Решение № 4803 от 5.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Национален осигурителен институт, чрез юрисконсулт Д. Петрова, против решение 6471/03.11.2022 г., постановено по адм. дело 6617/2022 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която НОИ е осъден да заплати на К. Стоянов обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 1500 лева, ведно със законната лихва. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, поради и което се иска неговата отмяна като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, алтернативно се иска намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна К. Стоянов, чрез адвокат М. Иванова, с писмено становище, и в съдебно заседание чрез адвокат Михайлов, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АССГ е образувано по предявен от К. Стоянов иск против Национален осигурителен институт, с който се претендира присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва от деня на влизането в сила на съдебното решение за отмяна на незаконосъобразния акт до окончателното изплащане на сумата. Вредите се претендират от Решение Ц1040-21-282/12.10.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено Разпореждане 214-00-4261-3/17.09.2020 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град. Решението на органа е отменено с решение 740/10.02.2022 г., постановено по адм. дело 11162/2020 г. по описа на АССГ, като преписката е върната на съответния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в съдебното решение указания. Неимуществените вреди се изразявали в отрицателни емоционални преживявания и психически тормоз предвид това, че К. Стоянов е бил лишен от възможността да получи своевременно очакваното и полагащото му се обезщетение за безработица, поради което е бил без доход по време на пандемията от COVID-19, притеснения и неудобство, защото не е имал спестявания и се наложило да разчита на родителите си. Вредите се претендирали за период от 12.10.2020 г. - датата на издаването на Решението на Директора на ТП на НОИ, гр. София до 02.03.2022 г. От фактическа страна по делото е установено, че с Решение Ц1040-21-282/12.10.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ София-град е потвърдено Разпореждане 214- 00-4261-3/17.09.2020 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град, с което на К. Стоянов е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Решението на Директора на ТП на НОИ, гр. София е отменено с влязло в сила на 02.03.2022 г. съдебно решение, като преписката е върната на органа за ново произнасяне по подаденото от К. Стоянов искане. Вследствие на това, с Решение 1040-21-254/25.03.2022 г. Директорът на ТП на НОИ, гр. София, е отменил Разпореждане 214-00-4261-3/17.09.2020 г. и е върнал преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град за ново произнасяне по подаденото от К. Стоянов искане. Така се стигнало до издаването на Разпореждане 214-00-4261-5/28.03.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град, с което на К. Стоянов е отпуснато обезщетение за безработица считано от 09.04.2020 г. до 10.11.2020 г. в размер на 55,85 лв. дневно или общо в размер на 8209,95 лв. Въз основа на така установеното, административният съд приел, че искът е основателен и доказан, но не в пълния му претендиран размер. Прието е, че в случая е доказана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: отменен административен акт - Решение Ц1040-21-282/12.10.2020 г. е отменено с решение 740/10.02.2022 г., постановено по адм. дело 11162/2020 г. по описа на АССГ, а Разпореждане 214-00-4261-3/17.09.2020 г. е отменено с Решение 1040-21-254 от 25.03.2022 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. София, във връзка с решението на АССГ. С оспорената част от решението съдът осъдил Национален осигурителен институт да заплати на К. Стоянов обезщетение за причинени му неимуществени вреди е размер на 1500 лева, като до пълния претендиран размер на претенцията от 5000 лева искът е отхвърлен. В тази си част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При подробно установена фактическа обстановка, съдът е формирал изводи, които не съответстват на доказателствата по делото. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Настоящият състав не споделя становището на първоинстанционният съд за частична основателност на исковата претенция. Това е така, защото въпреки че Решение Ц1040-21-282/12.10.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено Разпореждане 214-00-4261-3/17.09.2020 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град, е отменено с решение 740/10.02.2022 г., постановено по адм. дело 11162/2020 г. по описа на АССГ, то административното производство, в което е следвало да бъде определен размерът на обезщетението за безработица на ищеца, не е било приключило с тези актове, а видно от съдебното решение за отмяна преписката е върната на съответния орган за ново произнасяне по искането на К. Стоянов при спазване на дадените в съдебното решение указания. Едва когато това производство е било приключило, са щели да са налице достатъчно основания за преценка налице ли е причинна връзка между отменения/обявен за нищожен административен акт и твърдяните вреди, и то при условие, че е било приключило в негативен аспект за лицето, какъвто процесния случай не е. Видно от доказателствата по делото, с Разпореждане 214-00-4261-5/28.03.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град, на К. Стоянов е отпуснато обезщетение за безработица считано от 09.04.2020 г. до 10.11.2020 г. в размер на 55,85 лв. дневно, или общо в размер на 8209,95 лв. За да се претендира обезщетение от незаконосъобразен административен акт или от действия или бездействия на административен орган, трябва да е приключило административното производство по издаване на акта. Исковете за вреди, основани на отменени административни актове, във връзка с които преписката е върната за решаване на административния орган, са предявени при все още неразрешен окончателно административноправен спор относно основното засегнато материално право на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната му част. Спорът е изяснен от фактическа страна и касационната инстанция дължи произнасяне по същество. При установената липса на една от предпоставките за възникване на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ пряка причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и претендираните вреди, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател следва се присъдят разноски в общ размер на 112,50 лева, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав определя на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 12,50 лева държавна такса за образуване на делото пред касационната инстанция. По отношение на това, че НОИ е внесло 70 лева държавна такса за разглеждане на делото пред касационната инстанция следва да се посочи, че съгласно чл. 204а от АПК във вр. с чл. 18, ал. 3 във вр. 2а, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата в случая такса е 12,50 лева. Следователно, за останалата част от сумата, внесена като държавна такса, може да се иска възстановяване. Разноски на ответната страна К. Стоянов не се дължат. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,