Решение № 2540 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 409/2015 г.

Решение № 2540 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 409/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "М и М трейдинг" ООД гр. Плевен против решение № 552/25.11.2014 г. по адм. дело № 763/2014 г. по описа на Административен съд-Плевен, с което е прогласен за нищожен Акт за отмяна № ТСУ и С 94Д-466-6/15.08.2014 г. на зам.-кмета на община Плевен на заповед № РД-12-55/12.02.2014 г. В жалбата се излагат доводи за недопустимост на решението и се иска обезсилването му, както и прекратяване на делото. Ответната страна Димитър Динев Жеков от гр. Плевен взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Ответникът кмет на община Плевен взема становище за основателност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, постановено по жалба срещу индивидуален административен акт по АПК; от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорването за допустимо- по допустима жалба на активно легитимирано лице по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, за което по влязла в сила заповед са създадени и признати права да получи сведения от геодезическо заснемане на "Ресторант за бързо хранене", собственост на касатора, отнети с оспорения акт за отмяна. По същество е счетено, че оспорения акт за отмяна е нищожен, поради липса на материалноправни предпоставки и процесуални възможности на издаването му. Решението е недопустимо, като постановено по недопустима жалба на лице, което няма правен интерес от оспорването. С оспореният акт на основание чл. 97, ал. 1 и ал. 2 и чл. 91, ал. 1 АПК е отменена заповед № РД-12-55/12.02.2014 г. на зам.-кмета на община Плевен, с която е наредено "да се извърши геодезическо заснемане на обект "Ресторант за бързо хранене" в ПИ 56722.659.781, кв. 36б по плана на гр. Плевен, с цел да се установи: очертанието на сградата, определено с геодезическите координати на определящите го точки; застроена площ; брой етажи". Доколкото не е спорно по делото, че обектът е собственост на касатора, следва да се приеме, че въпреки че не е изрично посочен, адресат на заповедта е той и само за него се пораждат задължения-да осигури свободен достъп в имота за извършване на посочените дейности, което следва от цитираното в заповедта правно основание за издаването й - чл. 194, ал. 1 ЗУТ. Противно на приетото от първоинстанционния съд, заповедта не "създава и признава права на Димитър Жеков да получи сведения" за обекта. Актът не е издаден по реда на ЗДОИ и целта му не е снабдяване на инициатора с информация. Този акт няма правопораждащ характер и не е благоприятен за лицето, по чието заявление е издаден. Компетентният административен орган няма задължение по ЗУТ за произнасяне по искането на Жеков, обосновано от твърдение за извършен незаконен строеж или част от него. Затова за заявителя не са възникнали права от заповедта, които да се отнемат с оспорения акт. Оспорващият няма права или законни интереси, които да са "засегнати" от акта по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, респ. да са пряко и непосредствено "нарушени или застрашени" от действието на акта по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Следователно оспорващият няма правен интерес от оспорването и жалбата му е недопустима на основание чл. 159, т. 4 вр. чл. 147, ал. 1 АПК. Като се е произнесъл по недопустима жалба административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. При този изход на делото разноските са в тежест на ответника Димитър Жеков и следва на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 4 ГПК да се присъдят в полза на касатора и на другия ответник, които са направили своевременни искания за това и до доказания размер за платено адв. възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция от първия /не са поискани разноски за първата инстанция и такива не са включени в приложения списък/ и юрисконсултско възнаграждение за втория. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,