВР, на места са вътрешнопротиворечиви, не кореспондират с представените по делото доказателства, а законът е приложен неправилно.

Действително, при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране по чл. 30 от Закона за енергетиката, Комисията се ръководи от принципите, прогласени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. В чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Ето защо правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. Представените от тези предприятия заявления и възражения нямат характер на доказателства, но такъв характер имат приложените към тези заявления и възражения документи и комисията е длъжна да ги обсъди. КЕВР не нарушава закона с това, че излага някои общи съображения по отношение адресатите на административния акт, стига в същото време да изложи отделни съображения във връзка със специфичните показатели по отделните заявления на дружествата.

По конкретните спорни въпроси, следва заедно да се разгледат доводите на касатора за неправилност на изводите на съда относно разходите за въглеродни емисии и разходите, породени от изменение на горивния микс.

Една от причините, поради която КЕВР коригира прогнозното количество квоти за емитиране се дължи на обстоятелството, че е извършена корекция на горивния микс. Заявеното за купуване количество природен газ не е коригирано. При основното гориво въглища дружеството е заявило 620720 тона, а от КЕВР са одобрени 501520 тона. Без да е заявена от дружеството като гориво, е добавена от КЕВР биомаса 78178 тона, която не е свързана с парникови емисии. Това е извършено въз основа на данните за базисната година, в която дружеството е ползвало биомаса в размер 156 350 тона. По въпроса за изменението на горивния микс в жалбата на дружеството е посочено, че то е неправилно, без подробни съображения за причината за тази неправилност. В подаденото заявление също липсва обосновка за причините, поради които дружеството залага по-високи количества въглища в горивния микс за сметка на биомасата. При това положение и след като в заявлението не се съдържа обосновка защо използваната през базисната година биомаса изцяло отпада от горивния микс на дружеството, неоснователно е възражението за извършената от КЕВР корекция. Биомасата, освен че предполага по-нисък разход за гориво, не е свързана с отделяне на въглеродни емисии и очевидно е икономически по-изгоден вариант от въглищата. При липса на други твърдения и доказателства, че биомасата не може да бъде използвана като гориво от страна на дружеството, оспорването в тази част е следвало да бъде счетено за неоснователно, съответно мотивите и изводите на АССГ в тази част не се споделят.

Неправилно е възприето експертното заключение за неяснота при определяне на количествата горива във връзка с определяне разходите за емисии т. 4 от заключението. В него се препраща към таблица на л. 107, неясно от делото или от преписката, но и по двете на този лист няма таблица. Таблицата с изчислението е на л.69 от делото и от нея е видно, че изчисленията са при зададени количества, както е изброено по-горе. Сумата от количеството въглища - кафяви въглища и брикети е равна на 501520 тона общо, колкото ясно са определени от комисията. Поради това неправилно съдът приема, че има нарушение и неяснота в решението на КЕВР при определяне вида и количествата на горивата, въз основа на които е са определени подлежащите на емитиране квоти. Съответно и в тази част решението на КЕВР е законосъобразно, а изводите на АССГ неправилни.

По отношение определената цена за тон въглища, съображенията на съда също са неправилни. Цената на въглищата е аргументирана от касатора със запазеното ниво на стойността на лигнитните въглища, добивани от Мини Марица Изток ЕАД, поради което разходите на всички дружества за покупка на въглища са изчислени по цени, не по високи от отчетените за предходния период. Комисията е посочила, че е отчела и сравнителни анализи при използване на данни от националната и международна практика, както и данни от митнически декларации за внос. Освен това е посочено, че за българския пазар реално не се извършват доставки от конкретна борса, поради значително оскъпяване на транспортните разходи. Конкретно за Топлофикация Перник АД изрично е посочено, че при констатираното намаление на цените на горивата в световен мащаб за относимия период, е необосновано да се определя по-високо цена за въглища от национален добив. Допълнително в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд Комисията е заявила, че счита цените по представените от дружеството договори с Хийт Енерджи ЕООД за фиктивни, а двете дружества за свързани. За сметка на това, в обжалваното решение, основано само на експертното заключение, са изразени опасения, че ако дружеството не изпълни одобрените от КЕВР количества горива и не постигне определените от КЕВР по-ниска цена на въглища и цена на биогориво, ще останат невъзстановени разходи. Хипотетични опасения обаче не могат да бъдат основание за отмяна на административния акт

Съгласно чл. 8, ал. 4 от НРЦТЕ регулаторният орган утвърждава не фактически, а прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност. Това налага извод, че разходите както за горива, така и за въглеродни емисии се включват в цените за периода, за който са относими, на база прогноза. Комисията не само не е длъжна, но няма и как да отчете каква е пазарната цена на разходите за емисии към датата на приемане на акта за утвърждаване на цените. В оспореното решение на КЕВР, в рамките на общ подход, както е установил и АССГ, комисията е изложила съображения относно количествата емисии въглероден диоксид за производство на електрическа енергия, като е посочила, че те са в съответствие с Указанията НВ, т. 20.11 и т. 20.12, като изчислените емисии са на база прогнозните утвърдени от комисията количества горива, а разходите за закупуването им се определят като реално необходимите количества за периода са умножени по обновената цена на емисиите. В съответствие с т. 20.11 и т.20.12 Указания НВ КЕВР е определила количествата емисии въглероден диоксид, като верифицираните емисии са умножени с коефициент за разпределение на разходите в производството. Разходите за закупуване на емисии въглероден диоксид са определени въз основа на верифицираните количества емисии въглероден диоксид за производството и определената цена на емисиите. За целите на ценообразуването е приета цена на квотите в размер на 22 евро/t. Противно на приетото от съда, в решението на КЕВР е изложена подробна обосновка как е определена цената. Разходите за въглеродни емисии са изчислени за количество 299853 тона /при заявени 338508 тона/, като спорът касае това количество и определената цена.

Както се посочи по-горе, количеството въглеродни емисии е правилно определено на база на променения горивен микс.

В жалбата до първоинстанционния съд не се съдържат никакви доводи във връзка с липсата на приспадане на безплатни квоти от прогнозните емисии. Всъщност, след като от прогнозните квоти не са приспаднати безплатни квоти, това означава, че е одобрен по-висок разход за емисии, което е в полза на дружеството. Неправилно съдът счита, че използването на безплатните квоти за покриване на задължения за минали периоди е обстоятелство, което следва да се вземе предвид от КЕВР при определяне на цените за бъдещ период.

По отношение на определената цена от 22 евро на тон за въглеродни емисии, вещите лица са установили, че средната цена на въглеродните емисии на Европейската енергийна борса се е движила в тенденция намаление от 24-25 евро на тон през януари 2020г. до 17-18 евро на тон през месец април 2020г. и към края на май 2020г. се е повишила на 20-21, 5 евро на тона, а през юни същата година е достигнала 26 евро на тон. Средно-претеглената цена за шестмесечния период, предхождащ процесния, е в размер на 21, 64 евро на тон, което е по-ниско от определената цена от 22 евро на тон. Както вече се посочи по-горе, Комисията определя прогнозни цени и очевидно не може да вземе предвид какви са били действителните пазарни цени на въглеродните емисии за процесния период, тъй като той е последващ по отношение на датата на приемане на решението.

Освен това, следва да се подчертае, че Комисията осигурява пълна възвръщаемост на разходите за одобрения горивен микс, което е в противоречие с целите на схемата за търговия с квоти за емисии.

Действително, предмет на Директива 2003/87 е въвеждането на схемата за търговия с квоти за емисии, за да се намалят емисиите на парникови газове в атмосферата до равнище, което да предотврати всяка опасна антропогенна намеса в климатичната система и чиято крайна цел е опазването на околната среда. По силата на член 2, параграф 1 от Директива 2003/87, тя се прилага спрямо "емисиите" парникови газове, изброени в приложение II към тази директива, сред които е CO2, получен от дейностите, посочени в приложение I" към същата директива. Според член 3, буква б) от Директивата, "емисиите" за целите на тази директива означава отделянето на парникови газове в атмосферата от източници в инсталация.

