Решение № 3298 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13557/2013 г.

Решение № 3298 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13557/2013 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 5011 от 18.07.2013 г. по адм. дело № 10088/2012 г. на административен съд - София град. С него е отменено, като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация изх. № 02-200-6500/4462 от 23.08.2012 г. и преписката е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се с липса на предпоставките на чл. 66 от Регламент № 1122/2009 г. за намаляване на оторизираната сума. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Мехмед Хюсеинов Мехмедов против отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да му определи поисканата субсидия за кампания 2011 г. в размер на 1680.42 лева. Възраженията му са били, че той не е уведомен за извършената проверка по системата за електронна идентификация на животните, както и че не се твърдят от административния орган животни с липсващи ушни марки. От приложената административна преписка е установено, че жалбоподателят е подал заявление за отпускане на финансова помощ за кампания 2011 г. по Схемата за отглеждане на овце майки и кози майки в необлагодетелствани райони (НДЖ5). Заявил е 48 броя овце с точно описани в таблицата за отглеждани животни номера на ушните марки. Номерът на животновъдния обект съгласно СИЖРЖО на БАБХ е № 8981-0149. По заявлението му е издадено уведомително писмо с отказ да бъде отпусната исканата субсидия, поради обстоятелството, че животновъдният обект не отговаря на специфичните условия за подпомагане. За изясняване на спора, съдът е допуснал поисканата от ответната страна съдебно техническа експертиза. Заключението е изготвено на базата на документите по делото и цялата информационна документация в ответната страна. Вещото лице е установило, че по данни в СИЖРЖО на БАБХ към 30.11.2011 г., жалбоподателят е отглеждал 54 броя овце майки местна порода. При прегледа на ушните им марки, е установено още, че 48 броя от тях съвпадат с описаните в декларацията към заявлението за подпомагане. Останалите шест броя са нови и са свръх заявените за подпомагане по НДЖР5. Вещото лице изрично е посочило в заключението и текста на Наредба № 2/2011 г., където са фиксирани параметрите, в които е допустимо подпомагане. При изслушване на експертизата в съдебно заседание на 25.03.2013 г., на въпрос на съда, експертът е потвърдил броя на овцете - 54, съгласно проверка на Българската агенция за безопасност на храните. Пояснил е още, че допълнителните шест овце формират нова група, тъй като се отличават от останалите 48 и са допълнително включени в обекта. В решението си обаче, съдът напълно е игнорирал събраните по делото доказателства, ведно с експертизата. Вместо да извърши дължимия анализ на тези доказателства с оглед произнасяне по правните въпроси на спора, тъй е преписал буквално съдържанието на таблицата към уведомителното писмо. Това е напълно ненужно, доколкото тя е неразделна част от административния акт и се намира по делото. Съдът е приел, че в нея не се съдържат фактическите основания за издаване на писмото, което е квалифицирал, като нарушение на изискването по АПК към формата на оспорения административен акт. Във втората част от решението, съдът просто е преписал и то буквално и в тяхната цялост разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. и на националната Наредба № 2 от 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане. Отново без да анализира съдържанието на тези разпоредби и начина, по който те регламентират финансовото субсидиране, съдът е приел, че наличието на по-голям брой животни от заявените, не съставлява повод за намаление на плащанията по реда на чл. 66. По тези съображения е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на ДФЗ за ново произнасяне съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно. Преписаните от съда разпоредби на чл. 63 и чл. 66 от Регламента, уреждащи базата за изчисляване на финансовите помощи и намаленията или изключванията, не се отнасят за конкретния случай, тъй като при извършената административна проверка, са установени всички заявени 48 броя овце майки и то без констатирани нередности. В случая обаче, заявителят не е спазил нормите на националното законодателство, съгласно чл. 14 от Наредба № 2. В първата алинея на цитираната разпоредба са уредени три кумулативни условия, на които трябва да отговаря той, за да има право на подпомагане. Първото е да стопанисва ферма, намираща се в необлагодетелстван район. На това условие жалбоподателят в първоинстанционното производство е отговарял. Второто изискване е - да отглежда в тази ферма от 10 до 49 (включително) овце майки. Третото изискване е да продължава да отглежда заявените животни най-малко до 30.11 на годината на подаване на заявлението - в случая 2011 г. - съгласно приложимата редакция преди изменението в ДВ, бр. 21/2012 г. Видно от заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза, в конкретния случай, заявителят не е отговарял на второто изискване по чл. 14, т. 2, б. "б" от Наредба № 2, тъй като към референтната дата - 30.11.2011 г. е отглеждал във фермата 54 овце майки. По този начин, той е надвишил с шест броя животни максимално допустимият по наредбата брой от 49 животни. Несъответствието с едно от основните изисквания за отпускане на помощ по схемата за специфично подпомагане води до цялостен отказ от отпускане на претендираната субсидия. Ето защо, отказът, инкорпориран в оспореното уведомително писмо е законосъобразен. Като не е анализирал и приложил материалния закон, съдът е постановил неправилно решение. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне на подадената първоинстанционна жалба. С оглед изхода на делото, ответната страна ще следва да заплати на административния орган сумата 150 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание, чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,