Решение № 13501 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4570/2011 г.

Решение № 13501 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4570/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, срещу решение № 247 от 17.02.2011 г. по адм. дело № 1914 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на "Електростил-Ж" ООД, гр. Пловдив, е отменен Ревизионен акт (РА) № 211001212 от 25.06.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Смолян, потвърден с Решение № 619 от 16.08.2010 на зам. директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - "Електростил - Ж" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Салчева, оспорва същата като неоснователна. подробни съображения развива в депозирания писмен отговор на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С решението си Пловдивският административен съд е отменил Ревизионен акт № 211001212 от 25.06.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Смолян, потвърден с Решение № 619 от 16.08.2010 на зам. директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП- гр. Пловдив, с който на "Електростил-Ж" ООД не е признат данъчен кредит в размер на 6 036.67 лв. и лихви в размер на 1198.13 лв. Административният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по данъчни фактури № № 1100000178/04.07.2008 г. и 1100000201/14.08.2008 г., издадени от "Еуратек Ауто" ООД, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. За да отмени като незаконосъобразен РА, първоинстанционният съд е приел, че спорът по делото се свежда до това кога е придобит процесният автомобил - на 4.08.2008 г., когато е бил с "4+1" места или на 14.08.2008 г. след преустройството му като автомобил с "6+1" места. Приел е също, че в противоречие със събраните по делото доказателства органите по приходите са счели, че автомобилът е придобит като лек автомобил с "4+1" места, а след това е преоборудван. В тази връзка съдът е кредитирал съдебно- графическата експертиза, според чието заключение подписът за купувач от името на Татяна Илиева Желязкова в Договор за покупко-продажба от 4.08.2008 г. не е изпълнен от Татяна Илиева Желязкова, както е записано в него. В мотивите на оспореното решение е прието наред с това, че видно от представените по делото от третото неучастващо лице "Еуратек Ауто" ООД заверено копие от договор за покупко-продажба от 14.08.2008 г. и договор за покупко- продажба между "Еуратек" ООД, като продавач, и "Еуратек Ауто" ООД, като купувач, последното дружество е придобило автомобила от "Еуратек" ООД на 14.08.2008 г. и на същата дата го е продало на "Електростил- Ж" ООД. Въз основа на изложеното, съдът е достигнал до обобщаващия извод за установеност по категоричен начин на обстоятелството, че на 4.08.2008 г. собствеността върху автомобила не е била преминала в патримониума на дружеството и на тази дата не е настъпило данъчно събитие. Самостойни мотиви са изложени по отношение на събраните гласни доказателства, като съдът е приел, че разпитаните свидетели сочат данни за "технологията" при предварителното договаряне, но не осветляват правнорелевантните факти във връзка с прехвърлянето на собствеността и датата, на която е възникнало данъчнито събитие. Решенето на първоинстанционния съд е правилно. Основното оплакване на касатора е, че съдът необосновано е достигнал до извода, че процесният автомобил е бил закупен на 14.08.2008 г., като в тази връзка поддържа тезата си, че същият е закупен на 4.08.2008 г. като автомобил с "4+1" места, а след това на 6.08.2008 г. е преоборудван с "6+1" места, но тези твърдения са в противоречие с приобщените по делото доказателства и това правилно е съобразено от първостепенния съд. Спорът между страните относно датата на придобиване на процесния автомобил има правно значение с оглед обстоятелството дали същият е закупен като лек автомобил с "4+1" места или същият е придобит от ревизираното лице след преустройството му с "6+1" места и не представлява "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС (в редакцията към 31.12.2008 г.). Настоящият състав на касационната инстанция намира, че административният съд правилно е счел, че автомобилът е придобит на 14.08.2008 г., след като е бил преустроен, като конкретните съображения за това са следните: = Видно от представения по делото предварителен договор, с наименование Договор за доставка № 53 ПК от 2.07.2008 г., доставчикът се задължава да достави и прехвърли собствеността на купувача на нов автомобил "Октавия Комби Съни тур" VAN 6+1 места; в допълнителния списък към договора за доставка от същата дата се установява, че в цената е включено и преоборудване VAN 6+1 места; = Видно от представения по делото изпитвателен протокол от 6.08.2008 г., преустройството на автомобила е извършено от "Еуратек Ауто" ООД, а не от "Електростил-Ж" ООД. = Приетата по делото съдебно- графологична експертиза е установила, че подписът за купувач от името на Татяна Илиева Желязкова в Договор за покупко- продажба от 4.08.2008 г. не е изпълнен от Татяна Илиева Желязкова, както е записано в него. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения, че съдът не е изследвал въпроса дали договорът от 4.8.2008 г. не е подписан от Георги Желязков. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес предвид правилото на чл. 144 АПК, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В първоинстанционното съдебно производство не са навеждани доводи от органите по приходите в тази насока, като същите за първи път се въвеждат с касационната жалба. Съгласно чл. 220 от АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, като е обвързан от законовата забрана за нови фактически установявания; = От третото неучастващо лице - "Еуратек Ауто" ООД са представени по делото заверено копие от договор за покупко- продажба на автомобила от 14.08.2008 г. и договор за покупко-продажба между "Еуратек" ООД, като продавач и "Еуратек Ауто" ООД, като купувач,, от който е видно, че "Еуратек Ауто" ООД е придобило автомобила от "Еуратек" ООД на 14.08.2008 г. и на същата дата го е продало на "Електростил-Ж" ООД. Така, след като дилъра "Еуратек Ауто" ООД е закупило автомобила от вносителя "Еуратек" ООД (индивидуализиран с номер на рамата си) и на същата дата е сключил договор за продажба с "Електростил-Ж" ООД, по несъмнен начин се установява, че на 4.08.2008 г. собствеността върху автомобила не е преминала в патримониума на дружеството, респективно на тази дата не е настъпило твърдяното от приходната администрация данъчно събитие; = Представеното по делото свидетелство за регистрация на автомобила от КАТ, издадено на 27.11.2009 г. и правилно преценено в мотивите на оспореното решение като официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, удостоверява, че се касае до лек автомобил с дата на първа регистрация 14.08.2008 г., категоризиран в категория М1 с места за пътници и водач "6+1". = Правилна е преценката на съда, че събраните гласни доказателства разкриват единствено процеса на предварително договаряне, търговската кореспондинция с дружеството- купувач и начина на съставяне на досие за конкретната покупка, която обективно приключва с подписване на договор, по силата на който се прехвърля собствеността върху вещта, но не са годни да установят обстоятелства, доказването на които следва да бъде установено с писмени доказателства, а именно прехвърлянето на собствеността и датата, на която е възникнало данъчното събитие. Така изложените съображения мотивират настоящия състав на касационната инстанция да приеме, че обосновано и законосъобразно административният съд е преценил, че датата на възникване на данъчно събитие е 14.08.2008 г. В тази връзка правилен е и изводът за незаконосъобразност на РА, тъй като към датата 4.08.2008 г. автомобилът не е покривал критериите на легалната дефиниция за "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС (в редакцията към 31.12.2008 г.) и следователно не е била налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, както неправилно са приели органите по приходите. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. На основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата 350 лв. разноски, сторени пред настоящата инстанция. Така мотивиран и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,