Решение № 1385 от 7.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6715/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Община Костинброд със седалище в гр. Костинброд, чрез адв. Янев, срещу Решение 436 от 10.04.2023 г., постановено по административно дело 82/2023 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата на Общината против Констативен акт КА-ПБЗН-СО0-4-2/06.12.2022г., поправен с Решение на същия орган от 19.12.2022г., издадени от ст. инспектор на длъжност Началник на група "Превантивен контрол и превантивна дейност" към Регионалната дирекция "Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението" София, в частта по т.9, с която е дадено предписание по чл.89 ал.1 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Наведените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК са за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост, поради което моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предписанието по т.9 бъде отменено. Ответникът по касационната жалба Началник на група "Превантивен контрол и превантивна дейност" към Регионалната дирекция "Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението" София не взема становище по така подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Община Костинброд срещу дадените с посочения Констативен акт предписания по т.9, първостепенният съд е приел, че именно посоченият субект, като лице, стопанисващо и управляващо язовир Безден(класифициран като такъв от първа висока степен на потенциална опасност), е задължен да изгради локална система за оповестяване съгласно чл.35 ал.3,т.5 от Закона за защита при бедствия(ЗЗБ) или да предостави информация, доказваща изпълнение на разпоредбата на чл.35 ал.5 ЗЗБ. Настоящият състав на касационната инстанция намира този решаващ извод за правилен. Всъщност с касационната жалба от страна на Общината се сочи от една страна, че изпълнението на посоченото предписание означава влагането на значителен публичен ресурс(посочен като сумата от 2 000 000 лева), който е непосилен за нея с оглед указания за изпълнение срок до 30.11.2023г., а от друга липсата на ясни правила, нормиращи проектирането, изграждането и поддържането на подобна локална система, поради което било невъзможно отпочване реализация на същата. Преди всичко следва да се посочи, че безспорно Община Костинброд (като юридическо лице), собственик на язовир Безден (класифициран като такъв от първа висока степен на потенциална опасност), е задължен субект по изграждането на локална система за оповестяване съгласно чл.35 ал.3,т.5 от ЗЗБ, като същата може да се освободи от това задължение, ако докаже изпълнение на разпоредбата на чл.35 ал.5 ЗЗБ. Не е спорно, че още с изменението на ЗЗБ, направено с ДВ бр.80/2011г. е въведено изискването към всички юридически лица и собственици или ползватели на обекти, представляващи опасност от възникване на бедствия, да изградят и поддържат локална система за оповестяване. С изменението на ЗЗБ, направено с ДВ бр.97/2017г. чл.35 е допълнен с нови четири алинеи(ал.4 до ал.7), конкретизиращи обстоятелствата кога е възможно да не се изградят такива локални системи(ал.4 и ал.5), а също така какво всъщност следва да осигуряват те(ал.6), а ал.7 сочи, че редът и условията за изпълнение на изискването по ал.6 се определя с Наредбата на Министерски съвет, издадена на основание чл.62 ал.2,т.5 от ЗЗБ. Такава Наредба е била приета още през 2012г. и това е Наредбата за условията и реда за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност(наричана по-надолу само Наредбата), която е била съобразена с измененията на ЗЗБ от 2017г., като на свой ред е уредила в чл.5 т.5 съществуването на локални системи за оповестяване(ЛСО) в обекти по чл.35 ал.1 от ЗЗБ. С новелата на чл.36 от Наредбата е посочен детайлно реда за изграждане и поддържане на системата на съответната ЛСО, вкл. за присъединяването и към Национална система за ранно предупреждение и оповестяване(НСРПО). В тази връзка и с оглед посочената рамка на първо място следва да се посочи, че правилно в обжалваното съдебно решение не са оценени като основателни възраженията на Общината, че липсвали ясни правила във връзка с изграждането и проектирането на ЛСО. Не следва да се сподели и тезата на касационния жалбоподател, че същият е бил в невъзможност да осигури финансирането, след като то е нормативно заложено в чл.61 т.2 , във вр. с чл.59 ал.1,т.3 от ЗЗБ, изискващо предвиждане на средства в общинския бюджет за подобен разход. Община Костинброд, съобразявайки се с правната рамка от 2017г. насетне, е имала възможност да планира(ако не в един бюджет, то и в няколко) разходите за изграждане на такава ЛСО за посочения тип обекти, нейна собственост или предоставени и за управление от държавата. Дали средствата(посочени произволно в размер на 2 000 000 лева), които ще се вложат ще са излишно изразходвани(както се отбелязва и с касационната жалба), не е оставено на преценка на Общината, а е решено по императивен начин от законодателя, поради което задълженият субект е следвало да извърши всичко необходимо през годините след 2017г. за осигуряване на едно такова било целево финансиране от държавния бюджет или било със собствени средства, за да изпълни нормативно дължимото. В тази връзка по делото няма нито едно писмено доказателство за каквито и да е предприети действия от страна на Община Костинброд в посочения смисъл, поради което и няма как това да се оцени сега като извиняващо задължения субект обстоятелство с оглед изпълнение на предписанието в указания напрактика едногодишен срок(до 30.11.2023г.). С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение