Решение № 12576 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9123/2016 г.

Решение № 12576 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9123/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Д. Г., срещу Решение № 8821 от 14.07.2016 г., постановено по адм. д. № 9482 по описа на Върховния административен съд, тричленен състав за 2015 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г., вписана под № 612 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - П., срещу Заповед № СД-05-181 от 17.07.2015 г., издадена от министъра на правосъдието, с която й е отказано да бъде преместена от район на действие Районен съд - П. в район на действие Районен съд - П.. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение предмет на контрол, при наличието касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата на Гайдажиева срещу посочената заповед. Поддържа се становище, че обратно на възприетото от тричленния състав, са били изпълнени предпоставките по чл. 34б, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) за преместване на нотариус в друг съдебен район в тяхната кумулативност. Съдът не е съобразил представените по делото медицински документи за Гайдажиева, които установяват твърдените важни причини от здравословен характер. Наред с това, крайният му правен извод за неоснователност на жалбата води и до препятстване изпълнението на задължението на касационната жалбоподателка към възрастните и болни нейни родители. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на спорната заповед. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалбоподателка се явява лично и се представлява от адв. Ерамян, който от нейно име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Представя по делото подробно аргументирано писмено становище. Ответникът - министърът на правосъдието оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощен процесуален представител. По същество иска обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е била Заповед № СД-05-181 от 17.07.2015 г., издадена от министъра на правосъдието, с която на Г., вписана под № 612 в Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - П., е отказано да бъде преместена от район на действие Районен съд - П. в район на действие Районен съд - П.. Въз основа на установената фактическа обстановка, тричленният състав на Върховния административен съд е направил извод, че спорната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната форма и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването й. Въпреки, че дисковата херния, от която страда Гайдажиева и влошеното здравословно състояние на родителите й са преценени като обективни обстоятелства, настъпили след придобиване на правоспособността й, те, според първоинстанционния състав, не са от категорията на важните причини, които обуславят преместването на нотариус в друг район на действие, доколкото не са установени причини от здравословен и личен характер, които да водят до пълна или частична невъзможност за упражняване на нотариални функции. Тъй като разпоредбата на чл. 34б ЗННД предвижда изключение от принципа на чл. 10, ал. 2 ЗННД (заемане на вакантните места чрез конкурс), са изложени и съображения, че законът предполага наличието на сериозни причини, налагащи преместването, а не такива, които затрудняват изпълнението на дейността на нотариуса. По така изложените съображения жалбата срещу заповедта е отхвърлена. Решението е правилно. Изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Спорът по делото изисква отговор на въпроса доколко изложените от Гайдажиева обстоятелства могат да се квалифицират като важни причини по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД. Предвид ангажираните по делото доказателства, според настоящия петчленен състав, този отговор е отрицателен, тъй като доказателствата не обосновават извод за наличие на пълна и частична невъзможност за упражняване на нотариални функции в съществуващия район на действие от касационната жалбоподателка. Неоснователни са направените в касационната жалба възражения срещу възприетото от тричленния състав досежно здравословното състояние на настоящата касационна жалбоподателка и невземане предвид на изводите и препоръките по представените медицински документи. Както се посочи, от фактическа страна съдът е приел, че Гайдажиева страда от "дискова херния", което нейно състояние е настъпило след придобиване на правоспособност като нотариус. П. този въпрос не е формиран и спор по делото. Същевременно с това, при липсата на приобщени по делото пред тричленния състав по предвидения процесуален ред специални знания относно последиците, които могат да настъпят за лицето в случай, че продължи упражняването на дейността си в гр. П. и относно специални медицински препоръки във връзка с това заболяване и ежедневните пътувания от гр. П. до гр. П. и обратно, правилна е направената в решението преценка за законосъобразност на заповедта поради това, че не са налице важни причини по смисъла на закона. По изрично предписание на приложимата разпоредба на чл. 34б, ал. 2 ЗННД "важните причини" по ал. 1 на същата норма във всички случаи следва да водят до пълна или частична невъзможност за лицето да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие, каквато невъзможност или вероятност да настъпи такава по причина заболяването "дискова херния", а и по причина необходимостта от полагане на грижи за родителите на Гайдажиева от нея, по делото не е установена и доказана. Съгласно чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Съобразно тези правила в тежест на Г. е било да установи, чрез допустимите доказателства и доказателствени средства, съществуването на материалноправните предпоставки на цитираната по - горе разпоредба от специалния закон. В съдебното заседание на 25.05.2016 г. на Г. са дадени изрични указания от тричленния състав, че при несъгласие "...със записаното в заповедта фактическо установяване носи доказателствената тежест да го обори с адекватно направено искане". Въпреки така даденото й изрично указание по разпределението на доказателствената тежест, тя и процесуалният й представител не са ангажирали доказателства с цел установяване на релевантните за спора факти при условията на пълно и главно доказване. Неустановено и недоказано е останало по делото, че съществуват важни причини, които водят или може да доведат с оглед заболяването на лицето до пълна или частична невъзможност за него да упражнява нотариални функции в гр. П.. Не са ангажирани доказателства, в това число гласни, за установяване конкретно създадена ситуация на невъзможност (пълна или частична) за упражняване на възложените на Г. функции по причина болестта й и необходимостта от пътуване до гр. П., или по причина необходимостта от полагане на грижи за нейните родители. Въпреки изричните указания, дадени от съда, не е ангажирана съдебна експертиза за установяване нейното здравословно състояние, прогнозата на заболяването и последиците за Г., които биха могли да настъпят в случай, че продължи да изпълнява функциите си в гр. П., което тя твърди, че е съпътствано с ежедневни пътувания. При това последицата е прилагане правилата на доказателствената тежест, като съдът правилно е приел за несъществуващи правните последици на фактите, за които черпещата благоприятни правни последици страна не е провела пълно и главно доказване. Затова изводът му, че не е налице материалноправната предпоставка по чл. 34б, ал. 2 ЗННД (важни причини) е обоснован на доказателствата по делото и в съответствие със закона. Семейните и здравословни причини, на които се позовава Гайдажиева не съставляват пречка за упражняване на функциите й в гр. П.. Осъществяването им там не може да се разглежда и като препятствие да полага ежедневни грижи за своите родители. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия