Решение № 12995 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8799/2018 г.

Решение № 12995 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8799/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 5842 от 4.05.2018 г., постановено по адм. д. № 11964/16 г. Върховният административен съд, тричленен състав на трeто отделение, е отхвърлил оспорването на И. Маринов против заповед № ЗС-135 от 3.10.2016 г. на Министъра на отбраната на Република България.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И. Маринов от [населено място]. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, , е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорваната заповед.

Ответният по касационната жалба министър на отбраната е – гр. София чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Заинтересованата страна изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело"-гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението тричленният състав на ВАС, трето отделение, е отхвърлил оспорването на И. Маринов против заповед № ЗС-135 от 3.10.2016 г. на министъра на отбраната на Република България, с която заповядано изземването от И. Маринов на недвижим имот, частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящ се в [населено място], [адрес], представляващ ателие № [номер], със застроена площ от 69, 30 кв. м. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед, и основанието за нейното издаване – чл. 80а от Закона за държавната собственост, тъй като имотът се държи на отпаднало основание. Решаващият съд е приел, че издадената заповед е законосъобразна, като систематизирани мотивите му в тази насока се свеждат до следното:

1. Възпроизведена е разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 ЗДС, от което е изведен извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата се правна форма, при спазване на изискванията за реквизити съгласно чл. 59, ал. 1 и 2 АПК и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби.

1. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нищожност на заповедта поради висящност на производството по адм. д. № 2838/2016 г., тъй като няма връзка между двете дела – цитираното има за предмет оспорване на мълчалив отказ по искане на Маринов за закупуване на горепосоченото ателие.

1. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че процесният недвижим имот е частна държавна собственост. От тях се установява още, че наемното правоотношение е възникнало на основание сложен фактически състав – заповед на министъра на отбраната и сключване на наемен договор по реда на Наредба № Н – 22/16.07.2010 г. В продължение е прието, че при тази правна регламентация наемният договор се прекратява едностранно от наемодателя с едномесечно писмено предизвестие на основание прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба, на служебното или трудовото правоотношение в министерство на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и поради изтичане на срока за настаняване. Отбелязано е, че съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, срокът на наема се определя съгласно срока за настаняване, посочен в заповедта за настаняване – "за срока на заеманата длъжност във Военна академия "Г. С. Раковски", изискваща хабилитация".

1. Като основателно е квалифицирано възражението на ответника по жалбата, че след като жалбоподателят И. Маринов е престанал да има качеството на правоимащ по смисъла на чл. 226б ЗОВСРБ и чл. 2, ал. 2 от Наредбата, на основание ч. 23, т. 4 - поради прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба, на служебно или на трудово правоотношение и т. 5 – поради изтичане на срока за настаняване от Наредбата, изпълнителният директор на ИА "Военни клубове и военно почивно дело" е прекратил договора за наем с писмо с рег. № 13002 от 23.06.2016 г. Последното писмо е било връчено на И. Маринов на 25.07.2016 г.

1. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че договорът за наем следва да се счита прекратен и жалбоподателят е продължил да ползва недвижимия имот и не го е предал в срок, което е породило необходимостта от издаване на процесната заповед.

1. Основното възражение на жалбоподателя е, че не са налице визираните в чл. 23, ал. 1, т. 4 и 5 основания за прекратяване на наемния договор, поради което неправилно се приема, че той държи имота без основание и е налице условие за издаване на заповедта по чл. 80а ЗДС. Същото е неоснователно. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата, договорите за наем се прекратяват с едномесечно предизвестие на основанията, посочени в чл. 23 и договора. Тези основания в случая са налице и предизвестие за прекратяване е връчено на жалбоподателя. Наличието на прекратено наемно правоотношение по установения в закона ред обуславя законосъобразността на издадената заповед.

1. На основание гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорената заповед.

1. За пълнота на изложението най-накрая в мотивите на съдебния акт е посочено, че от данните по делото е видно, че между страните са налице висящи и други дела, било пред Административен съд – София град, било пред Върховния административен съд, но същите са без пряка връзка с процесното дело, тъй като прекратяването и изземването на недвижимия имот не се намират във връзка с производството по закупуване на жилището.

Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на тричленния състав поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че съдът неправилно не е спрял производството по делото предвид наличието на други висящи дела между същите страни, които са преюдициални по отношение на настоящето. Твърди се още, че неправилно съдът е приел, че наемното правоотношение по отношение на процесния недвижим имот е прекратено, като не са съобразени събраните по делото доказателствата и доводите му в тази насока.

По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

Направените оплаквания на касатора, свързани с наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в не спиране на производството по настоящето дело поради наличие на висящи спорове с преюдициално отношение, към настоящия, са неоснователни. Предмет на настоящето оспорване е заповед с правно основание чл. 80а ЗДС – изземване на недвижим имот, частна държавна собственост, който се държи без основание. Висящите спорове между страните, свързани със спор относно претенцията на жалбоподателя да изкупи същия имот, не са намират в отношение на преюдициалност с процесния, за да е налице хипотеза по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за спиране на производството по настоящето дело.

Направените оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, също са неоснователни.

Съгласно чл. 80а, ал. 1 от Закона за държавната собственост имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Казано по друг начин, за да е законосъобразна заповедта за изземване, при условията на чл. 170, ал. 1 АПК, от административния орган, издател на заповедта следва да бъдат доказани следните елементи от фактическия състав: 1. че се касае за недвижим имот, държавна собственост; 2. че този имот е предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната; 3. имотът се държи или владее от адресата на заповедта и 4. имотът се държи от адресата на заповедта/ физическо или юридическо лице/ без основание или на отпаднало основание или не по предназначение. С оглед на доказателствата по делото, в случая не са спорни първите три елемента от фактическия състав, а спорът се свежда само по отношение на четвъртия – дали имотът се държи без основание или на отпаднало основание. Даденият отговор на спорния въпрос от страна на тричленния състав е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон.

При правилно очертана правна рамка относно възникване и прекратяване на наемното правоотношение, обосновано е прието, че същото е прекратено с изпращане на едномесечно предизвестие и имотът се държи от жалбоподателя на отпаднало основание. Жалбоподателят не оспорва факта, че към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на наемния договор вече не е бил на военна служба, тъй като договорът му за такава е бил прекратен със заповед на министъра на отбраната № КВ – 14/13.01.2016 г., считано от 8.03.2016 г. Не се оспорва и факта, че в случая е изтекъл и срокът за настаняване - за срока на заеманата длъжност във Военна академия "Г. С. Раковски", изискваща хабилитация". Жалбоподателят единствено твърди, че към момента на издаване и връчване на предизвестието не са били спазени изискванията на § 32 от Преходните и заключителни разпоредби към

Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-22 от 2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и

цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне - (ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., , изм., бр. 38 от 2016 г., в сила от 20.05.2016 г.). Според въпросния § 32, ал. 1 наемните правоотношения, възникнали при досегашните условия и ред, се привеждат в съответствие с условията и реда, регламентирани в тази наредба, в 6-месечен срок от влизането й в сила. От една страна жалбоподателят не посочва в какво точно се състои несъответствието между неговото наемно правоотношение и условията и реда, регламентирани в наредбата. От друга страна, въпросният 6месечен срок започва да тече от 20.05.2016 г. и изтича на 20.11.2016 г. Казано по друг начин, дори да е имало налице някакво несъответствие, то към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на наемното правоотношение на 25.07.2016 г. шестмесечният срок по въпросния § 32, ал. 1 не е изтекъл и неотстраняването на несъответствие/при наличие на такова/ не съставлява нарушение на материалния закон.

С определение № 11707 от 2.11.2016 г. по адм. д. № 11964/2016 г. тричленният състав на ВАС е спрял предварителното изпълнение на процесната заповед. Същото е оставено в сила в определение № 14144 от 21.12.2016 г. на петчленен състав на първа колегия на ВАС, постановено по адм. д. № 13674/2016 г. С оглед на това направените искания в касационната жалба относно спиране на изпълнението не следва да бъдат обсъждани.

Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата, тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение, е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация и на заинтересованата страна юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,