Решение № 14752 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8233/2018 г.

Решение № 14752 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8233/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Болканскай" ЕООД - гр. С., подадена чрез пълномощник адв. И. Симеонов срещу Решение № 2839/26.04.2018 г., постановено по адм. дело № 4286/2017 г. по описа на Административен съд – С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22220616003472-091-001/01.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 215/16.02.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. На първо место касаторът поддържа, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка и при липса на конкретни мотиви. Счита, че изводите на съда за недоказани реални доставки на услуги не почиват на събраните доказателства. Позовава се на практика на СЕС, съгласно която на получателя по фактурата не следва да се откаже право на данъчен кредит, ако приходната администрация въз основа на обективни факти не установи знанието му за участие в данъчна измама. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен, като се присъдят и направените по делото разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Кирова оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение на Административен съд – С.-град, както и присъди в полза на дирекцията разноски за касационната производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – С. – град (АССГ) е отхвърлил жалбата на "Болканскай" ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22220616003472-091-001/01.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 215/16.02.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 05, м. 08., м. 10 и м. 11. 2015 г. и м. 01. 2016 г. в общ размер на 9 500, 00 лв. и лихви за забава в общ размер на 1 192, 19 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Латола 91" ЕООД, "Арола" ЕООД и "ДФ-Груп 70" ЕООД, както и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски за първоинстанционното производство в размер на 805 лева. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. След това решаващият съд е възпроизвел констатациите на ревизионния акт, като е посочил какво е установено за всеки един от доставчиците в хода на ревизията и защо приходните органи приемат, че не следва да се признае право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Латола 91" ЕООД и "ДФ-Груп 70" ЕООД с предмет – извършване на различни видове СМР - "товаро - разтоварна дейност", "основен ремонт на офис", "почистване и изнасяне на строителни отпадъци", "направа на окачен таван, поставяне на климатици и боядисване", "полагане на подова настилка", изграждане на ел. инсталация", "изработка на циклорама" и "по договор", и по фактури, издадени от "Арола" ЕООД с предмет – "изработка и разпространение на рекламни материали" и "изработка на интернет сайт". Решаващите мотиви на съда по законосъобразността на РА, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Латола 91" ЕООД и "ДФ-Груп 70" ЕООД могат да бъдат систематизирани до следното: Наличието на материален и кадрови ресурс, както и технически капацитет на доставчиците не представляват част от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит, но способността на доставчиците да осъществят фактурираните доставки е от значение за установяване на реалното изпълнение на доставките. В процесния случай обаче не са представени доказателства за действително извършени СМР, а приложените към фактурите договори и приемо - предавателни протоколи не установяват това обстоятелства, тъй като не съдържат конкретно и подробно описание на договорените и извършени дейности. Прието е, че представените договори са сключени при общи условия, които не конкретизират обекта, на който ще се извършват фактурираните услуги - СМР, какви товаро - разтоварни дейности ще се извършват, какво ще се товари и разтоварва, какви материали са използвани, за чия сметка са същите, какви мебели ще се изработват и т. н., а в представените приемо - предавателни протоколи също липсват конкретни данни относно предадените, съответно приети работи, мястото на приемане и предаване, количествено-стойностни параметри. Наред с това по делото не са представени доказателства за начина, по който е формирана цената на услугата и за осчетоводени разходи във връзка с изпълнението им. Наличието на осчетоводяване при получателя по процесните фактури не може самостоятелно да доведе до признаване на реалността на доставките. Идентични изводи за недоказана реалност на доставките са направени и по отношение на двете фактури, издадени от "Арола" ЕООД с предмет - "изработка и разпространение на рекламни материали" и "изработка на интернет сайт". Съдът е приел, че за вида на фактурираните рекламни материали липсват каквито и да е било доказателства по делото, същите не са конкретизирани и в представения договор и приемо - предавателен протокол, както и че няма данни какво количество е изработено, от кого са били разпространени и къде въпросните рекламни материали. Приета е липса на конкретизация на доставката на услуга - "изработка на интернет сайт", поради липса на документи, от които да се установи какви са били изискванията на възложителя относно съдържанието на сайта, неговата функционалност, навигация, основна графична концепция, технически параметри, информационна структура, модули за управление и др. Този извод е обоснован и с факта, че в договора не са посочени базови параметри, както и не е налице конкретизация на съдържанието на сайта, а представените доказателства не установяват дали същият е свързан с дейността на ревизираното лице. Наред с това, в договора била посочена единствено обща цена на услугата, което е пречка да се установи как е формирана същата. Не били налице данни и относно наименованието на домейна, както и неговото функциониране, нито доказателства за плащане на домейн или уеб хостинг. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да налагат отмяната му. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради липса на конкретни мотиви и решаване на спора при неизяснена фактическа обстановка. В решението са обсъдени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства по всяка една от спорните фактури и по доставчици. Правилно е установена фактическата обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, като изводите на съда за недоказани реални доставки на услуги по процесните фактури са съответни на установените по делото факти и приложимия материален закон. Неоснователни са и доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на услуги данъчното събитие настъпва към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на услуги. Обоснован на събраните доказателства е извода на АССГ, че по процесните фактури, издадени от "Латола 91" ЕООД и "ДФ-Груп 70" ЕООД с предмет извършване на различни видове СМР - "товаро - разтоварна дейност", "основен ремонт на офис", "почистване и изнасяне на строителни отпадъци", "направа на окачен таван, поставяне на климатици и боядисване", "полагане на подова настилка", изграждане на ел. инсталация", "изработка на циклорама" и "по договор", не е доказано да са осъществени действителни данъчни събития. Правилно съдът е приел, че приложените към фактурите договори и протоколи не установяват действително извършени СМР, тъй като не съдържат конкретно и подробно описание на договорените и извършени дейности, нито данни за обекта, на който са извършени. Ето защо, с основание първоинстанционният съд е приел, че процесните доставки на услуги са с неконкретен предмет. Това е така, защото не са конкретизирани изобщо обектите, на които се твърди да са извършвани фактурираните услуги. От една страна, бланкетните документи могат да послужат като основание за претендиране на право на данъчен кредит за съвсем различни обекти, а от друга, това пречи на каквато и да е ефективна проверка на обектите, на които се твърди, че са престирани услугите. Впрочем, най-лесният начин да се докаже реалното изпълнение на фактурираните доставки на услуги – СМР е да се удостовери, че това е извършено на конкретни обекти, което не само, че не е направено в ревизионното производство и при оспорването на РА, но не са и ангажирани твърдения в тази насока. Обоснован на събраните доказателства е извода на АССГ, че по фактурите, издадени от "Арола" ЕООД с предмет - "изработка и разпространение на рекламни материали", не е доказано да са осъществени действителни данъчни събития, тъй като на първо место във фактурите и съпътстващите ги документи - договори и приемо - предавателни липсва конкретизация на предмета на доставката на услуги. В допълнение на изложените мотиви от първоинстанционния съд следва да се посочи, че всички процесни фактури за услуги не съдържат релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. В случая, не само процесните фактури, не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията, но такава информация не се съдържа и в представените от ревизираното лице договори и приемо-предавателни протоколи за услуги, а други доказателства, които да индивидуализират престацията като съпътстващи доставката документи безспорно по делото не са събрани. С Решение от 8.05.2013 г. по дело С-271/12, постановено от СЕС по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. По аргумент на по-силното основание, след като не само фактурата, но и представените към нея доказателства не съдържат допълнителна информация за конкретизация на престацията, това обосновава законосъобразния отказ на данъчните органи на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. След като е достигнал до същите правни изводи за законосъобразност на РА, съдът е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон. По тези съображения настоящият съдебен състав на първо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото, а на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответната Дирекция "ОДОП" - С. следва да се присъдят разноски за юрисконсулт и за касационното производство в размер на 805 лева, определени на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение