Решение № 14356 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12006/2018 г.

Решение № 14356 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12006/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Слатина против решение № 3964/13.06.2018 г. по адм. дело № 571/2018 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Р. Крумова, от гр. [населено място] лично и чрез адвокат П. Тренев изразява становище за неоснователност на същата. Ответникът по касационната жалба – Я. Енчев, от гр. [населено място] в писмени бележки изготвени от адвокат Н. Кисов моли да бъде потвърдено първоинстанционното съдебно решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 3964/13.06.2018 г. по адм. дело № 571/2018 г. Административен съд София – град е отменил заповед № ЗД – Д – С – СЛ – 044/01.12.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Слатина, гр. София, допълнена със заповед № ЗД / Д – С – СЛ – 047/22.12.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане", Слатина, с които на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт временно е настанено детето В. Е. в семейството на близки и роднини – Ц. Енчева и Г. Енчев до настъпване на законова причина за промяна на предприетата мярка и / или до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт. За да отмени оспорените актове, съдът е приел, че те са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправни разпоредби – основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че малолетната В. Е. [възраст] е дете, родено от съжителството между Р. Крумова и Я. Енчев, които от своето съжителство имат още едно дете В. Е. [възраст]. На 01.12.2017 г. на Национална телефонна линия за деца 116111, Ц. Енчева (леля на децата) е подала сигнал за дете в риск. Посочила е, че е получила обаждане от бащата на децата, който е брат на съпруга й, че майката Р. се е прибрала в къщи рано сутринта в нетрезво състояние, в следствие на употреба на алкохол и наркотици. Посочила е и други обстоятелства споделени и от бащата, сочещи дефицит на родителски качества. Подобни обстоятелства за бащата на децата пред административния орган излага и майката. При взаимните упреци за липса на родителски капацитет Дирекция "Социално подпомагане" – Слатина е започнала проверка като на 01.12.2017 г. нейни представители са посетили семейството, при което посещение са присъствали на скандал между родителите. Изготвили са доклад, от който е видно, че в деня на проверката в жилището е било открито голямо количество алкохол. Органите на Дирекция "Социално подпомагане" – Слатина са изготвили предупредителен протокол, във връзка с който родителите са заявили, че ще постигнат споразумение помежду си и няма да се карат пред децата. Същият ден е постъпило ново обаждане по Националната телефонна линия за деца 116111, при което детегледачката на семейството е съобщила, че между съжителстващите отново има проблеми. Детегледачката се е отказала от поетия ангажимент да се грижи за децата и е напуснала жилището. В социалния доклад от същата дата социалните работници са посочили: "Във връзка с новоприетата информация от страна на ДСП – Слатина са предприети действия за намиране на близки и роднини, при които да бъде настанено детето". Какъв е обаче характера на информацията остава неясно. С какво тя касае детето (неизвестно кое) също. Обстоятелствата от социалния доклад, касаещи детето В. сочат, че "... грижи за него полагат родителите му"; "... майката има нощни ангажименти в клубове и частни партита като танцьорка"; "... и двамата родители употребяват упойващи вещества"; "... родителите се прибират по различно време на денонощието като доста често бащата отсъства от жилището"; "... между майката и В. се забелязва емоционална близост. Детето е общително. "; "Родителите не стимулират правилното развитие на детето. Има пропуски във възпитанието и отглеждането на детето."; "Детето гледа телевизия по цял ден като не му е осигурен правилен дневен режим"; "Детето и родителите му са в добро здравословно състояние."; "Детето не се храни здравословно." Изброените обстоятелства са дали основание на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Слатина да издаде заповед № ЗД – Д – С – СЛ – 044/01.12.2017 г., с която е наредил временно настаняване на детето В. Е. в семейство на близки и роднини – Ц. Енчева и Г. Енчев до настъпване на законова причина за промяна на предприетата мярка и/или до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт. С решение № 22 – РД06 – 0270/18.12.2017 г. директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София – град е потвърдил заповед № ЗД – Д – С – СЛ – 044/01.12.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Слатина, гр. София по отношение на предприетата мярка за закрила за временно настаняване на детето В. Е. в семейството на близки и роднини и в същото време е отменил така потвърдената заповед № ЗД – Д – С – СЛ – 044/01.12.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Слатина, гр. София в констативната й част, връщайки преписката на административния орган за издаване на нов акт за допълване на "потвърдения и наред с това отменен" първоначален административен акт. Изпълнявайки указанията на горестоящия административен орган директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Слатина е издал заповед № ЗД / Д – С – СЛ – 047/22.12.2017 г., с която формално е извършил допълване на заповед № ЗД – Д – С – СЛ – 044/01.12.2017 г., преповтаряйки в рамките на три изречения, съдържащи се в социалния доклад обстоятелства и при сгрешена правна квалификация – посочвайки чл. 62, ал. 2 АПК, касаещ очевидна фактическа грешка. С решение № 22 – РД06 – 0022/17.01.2018 г. директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София – град е потвърдил тази втора по ред заповед за допълване. Образуваното в Районен съд гр. София съдебно производството по искова молба на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село с правно основание чл. 28 от ЗЗДт е било прекратено поради оттегляне на иска (изявление на юрисконсулт Петков в с. з. от 05.04.2018 г.). Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че процесните заповеди са немотивирани. Разпитаните в хода на процеса пред административния съд свидетели установяват факти, внасящи корекции в констатациите от социалния доклад и разколебават доказателствената му сила. Те кореспондират с последващи писмени доказателства, приобщени по делото, които визират различни обстоятелства от възприетите в хода на административното производство. Част от тях са намерили отражение в съдържанието на последващи социални доклади по случая. Обосновани и законосъобразни са изводите на административния съд, че оспорените заповеди са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Освен неизясненост на фактите и обстоятелствата от значение за случая, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Слатина е допуснал и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, касаещи формата на издадените от него актове и реализирането на процедура по поправка на очевидна фактическа грешка при липса на основания. Вярно е, че част от процесуалните нарушения са инспирирани от горестоящия орган с неговото решение № 22 – РД06 – 0270/18.12.2017 г., но това не може да бъде основание за саниране на наличните нарушения. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени защото влияят на окончателния акт и ако не бяха извършени биха могли да окажат влияние върху съдържанието му. Те детерминират и неточно прилагане на материалноправните разпоредби. По изложените съображения атакуваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение