Решение № 5777 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1118/2011 г.

Решение № 5777 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1118/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "Скорпион 03-Диляна Димитрова" със седалище и адрес на управление гр. Бургас, представлявано от процесуалния му представител адв. Е. Мосинов и по касационната жалба на адв. П. Славова, в качеството й на пълномощник на НЗОК гр. София, срещу решение № 1421 от 6.12.2010 г., постановено по адм. дело № 1458/2009 г. от Административен съд Бургас.

С касационната жалба на ЕТ "Скорпион 03-Диляна Димитрова" се иска отмяна на съдебния акт в отхвърлителната му част. Претендира се искът, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, да бъде уважен в пълния му размер от 25 520 лева, представляващи обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в периода от датата на влизане в сила на Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК - 1.02.2008 г., колона 7 и колона 9 отменено като незаконосъобразно с решение № 6826 от 6.06.2008 г., постановено по адм. дело № 2762/2008 г. на ВАС, влязло в сила на 30.03.2009 г. с потвърдително решение на петчленен състав на ВАС, до предявяване на иска, ведно с мораторната лихва за същия период, по заключението на вещото лице по делото, като се претендират и разноските.

В касационната жалба на втория касатора се прави възражение, че НЗОК не е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, тъй като не е държавен или общински орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендират се разноските по делото.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за това, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Касационната жалба на Д. Димитрова е и основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил Националната здравноосигурителна каса да заплати на Диляна Марианова Димитрова от град Бургас, в качеството й на ЕТ "Скорпион - 03 - Диляна Димитрова" - Бургас със седалище и адрес на управление - град Бургас сумата от 3 582. 61 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи, ведно с дължимата законна лихва от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за закъснение в размер на 191. 18 лева, като е отхвърлил иска в останалата му част (за размера над 3 582. 61 лв. главница и над 191. 18 лв. лихва). За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че ищецът Димитрова, в качеството си на магистър-фармацевт и ЕТ "Скорпион - 03 - Диляна Димитрова" - Бургас, има договор от 2006 г. с НЗОК, включително и за отпускане на лекарства за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, включени в лекарствения списък на НЗОК по чл. 33, т. 1 от Националния рамков договор (НРД) от 2006 г. - на задължително здравноосигурени лица, чрез аптека "Диляна" в град Бургас.

Приел е още, че на 10.01.2008 г. Директорът на НЗОК е издал Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3 от 10.01.2008 г., в приложение № 2 на което са определени пределни цени на изрично посочени лекарствени средства - колона 7; частта от цената, която заплаща НЗОК - колона 8 и частта от цената, която заплаща задължително здравноосигуреното лице - колона 9.

Това Указание е оспорено по съдебен ред. С решение № 4148 от 30.03.2009 г., постановено по адм. дело № 10621/2008 г. от петчленен състав на ВАС е оставено в сила решение № 6826 от 6.06.2008 г., постановено по адм. д. № 2762/2008 г. от V отд. на ВАС, с което са отменени колона 7 и колона 9 от указанието - като противоречащи на приложимото материално право.

Установено е още, че в периода от влизане в сила на указанието (1.02.2008 г.) до частичната му отмяна по съдебен ред (30.03.2009 г.), Димитрова е продавала лекарствени средства на пациенти по цените, посочени в него. Чрез назначена по делото съдебна експертиза съдът е установил, че разликата между цената на лекарствените средства, която ищцата е получавала от купувачите, съгласно Указанието, и действително дължимата цена, съгласно Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (НУПРРРЦЛП), приета с ПМС № 295/3.12.2007 г., е 25 520. 57 лева, а дължимата лихва - 3 454 лв. (т. V, л. 1487)

При тази фактическа установеност съдът е направил следните правни изводи:

1. Възражението на ответника, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като е субект на публичното право, но е извън кръга на субектите, посочени в обща форма в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е неоснователно. Съгласно чл. 3 от ЗЗО, задължителното здравно осигуряване е дейност по набиране на средства от задължителни здравноосигурителни вноски, определени със закон, осъществявано от Националната агенция по приходите, тяхното управление и разходване за здравни дейности, което се осъществява от НЗОК и нейните териториални поделения - РЗОК. Задължителното здравно осигуряване представлява основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Правния статут на НЗОК е определен в чл. 6, ал. 1 от ЗЗО който регламентира качеството й на юридическо лице със седалище София, както и предмета й на дейност, който се състои в осъществяване на задължителното здравно осигуряване. Предметът на дейност на НЗОК е очертан по-подробно и изчерпателно и в чл. 7 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК (в сила от 20.08.1999 г.) по следния начин: НЗОК осъществява задължителното здравно осигуряване; изгражда и развива административна структура за осъществяване дейностите на задължителното здравно осигуряване; участва в преговорите и подписването на Националния рамков договор; гарантира на осигурените лица чрез НРД видовете медицинска помощ по чл. 45, ал. 1 от ЗЗО, достъпност и равнопоставеност при получаването на медицинска помощ; пълно или частично заплащане на лекарствените средства по списъците в НРД; прави анализи и предложения за вида и обема медицинска помощ по видове медицински дейности и стойността им; разпределя паричните средства на НЗОК към РЗОК за провеждането на задължителното здравно осигуряване; изготвя оценка за приходите и разходите на НЗОК по задължителното здравно осигуряване; разработва проект на годишен бюджет на НЗОК и отчет за изпълнението му; разработва модели за заплащане на изпълнителите на медицинска помощ; сключва договори за заплащане на лекарствени средства, утвърдени в НРД; изгражда, развива и управлява национална информационна система за нуждите на задължителното здравно осигуряване; осъществява политика за подбор, обучение и развитие на човешките ресурси; осъществява международна дейност на основата на двустранно и многостранно сътрудничество и администрира проекти, по които НЗОК е страна; осъществява връзки с обществеността; системно информира осигурените лица за мерките по опазване и укрепване на здравето им; осъществява медицински и финансов контрол по задължителното здравно осигуряване.

Правата и задълженията на НЗОК като орган, осъществяващ задължителното здравно осигуряване, са посочени в чл. 2 от НРД от 2006 г.

Този нормативно определен правен статут, обем и вид на предмета на дейност характеризира НЗОК като държавен орган, на когото и чрез съответните териториални поделения - РЗОК, са възложени властнически правомощия във връзка с регулирането на обществените отношения по здравното осигуряване на населението и провеждането на държавната политика в тази област, в изпълнение на които правомощия НЗОК - съответно РЗОК - извършват административна дейност. Ето защо съдът е направил извод, че макар и НЗОК да не е сред органите на държавна власт, осъществяващи изпълнителната власт в нормативния или законовия смисъл на това правно понятие, тя е държавен орган, осъществяващ държавната политика в областта на здравеопазването и регулиращ обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване на населението. Ето защо по закон НЗОК извършва административно-правна дейност, по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, от особен вид, чиято характеристика е изчерпателно уредена в специалната правна уредба по ЗЗО, ПУДНЗОК и НРД и е пасивно легитимирана да отговаря по предявените обективно съединени искове по чл. 1 от ЗОДОВ.

1. Указанието на Директора на НЗОК е административен акт, с който за неопределен кръг правни субекти се създават конкретни административни задължения. Същото е отменено, като незаконосъобразно по реда, предвиден в АПК. Ищецът Димитрова е прилагала предписанията в Указанието при извършването на дейността си по продажба на лекарства до отмяната му по съдебен ред от ВАС. В резултат на това тя е претърпяла вреди, вследствие на продажби по цени, различни от предвидените по НУПРРРЦЛП.

1. Въз основа на това съдът е приел, че в случая са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на НЗОК - незаконосъобразен акт, издаден по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред, от който са настъпили вреди и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

1. По отношение на претендирания размер на обезщетението съдът е съобразил установената фактическа обстановка с нормите на чл. 7 и 8 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти и е приел че надценката, която начислява

търговеца на дребно (какъвто е ищеца в настоящото производство) е точно

определена величина - конкретен процент върху заявената цена на производителя, чиито размер е различен в зависимост от стойността на лекарственото средство.

