Решение № 2684 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7518/2010 г.

Решение № 2684 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7518/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Атанас Енев Тодоров от гр. Варна срещу решение № 800 от 16.04.2010 г. по адм. д. № 356/2010 г. на Варненския административен съд. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жабата на касатора срещу писмен отказ на кмета на община Варна, обективиран в писмо РД-5-0600/409/ от 19.12.2009 г. С него кметът отказал издаването на исканото удостоверение за признато право на строеж на жилищна сграда върху имот, частна общинска собственост, за която жалбоподателят твърдял, че баща му Енчо Атанасов Тодоров закупил къщата с договор от 06.06.1955 г. Съдът, обсъждайки този договор, приел, че същият представлява частен документ, който не е с достоверна дата, съобразно посочените за това изисквания в чл. 181 ГПК, а обстоятелството, че в имота е живял неговия баща не доказва по никакъв начин достоверността на датата на договора. Освен това, бащата Енчо Атанасов Тодоров не е завзел държавната земя без основание, нито е построил жилищна сграда в имота до 1956 г., а е закупил сградата, с посочения договор от друго физическо лице Ангел Тодоров Атанасов, поради което по отношение на него не са налице условията на чл. 1, ал. 1 ЗУПЛЗПДДМ. Касационната жалба е неоснователна. Изложените от съда мотиви се споделят напълно от настоящата инстанция. Освен изложеното от съда, досежно частния документ, наименован като Договор от 06.06.1955 г. следва да се допълнят мотивите, че дори не е закупен жилищен имот, а кухня, която представлява сервизно помещение от жилищен имот и две стопански постройки. Явно жилищната сграда в имота е строена след тази дата, за което впоследствие е проведена процедура за търпимост, по § 16, ал. 1 ЗУТ. Досежно липсата на достоверна дата на договора следва да се допълни и следното: в настоящата инстанция се представя в препис Оценителен протокол на Комисията по чл. 9 ЗТСУ от 16.08.1988 г., назначена със заповед от председателя на ИК на ОНС, която сочи че имота е бил предложен за отчуждаване по реда на ЗТСУ. Но дори и в него като документ за собственост на бащата Енчо Атанасов Тодоров не се сочи договора, освен данъчни квитанции и удостоверения. От това следва, че договора не е бил възпроизведен в този официален документ, която е една от посочените възможности за установяване на достоверна дата, съобразно чл. 181, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,