Целта на Директива 2003/87, според член 1, е да се стимулира намаляването на емисии на парникови газове по икономичен и икономически ефективен начин /в този смисъл и решения на Съда на Европейския съюз от 12 април 2018 г., PPC Power, C-302/17,, т. 18 и от 17 май 2018 г., Evonik Degussa, C-229/17, т. 41/.

Предвидената с директивата схема за търговия с квоти за емисии се основава на икономическа логика, която мотивира всеки участник в тази схема да изпуска количество парникови газове, по-малко от квотите, които първоначално са му били отпуснати, за да прехвърли остатъка от тях на друг участник, изпуснал количество емисии, по-голямо от отпуснатите му квоти (в този смисъл решения на СЕС от 8 март 2017 г., ArcelorMittal Rodange et Schifflange, C-321/15, т. 22, от 22 февруари 2018 г., INEOS Koln, C-572/16, т. 27 и от 28 февруари 2018 г., Trinseo Deutschland, C-577/16, т. 40).

За постигане на предвидената с Директивата цел, а именно опазване на околната среда, с член 10а от Директива 2003/87 е въведена преходна мярка, която, за да се предотврати загубата на конкурентоспособност на предприятията поради факта на установяване на схема за търговия с квоти за емисии, предвижда за инсталациите от определени сектори на дейност постепенно намаляване на безплатното разпределяне на квоти за емисии съгласно параграф 11 от тази разпоредба в периода между 2013 г. и 2020 г., с цел до 2027 г. да се постигне пълното премахване на тези безплатни квоти.

Както следва по-конкретно от член 10, параграф 1 от Директива 2003/87 и от съображение 15 от Директива 2009/29, за да се постигне намаляване на емисиите на парникови газове, при разпределянето на квоти за емисии постепенно трябва да се прилага единствено принципът на провеждането на търг, който според законодателя на Съюза обикновено се смята за най-ефикасната от икономическа гледна точка система.

Следователно, предвиденото в член 10а от Директива 2003/87 разпределяне на безплатни квоти за емисии е част от специален преходен режим, който се отклонява от принципа квотите за емисии да се отпускат, като се използва механизмът на търга, установен в член 10 от тази директива (вж. в този смисъл решение от 18 януари 2018 г., INEOS, C-58/17, т. 36).

Имайки предвид целите на директивата и принципното положение, че разпределянето на безплатни квоти за емисии има характер на временна мярка, топлофикационните дружества следва да се стремят към по-нататъшно намаляване на емисиите на парникови газове, така че да се достигне до нивата на намаление, които се считат за необходими от научна гледна точка за предотвратяване на опасно изменение на климата, както и да се снижат разходите за закупуване на квоти на търг. Икономическата логика, както се вижда и от съображенията на Директивата, предполага, че енергийните дружества ще се водят от икономическия интерес да снижат тези разходи, което ще доведе и до стремежа за излъчване на по-малко емисии. В условията на регулиран пазар обаче и при метод на ценово регулиране "норма на възвръщаемост" възниква резонният въпрос съществува ли посоченият икономически интерес за енергийните дружества, ако им е гарантирано, че всичките им разходи за квоти, купувани на търг, ще бъдат включени в регулираните цени. В тази връзка неминуемо възниква и въпросът защо потребителите на топлинна и електрическа енергия трябва да поемат крайната тежест на цената на въглеродните емисии и в същото време да обитават все по-замърсена околна среда.

Административният съд е изложил дословно тези мотиви на настоящия състав, които са изтъквани по повод предходни решения на КЕВР за ценово регулиране, но въпреки това крайните му изводи не съответстват на посочените мотиви.

Неправилен е и изводът на административния съд относно непризнатата от Комисията стойност на начислените амортизации от дружеството. В случая КЕВР е намалила заявените разходи за амортизации от 159 000 лв на 110000 лв, като това намаление касае само активите за пренос. Самото дружество е посочило в обосновката си, че разходите за амортизации за конкретния ценови период остават както са на нивото от 2019г. В тази част липсва възражение от страна на дружеството в административното производство.

