Решение № 12761 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5229/2012 г.

Решение № 12761 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5229/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Девня срещу решение № 448 от 24.02.2012 г. на Административен съд - Варна по административно дело № 4096/2011 г., с което е отменена заповед № СЗ-Д-ДН-01/02-263 от 12.10.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Девня, потвърдена с решение № РД-РД-Вн-03-0015/7.11.2011 г. на директора на РДСП (Регионална дирекция "Социално подпомагане") - Варна, и административната преписка е изпратена за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените от съда задължителни указани по тълкуването и прилагането на закона. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакуваното съдебно решение. Ответникът по касация - Янка Пенова Митева от гр. Белослав и нейният служебен процесуален представител адв. Антонов оспорват касационната жалба, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е заповед № СЗ-Д-ДН-01/02-263 от 12.10.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Девня, с която на Янка Пенова Митева е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителния сезон 2011/2012 г. (от 1.11.2011 г. до 31.03.2012 г.), с мотиви, че средномесечният доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молба-декларацията е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление 145.08 лв. във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г на министъра на труда и социалната политика за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. При осъщественият административен контрол заповедта е потвърдена с решение № РД-РД-Вн-03-0015 от 7.11.2011 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Варна. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което жалбата на Митева срещу тази заповед е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива), решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че процесната заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Установено е, че търсещата социална помощ за отоплителен период 1.11.2011 г. - 31.03.2012 г. Янка Пенова Митева е на 89 г., с пожизнено намалена работоспособност 74 % и получава 181.18 лева пенсия. От извършената анкета на място и изготвения социален доклад се установява, че същата живее самостоятелно на първия етаж от триетажната къща, в която на втория етаж живее сина й, а на третия - дъщеря й, че освен пенсията й няма други доходи и че, като трудно подвижна, за нея се грижи дъщеря й. С оглед на тези данни, противно на приетото от административния орган, съдът правилно е приел, че лицето живее само. Съдът е приложил правилно относимата нормативна уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. (наредбата) при определяне правото на целеви помощи за отопление, размерът на пенсиите, определени след 1.07.2008 г., се намалява с коефициент от 1.104, в която връзка размерът на пенсията на Митева се редуцира до 155.96 лева. Гарантираният минимален доход (ГМД) за годината, съгласно ПМС № 6/15.01.2009 г., е 65.00 лева. С оглед всички тези обстоятелства, диференцираният минимален доход за отопление на молителката, по смисъла на чл. 2, ал. 4 от наредбата следва да се определи съгласно т. 13 от същата алинея, предвиждаща корекционен коефициент от 288 на сто от ГМД, т. е. 65 х 288 % = 187.20 лева, тъй като Митева е над 75 години и живее сама. В случая този доход е по-голям от нейния средномесечен доход, който е както бе определен по-горе - 155.96 лева, поради което, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата на същата се полага целева помощ за процесния период, защото тя отговаря на условията по чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че Митева живее съвместно с децата си в едно жилище и че по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗСП е "съжителстващо лице". От социалния доклад ясно се установява, че живее в самостоятелно жилище на първия етаж от къщата, собственост на дъщеря й, и то сама. Обстоятелството, че собствениците на етажната собственост в къщата ползват едно стълбище и един и същ адрес и че едно от децата й помага като трудно подвижна, не може да обоснове разбирането, че лицето живее в съжителство с него. Като се е позовал само на намалената й работоспособност, която безспорно е над 70 % и е приложил нормата на чл. 2, ал. 2, т. 15 от Наредбата, административният орган е приложил неправилно материалния закон, по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Доколкото административният акт е издаден, без предварително да са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая и при несъбиране на всички доказателства, нужни за пълното им изясняване, то следва да бъде споделен извода на първоинстанционният съд, че органът е допуснал нарушение на процедурата, защото процесната заповед е издадена при неспазване на принципа на служебното начало, закрепен в чл. 9, ал. 2 от АПК и в нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Както прецизно е отбелязано в мотивите на проверяваното решение в тази връзка, процедурното нарушение следва да се квалифицира като съществено, тъй като, ако не бе допуснато, решаващият административен орган би достигнал до друг краен правен резултат - не би приложил нормата на чл. 2, ал. 4, т. 15 от наредбата, а приложимата за казуса - чл. 2, ал. 4, т. 13. От изложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразната заповед и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При новото произнасяне по молбата-декларация на Янка Пенева Митева, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Девня, следва да съобрази и нормата на чл. 2, ал. 3 от Закона за социално подпомагане, като прецени дали с помощта на задължените да я издържат по чл. 140 от Семейния кодекс лица Митева може да осигури задоволяване на основните си жизнени потребности. Въпреки благоприятния за Митева изход на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на деловодни разноски, тя не следва да бъде уважена, защото такава не са извършени от нея за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,