Решение № 9137 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 948/2014 г.

Решение № 9137 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 948/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и чужденците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Амар Ахмед Каландар подадена, чрез Асоциация "Национален център за бежанци " гр. София, ул. "Гадстон " № 31 и представляван от процесуалния представител адв. Татяна Лисичкова против решение № 7386 от 27.11.2013 г., постановено по адм. дело № 8801/2013 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства. Касационният жалбоподател счита, че не е отчетена несигурната обстановка в страната, факта че е сунит и е заплашван от "Армията на Махди ", като това го е накарало да напусне Ирак. Десетки са загиналите от атентати, вълната от насилие ескалира и това е ноторно известно, но не е отчетено от съда при постановяване на съдебното решение. Поддържа, че съдът не е обсъдил наличието на основание за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Моли за отмяна на съдебното решение и оспорения административен акт. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), не се представлява и не взема становище по жалбата.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на съдебното решение, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата на Амар Ахмед Каландар, гражданин на Ирак, срещу решение № 1287/15.08.2013 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. 3а да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК - издадено е от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца и обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. След подробен анализ с оглед теорията и съдебната практика на понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, съдебният състав е развил съображения за това, че по отношение на Амар Каландар не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Подробно е разгледал материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като въз основа на данните от бежанската му история и актуалните данни за обществено - политическата обстановка в Ирак към датата на постановяване на административния акт е приел, че не са налице и предпоставките по чл. 9 от ЗУБ - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по т. 1-3 от цитираната разпоредба. По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Каландар против оспорения административен акт. Обжалваното решение е правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд София - град. Правилно административният съд, след анализ на събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице материалноправните основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от жалбоподателя факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на решаващия съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Каландар за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид данните по делото правилно съдът е приел, че не може да се направи заключение същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е аргументирал заключенията си именно въз основа на установеното в нея актуално положение в Ирак, съпоставени с твърденията на жалбоподателя в бежанската му история. От материалите по делото се установява, че по отношение на касатора - Амар Каландар не са налице основателни опасения за сигурността и правата му, както и няма никакви данни да е бил обект на посегателства в Ирак в резултат на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Освен това твърденията му, че бил заплашван да бъде убит от "Ал Кайда" заради работата му през 2007-2008 г. в поделение в гр. Мосул, където залавяли терористи, което е наложило бягството му от страната не се подкрепят от никакви данни по делото. Напротив тази му бежанска история е в противоречие с поведението му, което съответства на изложеното от него в интервюто му 08.02.203 г. (л. 44) за напускане на Ирак поради това, че в родината си не е могъл да си намери работа след като напуснал поделението в гр. Мосул. Същият е бил легално в Турция и Грузия, в които страни не е имало никаква опасност от преследване, както и опасност за неговия живот, сигурност и здраве, но въпреки това нелегално е влязъл в България през границата с Турция, което сочи на поведение свързано с търсене на икономически по-добър живот в Европейския съюз. Твърденията на касатора за евентуално преследване в Ирак поради напускане на армията (поделение в гр. Мосул) през 2008 г. не се подкрепят от никакви данни по делото, като и от бежанската му история, която е противоречива. Преследване спрямо касатора по изложените от него причини не е имало, работил е като таксиметров шофьор и е продължил образованието си до 2010 г. в Ирак, когато се е дипломирал за учител по професионална практика. Това сочи на липса на каквито и да било проблеми с иракските власти, както и да е бил обект на тежко посегателство. В случая решаващия съд правилно е тълкувал и разпоредбата на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО за установяване на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговорят гражданите на трети страни или лица без гражданство, за да кандидатстват за статут на бежанец или закрила. Обосновано е прието от съда, че в Ирак и провинцията, от която идва касатора не е налице насилие в резултат на вътрешен въоръжен конфликт или чуждестранно нахлуване (окупиране). Предприети са мерки от правителството на Ирак за подобряване на сигурността в страната, като възникват ограничени инциденти, които не са в състояние да предизвикат масов ефект на "безогледно" насилие. Безпорно ситуацията в държавата по произход на касатора Ирак е динамична и непрекъснато се променя видно и от ежедневните информационни данни, но тя трябва да се преценява съобразно всяка конкретна бежанска история. Доказателствата в тази насока, от които да се направи констатация за сигурността на живота на търсещия убежище, следва да са актуални. От последните данни за ситуацията в Ирак не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в Ирак се наблюдават актове на насилие и въоръжени нападения както се посочи по-горе в мотивите, предизвикани от различни религиозни и терористични групировки, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. От това следва неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В конкретния случай обаче въпреки твърденията на касатора, не би могло да се приеме, че са налице предпоставките на тази разпоредба. Има нови съобщения в средствата за масова информация за нови вълнения и епизодични стрелби в страната но както се посочи те не обуславят наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При това положение по отношение на касатора не са налице обстоятелства, които може да породят основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. От друга страна, в Ирак няма "безогледно" насилие и няма реална опасност от тежки посегателства, за да е налице заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, както и не са налице обстоятелства за опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В съответствие със събраните доказателствата и установеното фактическо положение зам. председателя на Държавната агенция за чужденците при МС при условията на заместване правилно е отказал на касатора да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Съответно, административният съд като е преценил оспорваното решение за законосъобразно и е отхвърлил жалбата срещу него е постановил решението си в съответствие с материалния закон. По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав приема, че решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение