Решение № 13562 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7654/2018 г.

Решение № 13562 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7654/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Иванова от [населено място], против решение № 561 от 14.05.2018 г., постановено по адм. дело № 158/2018 г. на Административен съд – София област, Първи състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 3-15 от 31.01.2018 г. на кмета на община Чавдар за прекратяване на служебното й правоотношение, на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба са развити доводи за постановяване на съдебния акт при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му и постановяване на ново по същество на спора като бъде отменена обжалваната заповед. Ответникът – кметът на община Чавдар, чрез процесуалния си представител адв. К. Георгиева от САК, в писмен отговор и в с. з. по същество, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против съдебен акт, който подлежи на оспорване и е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Предмет на контрол в производството пред Административен съд – София област е заповед № 3-15 от 31.01.2018 г. на кмета на община Чавдар, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА, Наредбата) е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката за длъжността "секретар на община Чавдар", считано от 01.02.2018 г., поради получена най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността за 2017 година. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства и въз основа на анализа им е приел за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката е заемала посочената в заповедта длъжност, по което не се спори. По делото са представени индивидуалният й работен план за процесния период на оценяване - 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., като оценяващ и контролиращ ръководител е кметът на общината. От формуляра за оценка на изпълнението на длъжността за периода на оценяване (приложение 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от НУРОИСДА), съдът е установил, че в изготвения съвместно с оценяващия ръководител индивидуален работен план са посочени пет ясно индивидуализирани, измерими и постижими цели. Служителката се е съгласила с плана, който е подписан от нея и от оценяващия ръководител. В началото на м. декември 2017 г., служителката е изготвила отчет за изпълнението на индивидуалния си работен план, подписан от нея и представен на кмета на общината на 08.01.2018 г. Въз основа на отчета и събраните данни за изпълнението, на 22.01.2018 г. е изготвена годишна оценка "неприемливо изпълнение". Изложени са подробни мотиви от оценяващия ръководител по изпълнението на всяка от петте цели от работния план, като са посочени конкретни причини и факти, с които е обосновано защо не е налице изпълнение на всяка една от целите. По същия начин подробно са коментирани и компетентностите на служителката, съгласно приложение № 1 към чл. 15 от НУРОИСДА, като за всяка от компетентностите - управленска, работа в екип, професионална компетентност и т. н. са посочени конкретни данни, обосноваващи изводите за ниска или липсваща компетентност. Оценяваната служителка е посочила във формуляра, че не приема изводите за поставената оценка, както и е подала възражение, на основание чл. 28 от НУРОИСДА, в което подробно е изложила доводите си за несъгласие с оценката по цели от индивидуалния й работен план. Направила е и възражение за непроведена междинна среща. В резултат е издадена оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Съдът е обсъдил и писмените доказателства - докладни записки и доклади относно конкретните факти, посочени във формуляра, послужили за обосноваване на извода за неприемливо изпълнение на индивидуалния работен план, както и за недостатъчна компетентност - данни относно въвеждането на комплексно административно обслужване, привеждане на системите за електронен обмен на документи в съответствие с единен технически протокол, утвърден от председателя на ДА "Електронно управление", писмо на председателя на Общинския съвет-Челопеч относно неприсъствието на оценяваната служителка на сесиите на Общинския съвет, които са 14 и за които е получавала покани и материали, по които не са изразени и становища, действия във връзка с внедряване на софтуерен деловоден продукт и обучение на служителите в звено "Административно обслужване", както и такива относно защита на класифицираната информация. Безспорно е установено, от представените заповеди, които не са оспорени и са влезли в сила, че на служителката са наложени две дисциплинарни наказания - за нарушения на служебните задължения, на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 и на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл., а именно понижение в ранг - от ранг "първи старши" в ранг "втори старши" - заповед № 100 от 22.01.2017 г. и "забележка" - заповед № 102 от 25.08.2017 г. на кмета на общината. Съдът е обсъдил и събраните в рамките на съдебното производство гласни доказателства, като от показанията на разпитаните свидетели М. Комитова, заемаща длъжността "Човешки ресурси" в община Чавдар и П. Павлова, заемаща длъжността главен специалист "Връзки с обществеността" е установил, че е проведена междинна среща с жалбоподателката, като попълнения за същата формуляр е връчен от Комитова на служителката, но същата е отказала да го подпише. От показанията на Павлова съдът е приел за установено, че Иванова не е участвала при внедряването на електронно деловодство, както и при осигуряването на софтуерен продукт за въвеждане на електронен обмен между всички администрации, както и не е упражнявала контрол по отношение движението на подадени жалби, сигнали, искания, като след извършена проверка се е установило, че има жалби, на които не е отговорено (на пет от общо постъпилите десет жалби), а част от отговорите са изготвени със закъснение - извън сроковете за отговор. При тези данни от фактическа страна, съдът е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като оспорената заповед е законосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган - кмета на община Чавдар, който е орган по назначаването, като служителката му е пряко подчинена на основание чл. 43, ал. 1 от ЗМСМА и приетата структура на общината, съответно кметът е и оценяващ орган по смисъла на чл. 4, ал. 1 от НУРОИСДА и контролиращ орган по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Заповедта е мотивирана и съдържа правни и фактически основания за издаването й, като видно от текста е посочено основанието по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл - най-ниска оценка за изпълнение на длъжността - неприемливо изпълнение по смисъла на чл. 16, ал. 5 от НУРОИСДА. Попълнени са съответните приложения на формуляра за оценка, в това число и приложение № 5 към чл. 24, ал. 