Прието е още, че след като актът на НЗОК е отменен то обезщетението за вредите, произтичащи от неговото приложение се дължи от момента на влизане в сила на решението на съда, с което е призната незаконосъобразността - в случая от 30.03.2009 г. (т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.). Ето защо и претенцията на Димитрова за пропусната полза е частично основателна за периода от 30.03.2009 г. до 31.05.2009 г. и съгласно експертното заключение възлиза на 3582. 61 лева, а размерът на мораторната лихва върху тази сума е 191. 18 лева. Това е така, тъй като в случая става въпрос за унищожаем, а не нищожен административен акт, за да се дължи обезщетение от момента на неговото постановяване.

1. Разпределението на разноските съдът е извършил въз основа на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, като на ищцата са признати разноски в производството в размер на 1650 лева, платими от ответника, предвид частичното уважаване на иска.

Така постановеното решение е неправилно в отхвърлителната му част. Касационната жалба на Д. Димитрова е основателна и ще следва да уважи.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е в пълен обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Въз основа на това е направил погрешни изводи, които не се споделят от настоящия съдебен състав.

По същество с касационната жалба на процесуалния представител на НЗОК се правят същите възражения, каквито са направени и пред решаващия съд, а именно че тя не е пасивно легитимирана да отговаря по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът от първата инстанция е обсъдил подробно това възражение и въз основа на нормативната уредба е дал правилен отговор, че възражението е неоснователно. Не е необходимо още веднъж да се повтарят мотивите на решаващия съд, тъй като те изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция. Държавата, като юридическа личност, в обективната реалност се проявява и действа чрез своите органи, възлагайки им със закон осъществяването на различни нейни функции и за това действието - правно или фактическо - извършено от държавен орган или подчинено нему длъжностно лице, е действие, извършено от държавата, респ. бездействието на държавния орган е бездействие на държавата. Поради това вредите, причинени от незаконосъобразна дейност на държавен орган или подчинено нему друго длъжностно лице са вреди, причинени от държавата, за които тя отговаря. Искът се предявява срещу юридическото лице, в чиято структура се намира органът (или длъжностното лице), причинили тези вреди.

По възраженията на касатора Димитрова за това, че съдът е следвало да присъди обезщетение, считано от датата на издаване на Указанието за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД -16-3, т. е. от 10.01.2008 г., тъй като здравната каса следва да отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, настоящият съдебен състав счита това възражение за основателно, не само защото текста на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице.

В случая исковото производство се е развило самостоятелно при наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който е призната незаконосъобразността на административния акт, от който се претендират вредите, т. е. по реда на чл. 204, ал. 1 от АПК.

До момента на отмяната му унищожаемият административен акт поражда предвидените в правната норма последици и действа като редовен акт. Той се ползва от презумпцията за законност, задължителен е и подлежи на изпълнение. При отмяната на унищожаем акт породените от него правни последици се заличават с обратна сила (напр., когато адм. акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган е длъжен в срок от един месец да възстанови нарушеното право...), освен ако от акта не са придобити права от трети добросъвестни лица. Ето защо имуществената отговорност за вреди от незаконосъобразна дейност възниква както когато вредата е причинена с издаването или изпълнението на нищожен административен акт, така и когато тя е причинена с издаването или изпълнението на унищожаем административен акт.

Имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани от административна дейност е обективна отговорност - в смисъл, че решаващо е обективното съответствие или несъответствие със закона на вредоносните актове (действия или бездействия) и намиращата се в причинна връзка с незаконосъобразния акт (действие или бездействие) вреда.

След като това е така то обезщетението за вреди е дължимо от момента на постановяване (издаване) на незаконосъобразния акт, а не от момента на влизане в сила на съдебното решение (или решението на административния орган), с което този административен акт е отменен.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, таксите и разноските по делата не се внасят предварително. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. Видно от представените по делото доказателства разноските за първата инстанция на ЕТ са в размер на 1650 лв., от които 50 лв., представляват държавна такса за завеждане на делото и 1 600 лв. - за възнаграждение на експертите. Доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение между страните е заплатено не са представени и пред настоящата инстанция. Ето защо присъдената от първоинстанционния съд сума за разноски следва да бъде увеличена само с 25 лева, представляващи държавната такса в касационното производство.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. второ вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,