Решение № 1803 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9106/2019 г.

Решение № 1803 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9106/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Системи единици" ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 1280/12.06.2019 г. по адм. д. № 408/2019 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-55-0379188/24.01.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли жалбата против заповедта да бъде уважена или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане и да му бъдат присъдени разноски. Възразява за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № № ФК-55-0379188/24.01.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности"Пловдив при ГД"Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – ресторант "Родопско село", намиращ се в гр. Велинград, бул. Съединение № 49 Е за срок от 14 дни на основание чл. 118, ал. 2, чл. 186, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС и чл. 4, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че е доказано извършване на нарушение на посочените норми – от две фискални устройства, работещи в обекта, не са подавани данни по дистанционна връзка с НАП в периода 10.01.2018 г. до 19.01.2019 г. за едното и в периода 16.01.2018 г. до 19.01.2019 г. за другото. Правилен е изводът на съда за законосъобразно определена и наложена принудителна административна мярка с оспорената пред него заповед. Доводът за липса на мотиви в заповедта относно определяне на срока на мярката е неоснователен. В заповедта на цяла страница са изложени мотиви, обосноваващи приетата от органът в условия на оперативна самостоятелност продължителност на принудителната административна мярка. Предвид местоположението на обекта, с 530 места на закрито, в курортен град – спа център, продължителността на нарушението, посочена по-горе, определената продължителност на запечатването под половината от законния срок правилно е преценена от административния съд като законосъобразна. При определяне на продължителността на мярката не е допуснато нарушение на принципа на съразмерността по чл. 6 от АПК. В жалбата до АС – Пловдив касаторът е оспорил протоколът за извършената проверка от 19.01.2019 г. от органи на ЦУ на НАП - офис ГД "Фискален контрол". С определение № 488/28.02.2019 г. съдът е дал указания на жалбоподателя да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, с което е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК да разпредели доказателствената тежест между страните. По искане в жалбата съдът е допуснал двама свидетели на жалбоподателя и е назначил поисканите от него експертизи. Жалбоподателят не се е явил в съдебните заседания, за които е бил редовно призован, не е внесъл определеният депозит и не е довел в съда допуснатите му свидетели. Поради невнесен депозит и недовидени от жалбоподателя свидетели, поисканите доказателства не са събрани от съда по вина на жалбоподателя. На основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК протоколът, съставен от органите по приходите по установения ред и форма, при изпълнение на правомощията им, е доказателство за извършените от и пред тях действия и изявления и установените факти и обстоятелствата. Протоколът отговаря на изискванията на чл. 50 от ДОПК, представлява официален документ и е годно доказателства за установените в него факти за извършеното нарушение. В преписката са приложени справки от информационната система, потвърждаващи констатациите в протокола за неподаване на данни в НАП за посочения в протокола и заповедта периода от двете фискални устройства, работещи в обекта. Предвид чл. 36 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. правилен е изводът на съда, че при липсваща дистанционна връзка с НАП, търговецът е следвало да документира продажбите от заверен и прономерован кочан с касови бележки, което не е спазено. Доводите на касатора за допуснати нарушения на процесуалните правила от съда при разглеждане и решаване на делото не са основателни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски по Наредба № 1/09.07.2004 г. е неоснователно. Предвид чл. 186, ал. 4 от ЗДДС производството е по АПК, поради което на основание чл. 144 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗА и чл. 24 от Наредбата за правната помощ ответникът има право на юрисконсулстко възнаграждение в размер 150 лв за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,