Решение № 4191 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1712/2017 г.

Решение № 4191 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1712/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. против решение № 319 от 09.12.2016 г., постановено по адм. д. № 233/2016 г. по описа на Административен съд гр. С. Загора. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът - началникът на РДНСК – Югоизточен район, чрез процесуалния си представител и в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът – главният архитект на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на касационната жалба. Моли решението да се отмени и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответницата – С. Б. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. С. Загора отхвърля жалбите на главния архитект на Община Казанлък и П. П. против заповед № ДК-10-ЮИР-20/15.04.2016 г. на началника на РДНСК-ЮИР, с която, на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ вр. § 127, ал. 11 ПЗР ЗУТ, е прогласена нищожността на Акт за узаконяване № 3/20.05.2015 г. на строеж: "жилищна сграда с гараж", находяща се в ПИ 144016 по плана за земеразделяне на землище с. Д., м. "Делбен дял", община Казанлък, ведно с одобрените инвестиционни проекти, издаден на основание § 127, ал. 8 ПЗР ЗИДЗУТ от главния архитект на Община Казанлък. За да постанови този резултат съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по протест на прокурор от Окръжна Прокуратура С. З. срещу акта за узаконяване с твърдения за неговата нищожност, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с материалния закон. По отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът излага съображения за неприложимост на § 127 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като заповед от 19.03.2011 г. на началника на РДНСК – ЮИР за премахване на процесния строеж е издадена и е влязла в законна сила на 04.07.2011 г., т. е. преди влизане в сила на нормата на § 127 – 26.11.2012 г., по тези съображения съдът прави извод, че актът на главният архитект е издаден при пълна липса на материалноправните предпоставки за издаването му, поради което правилно същият е прогласен за нищожен. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че в правомощията на прокурора е да сезира компетентния за това орган с искане за прогласяване нищожността на акта за узаконяване. Началникът на РДНСК може без ограничение във времето по жалба на заинтересувано лице или по протест на прокурора да обяви нищожността на акт за узаконяване, независимо, че това не е регламентирано в чл. 216, ал. 6 ЗУТ. Правомощията на началника на РДНСК да се произнася по жалби срещу актовете за узаконяване заедно с инвестиционните проекти е регламентирано в нормата на § 127, ал. 11 ПЗР ЗИДЗУТ. Ето защо доводите в касационната жалба в обратния смисъл, са неоснователни. Законосъобразен е и извода на съда, че влязлата в сила заповед за премахване на строежа като незаконен е пречка за развитие на производството по узаконяването му по реда на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Нормата на § 127 е приложима по отношение на строежите, за които не е издадена заповед за премахването им като незаконни до 26.11.2012 г., когато същата влиза в сила. В конкретния случай за процесния строеж е издадена заповед за премахване и същата е влязла в сила преди тази дата, поради което § 127 е неприложим. Производството по § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не би могло да се проведе, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на акт за узаконяване е налице влязла в сила заповед за премахване на строежа, чието узаконяване се иска. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,