2 от Наредбата. Съдът е отхвърлил и възраженията относно проведената оценителна процедура, като е посочил, че същата е спазена - проведена е междинна среща на 31.07.2017 г. и заключителна среща на 22.01.2018 г., като подробните мотиви за изпълнението се съдържат във формуляра за оценка и отразяват изпълнението на поставените в индивидуалния работен план цели, които са конкретни, достатъчно индивидуализирани, постижими и изпълними и отговарят на нормативните изисквания. От събраните доказателства също е установено неприемливо изпълнение на длъжността. Оценяващият орган се е възползвал и от възможността по чл. 18, ал. 2 от Наредбата като е поискал мнение за оценявания от служители, работещи често с нея. Не е налице и противоречие между междинната оценка и окончателната, което води до извод за обоснованост на същата. По тези съображения е прието, че са налице предпоставките на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и оспорената заповед е законосъобразна. Така постановеното решение е правилно. Същото е постановено при непротиворечиво изяснени факти, като изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. Правилно е приложен и материалния закон, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че заповедта е мотивирана като са посочени фактически и правни основания за издаването й. Фактическото основание за издаване на заповедта е получената най-ниска оценка за изпълнението на длъжността за 2017 г., съгласно НУРОИСДА, като мотивите се съдържат в съпътстващ издаването на заповедта документ - формуляра за оценка, поради което не е налице нарушение. В този смисъл е разрешението, дадено с ТР № 16/1975 г. на ВС, ОСГК и трайната и непротиворечива практика на съдилищата. В заповедта коректно е посочено и правното основание - чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът се е позовал само на твърденията на кмета на общината и не е обсъдил възраженията на жалбоподателката, както и посочените от нея доказателства. Същите са взети предвид от съда, но съдът след като е обсъдил всички данни, в това число и свидетелските показания и мненията, събрани по реда на чл. 18, ал. 2 от НУРОИСДА е приел, че оценката за неприемливо изпълнение е мотивирана. Докладната записка № 594 от 30.05.2017 г., изготвена от жалбоподателката, водената от нея кореспонденция за възстановяване на деловодната система "Архимед" и мейл за включване на община Чавдар в електронния обмен, установяват епизодично участие в посочените дейности, което не е довело до изпълнение на целите в индивидуалния работен план, поради което оценката е за неприемливо изпълнение. Що се касае до възражението, че данните от други служители не следва да бъдат взети предвид, без същите да са разпитани като свидетели, не намира опора в нормативната уредба. Няма нормативно изискване относно формата, в която ще бъдат събрани тези сведения, липсва пречка същите да бъдат писмени, поради което правилно са взети предвид както от органа по оценяване, така и от съда при преценка спазването на процедурата по оценяване. Писмените и гласни доказателства са обсъдени от съда и въз основа на тях правилно са установени релевантните факти. Неподкрепени с доказателствата са твърденията в касационната жалба, че показанията на свидетелите са пристрастни. Вярно е, че същите са дадени от служители на общината, които са подчинени на издателя на акта, но правилно съдът им е дал вяра, тъй като кореспондират с останалите данни, включително и от лица, които не са в служебна зависимост с кмета на общината. Що се касае до оценката по същество, същата е по целесъобразност и правилно съдът е посочил, че не подлежи на съдебен контрол. Ирелевантно е и позоваването на воденото в Комисията за защита от дискриминация производство и издаденото решение, тъй като същото не е влязло в сила. Не е налице нарушение на процедурата, както се твърди в касационната жалба, поради това че служителката е оценявана по компетентности по приложение № 1, т. 2 към чл. 15 от НУРОИСДА. Същата счита, че следва да бъде оценявана като служител от категорията на "висши държавни длъжности" като секретар на община, съгласно приложение № 1, т. 1 към чл. 15 от наредбата. Възражението не намира нормативна опора. Съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., т. 115, длъжността секретар на община с население до 50 000 жители и на район е от длъжностно ниво 6, ръководно ниво 6 а, като правилно служителката е оценена по приложение № 1, т. 2 към чл. 15 от НУРОИСДА, като служител, заемащ ръководна длъжност. В касационната жалба отново се релевира възражението, че не е проведена междинна среща при оценяването и не е връчен формуляр, което възражение е подробно обсъдено от първоинстанционният съд и правилно е отхвърлено, с оглед всички събрани доказателства. От представения формуляр, както и от свидетелските показания правилно е прието, че междинна среща е проведена и е съставен формуляр, но същият не е подписан от служителката, поради което е оформено връчването му при отказ. Твърденията в касационната жалба не са подкрепени с доказателства. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е отчел, че поставените цели в индивидуалния работен план не отговарят на изискванията на чл. 9 от НУРОИСДА. Касационната инстанция споделя изложените от АССО мотиви, че целите са изготвени и съгласувани съвместно между оценявания и оценяващия ръководител, (за което е налице признание дори в касационната жалба) като служителката се е съгласила и е подписала работния си план. Същите правилно е прието, че са максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и са измерими по обем, качество и срокове, което е видно и както от отчета на самата жалбоподателка за изпълнението, така и от изготвената оценка, в която са отразени конкретни факти относно действия/бездействия по всяка една от целите. Правилни са изводите на съда за спазване на процедурата по НУРОИСДА и предвидените етапи на оценяване, както и че работният план е съобразен с основните задължения и задачи на служителката, дефинираните цели са свързани с конкретни дейности и са в обхвата на определеното ниво на професионална компетентност. Правилен е изводът на АССО за спазване на материалния закон, като са налице основанията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл - получена най-ниска оценка, което е основание за прекратяване на служебното правоотношение. Ирелевантни за спорния предмет са оценките на служителя за предходните години. Верен е изводът, че издадената заповед е в съответствие с целта на закона, по посочените в решението съображения. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Не следва да бъде уважавана заявената своевременно претенция от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, тъй като не са представени доказателства за заплащане на такова. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,