Решение № 15414 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9059/2014 г.

Решение № 15414 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9059/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Лего-Юлия Борисова", ЕИК 114048814, седалище и адрес на управление гр. Плевен, представляван от Юлия Тодорова Борисова, подадена чрез пълномощника адвокат Ангел Киров срещу решение № 303 от 11.06.2014 г. по адм. дело № 229 по описа за 2014 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 9/14.02.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - гр. Плевен и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че е налице процесуално нарушение във връзка със съдържанието на първоначалния административен акт. Ответникът Директорът на ТП на НОИ - Плевен е депозирала писмено становище, в което е изложил доводи за неоснователност на оплакванията. Претендира присъждане на минимално юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Плевенският административен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Лего-Юлия Борисова" срещу решение № 9/14.02.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - гр. Плевен и потвърдените с него задължителни предписания изх. № ФР-ЗП-11/13.01.2014 г. За да постанови решението си, административният съд е приел, че периода от 17.02.2003 г. до 5.05.2004 г. във връзка с отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва да бъде зачетен за осигурителен стаж на Виолета Цветкова, на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Този извод произтича от преценката на събраните по делото доказателства, при която е установено, че Виолета Цветкова е бивш работник като "продавач" при ЕТ "Лего-Юлия Борисова", като трудовият й договор е бил прекратен по чл. 326, ал. 1 от КТ със Заповед № 1/17.02.2003 г. Заповедта е била оспорена пред Районен съд Плевен, който с решение № 562/23.03.2004 г. е отменил същата и е признал уволнението за незаконно. Решението на съда е влязло в сила на 5.05.2004 г. Оттук и изводът, че за времето от 17.02.2003 г. до 5.05.2004 г. Виолета Цветкова не е работила по трудово правоотношение поради незаконно уволнение. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от КСО сочи, че за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 от КСО са били без работа, поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението им до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно трудово възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно трудово възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Следователно осигурителните вноски са били дължими от страна на работодателя, а Цветкова се счита за осигурено лице, доколкото уволнението й е било признато за незаконно с Решение № 562/23.03.2004 г. по гр. д. № 926/2003 г. От влизане в сила на съдебното решение - 5.05.2004 г. възниква и задължението за работодателя да подаде съответната информация. Без значение в случая е обстоятелството, че със съдебното решение Цветкова не е възстановена на работа. Това обстоятелство не променя факта, че тя е осигурено лице, съответно не отменя и задълженията на осигурителя. Кодекса на труда дава възможност за избор на работника дали да се върне на предходната работа или само да установи незаконосъобразност на уволнението си. Ето защо изложените оплаквания се явяват неоснователни. Времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се зачита за осигурителен стаж. За този период за лицата по чл. 4, ал. 1 се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя. Неоснователни са и наведените оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка със съдържанието на първоначалния административен акт изразило се в липсата на информация пред кой административен орган и в какъв срок може да се обжалва - чл. 59, ал. 2, т. 2 АПК. В задължителните предписания изрично е посочено, че същите подлежат на обжалване по реда на глава осма от КСО. Не се установявят касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - Плевен сумата от 350,00 /триста и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,