Решение № 1055 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5104/2016 г.

ВАСIV отделение26.01.2017 г.докладчик Татяна Хинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62 от 26.02.2016 г., постановено от Административен съд В. по адм. д. № 603/2014 г. ОСЪЖДА Сдружение в частна полза "Устойчиво земеделие в планинските и полупланинските райони" да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 300 лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. фонд "Земеделие" за заплащане на разноски по делото в размер на 500 лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1055 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5104/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение в частна полза "Устойчиво земеделие в планинските и полупланинските райони" срещу решение № 62 от 26.02.2016 г., постановено от Административен съд В. по адм. д. № 603/2014 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката за ново произнасяне при спазване на указания по прилагане на материалния закон. Ответникът изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", представляван в производството от юрк. Петрова, е представил писмено становище, с което излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за производството и представя списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-060-2600/1730 от 12.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие. С оспореното уведомително писмо по заявените схеми и мерки - СЕПП, НР1 и НР2 са оторизирани суми в размер на 0 лева и са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 11 015,42 лв. Съдът е потвърдил оспореното уведомително писмо. За да стигне до правен извод за законосъобразност, съдът приема, че фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт се съдържат в таблиците, отразяващи констатациите при извършената административна проверка. Съдът приема, че таблиците отразяват установената площ за всеки един от парцелите, която е недопустима за подпомагане, като тези констатации се потвърждават от приложените по преписката писмени доказателства. Словесното пояснение за всяка една от колоните на таблиците съдържа правното основание за постановения отказ. По тези доводи съдът приема, че оспореното уведомително писмо отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът приема, че оспореното уведомително писмо е материална законосъобразно, тъй като основанието за постановения отказ е заявяване на площи, които попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", одобрен за референтна година със заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните. След влизане в сила на заповедта за одобряване на специализирания слой, административния орган действа при условията на обвързана компетентност и постановява акт, съобразен с установеното в тази заповед състояние на площите. Съдът приема, че оспорващата страна не е оспорила тези констатации, поради което законосъобразно при установения процент наддеклариране е оторизирана сума в размер на 0 лв. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи. Изслушаното по делото заключение на СТЕ потвърждава размера на приетите от административния орган за недопустими за подпомагане площи по заявените схеми и мерки. По заявлението за подпомагане е извършена кръстосана административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. В разпоредбата изрично е записано, че Разплащателната агенция съпоставя данните от заявленията с данните от регистрите, като резултатите от тях се отразяват в уведомителното писмо. Резултатите от административната проверка са потвърдени от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният съд не е съобразил, че уведомителното писмо не съдържа посочване на фактическите основания, по които е издадено. Атакуваният пред първоинстанционния съд административен акт съдържа фактическите и правни основания, на основание на които е постановен, поради което не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обективираните в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС, сочат площите, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, като ведно с данните от административната преписка отразяват ясно волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин. Още повече, че установеното от фактическа страна, в т.ч. и приобщеното заключение на СТЕ, сочи наличието на всички посочени от органа, фактически основания за постановения отказ. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в административния процес, съдът правилно е приел, че издателят на атакувания пред него акт е установил наличие на посочените в него фактически основания, както и че са изпълнени законовите изисквания за постановяване на атакувания отказ. В хода на производството административният орган е представил доказателства, установяващи материалноправните предпоставки за издаване на административния акт, в т. ч. заповед на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние. Административният орган е представил и доказателства относно отстраняване на установено двойно заявяване, което не е разрешено в полза на жалбоподателя. Наред с горното, оспореното уведомително писмо е издадено в съответствие с идентификацията на заявените парцели. В тежест на касатора е било да докаже възраженията си, че площите, определени като недопустими за подпомагане, са неправилно определени като такива, в това число и като поиска назначаване на допълнителна или повторна експертиза. Във връзка с доводите на касационния жалбоподател, поддържани и в това производство, следва да се отбележи, че в мотивите на оспореното уведомително писмо изрично е посочено, че констатациите относно недопустимите за подпомагане площи се съдържат и в писмо на министъра на земеделието и храните изх. № 92-339 от 24.04.2014 г., с което оспорващата страна е уведомена за резултата от подаденото възражение срещу обявения специализиран слой за референтната година. В този отговор изрично е посочено, че заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на отговора по възражението. Няма данни тази заповедта да е била оспорена от сдружението, поради което е влязла в сила по отношение на парцелите заявени от оспорващата страна и като част от СИЗП е задължителна за административния орган при постановяване на оспореното уведомително писмо. Освен всичко това следва да се отбележи, че при подаване на заявлението за подпомагане е стартирала автоматична проверка, при която са установени парцели, излизащи извън площите, подходящи за подпомагане. За установената грешка сдружението жалбоподател е уведомено, което се потвърждава и от положения подпис на представляващия го. При всички тези доказателства, част от административната преписка, неоснователни са твърденията, че не се посочват фактическите основания за постановяване на отказа за финансово подпомагане. Неоснователен е доводът, че съдът не се е произнесъл по част от оспорването, тъй като не е изложил мотиви по отношение на частта от оспорения акт, с която са наложени санкции за бъдещ период. В петитума на подадената жалба изрично е посочено, че се оспорва уведомителното писмо само в частта, с която е отказано финансово подпомагане в размер на 19214,93 лв по СЕПП, 1212,79 лв по НР1 и за 4543,91 лв по НР2, както и в частта относно формиран мълчалив отказ за изплащане на поисканата субсидия. С петитума на жалбата страната изрично е ограничила предмета на оспорване и в рамките на този предмет съдът е постановил своето решение. Въпреки това следва да се отбележи, че налагането на санкция за бъдещ период е последица от установения процент наддеклариране и представлява производно от одобрената за съответната кампания ставка по съответната схема или мярка и установената наддекларирана площ. След като в производството не са оспорени констатациите относно недопустимите за подпомагане площи, то няма основание да се приеме различен процент наддеклариране, който и за трите заявени схеми/мерки е над 50%. При това положение няма основание за различно математическо изчисление на размера на наложените санкции за бъдещ период. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. Изводите на решаващия съд са обосновани и съответни на приложимия материален закон. Съдът не е допуснал релевираните нарушения, които да съставляват основание за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационният жалбоподател дължи на ответната страна разноските за тази инстанция. Със становище от 27.05.2016 г. процесуалния представител на ответника е направил искане за присъждане на разноски общо в размер на 800 лв - 300 лв за процесуално представителство пред първоинстанционния съд, 200 лв внесен депозит за вещото лице по допусната експертиза и 300 лв за процесуалното представителство пред касационната инстанция. По така направеното искане следва да се отбележи, че с обжалваното решение са присъдени разноски в размер на 200 лв - внесения депозит за вещото лице. Направено е искане за изменение на решението в частта за разноските с присъждане и на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в минимален размер. Това искане оставено без разглеждане, поради наличие на процесуална пречка - не е представен списък на разноските. Определението не е обжалвано. Освен всичко това следва да се отбележи, че касационната инстанция, при отхвърляне на касационната жалба, дължи произнасяне по направеното искане за присъждане на разноски само за касационното производство. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че касационния жалбоподател следва да заплати разноски в размер на 300 лв претендирания със списъка на разноските хонорар за процесуалното представителство пред тази инстанция. Искането за присъждане на разноски в размер на 500 лв следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1