Освен това, съгласно т. 31 от Указанията разходите за амортизации се изчисляват на основата на обоснован от дружеството и признат от комисията технически и икономически полезен живот на активите чрез прилагане на линеен метод на амортизация. Това правило в Указанията е възпроизвело нормата на чл. 14, ал. 4 от Наредба 1/14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Възприетият общ подход в процесното решение на КЕВР относно полезния живот на активите при определяне на разходите за амортизации не е в противоречие с посочената норма от подзаконовия нормативен акт.

В заявлението на дружеството липсват данни за датите на придобиване на съответните активи, както и за полезния живот, който според дружеството те имат. В хода на административното производство не е направено и възражение в тази връзка. При липса на каквито и да било твърдения, базисни и сравнителни данни, хипотетични са опасенията, че е възможно създаване на предимство за топлофикационни предприятия, при което делът на активите с по - дълъг полезен живот от средно приетия от КЕВР е по-голям, в сравнение с дружества с инвестиции в нови инсталации и активи, чийто полезен живот е по-кратък от приетия от Комисията. Както вече се посочи, хипотетичните изводи, при липса на конкретика, не могат да бъдат основание за отмяна на административния акт.

Освен това, макар амортизационните отчисления да са определени като разходи, всъщност става въпрос за направени в друг отчетен период разходи за придобиване на активи. Тези разходи се признават изцяло и не става въпрос за тяхното намаляване, както неправилно приема съдът. Напротив, разходите за активи се признават изцяло, но за счетоводни цели и за целите на ценовото регулиране тези разходи се отчисляват през всеки отчетен период на части, а не наведнъж в отчетния период на придобиване. Разпределението на съответната част от направения разход за придобиване на актива по години не лишава дружеството от възможността за възстановяване на този разход чрез определените цени на топлинната и електрическата енергия. Единственият спорен въпрос всъщност е за какъв период от време този паричен разход ще бъде покрит от постъпващите приходи. Противно на изложеното от вещите лица и възприетото от съда, в тежест на дружеството е да докаже какъв е действителният полезен живот на активите му, с цел по-бързо покриване на сторените разходи за придобиване. Без съмнение, подобна икономическа обосновка изисква сериозен ресурс както от дружеството, така и от страна на КЕВР, която при тази логика би следвало да извършва анализ на полезния живот на хиляди конкретни активи. Подобна прецизност би била оправдана за целите на данъчното облагане, при извършване на ревизии, но при ценовото регулиране, при наличие на множество участници в административното производство, общият подход гарантира еднаквото третиране на тези участници. В този смисъл не е обосновано защо вещото лице и съдът приемат, че за целите на ценовото регулиране в енергетиката следва да се приеме подходът, залегнал в данъчното законодателство, при липса на съответна нормативна уредба в тази насока.

При това следва да се има предвид, че производството на топлинна и електрическа енергия е унифициран процес, при който видът на активите за производство и пренос не се различава особено в зависимост от конкретния производител. Разбира се, ако дружеството предприема някаква конкретна иновация, която е революционна за производството, това обстоятелство следва да бъде отчетено, но в случая подобен изключителен разход, който да предполага и специфичен подход от страна на Комисията нито се доказва, нито се твърди. Както се посочи, намесата на КЕВР е ограничена до част от заявените амортизации за активите за пренос /тръбопроводи, паропроводи/, които активи са еднотипни за всички производители и във връзка с които КЕВР е отчела увеличение на полезния живот, съответно по-дълъг период на амортизиране, съответно разходите за амортизации се разсрочват във времето.

По изложените съображения решението е неправилно и следва да бъде отменено, включително в частта за разноските, а оспорването отхвърлено изцяло. В тази връзка, основателна е и постъпилата частна жалба срещу определението по отношение на разноските.

При този изход от спора на касатора се дължат разноски в размер на общо 300 лв, от които 150 лв за първоинстанционното производство и 150 лв. за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение