Решение № 2634 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8791/2018 г.

Решение № 2634 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8791/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. М., от [населено място], подадена срещу решение № 2320 от 05.04.2018 г. по адм. дело № 13430/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването против заповед № ЗСП/Д-С-КС/671 от 15.09.2017 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане"–Красно село за отказ за отпускане на еднократна помощ, потвърдена с Решение № 22-РД 06-00210/26.10.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – София-град. В жалбата, която е бланкетна, се излага довод за неправилност на решението. Ответникът - директорът на Дирекция"СП"-Красно село, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на П. М. против заповед № ЗСП/Д-С-КС/671 от 15.09.2017 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане"–Красно село за отказ за отпускане на еднократна помощ, потвърдена с Решение № 22-РД06-00210/26.10.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – София-град. Първоинстанционният съд е приел, че в случая жалбоподателят не е доказал жизненоважни потребности, които са предпоставка за отпускане на еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че П. М. е подала молба–декларация вх. № 671 от 24.08.2017 г. до директора на дирекция "Социално подпомагане" – Красно село с искане за отпускане на еднократна помощ "заплащане на държавни такси, юридическа помощ, завеждане на дела срещу ВАС и СО, получаване на дубликати от документи от СО и др. " Декларирал е, че е пенсионер, с установена от ТЕЛК над 70% намалена работоспособност, [семейно положение], че получава пенсия размер на 130 лв., обитава общинско жилище и не притежава движимо и недвижимо имущество. Като постоянен адрес е посочил [населено място], [улица], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер]. М. е бил уведомен и посетен на посочения адрес на 25.08.2017 г. и 01.09.2017 г. от служители на социалното подпомагане, във връзка с подадената молба-декларация за отпускане на социална помощ. Същият не е намерен на адреса, което е наложило да бъде поканен да се яви в срок до 3 дни в ДСП за справка. Изготвен е социален доклад от социален работник при ДСП – Красно село по данни от подадената от М. молба-декларация за отпускане на социална помощ. В доклада е посочено, че не е извършена социална анкета, тъй като молителят не живее на посочения постоянен адрес и при посещенията не е намерен. Установено е, че доходът от предходния месец е 133, 08 лв. Направено е предложение от социалния работник за отказ да бъде отпусната исканата еднократна социална помощ с мотив, че не са представени документи, обуславящи инцидентно възникнала жизненоважна потребност към момента на подаване на заявлението. Издадена е оспорената Заповед № З. /Д-С-КС/671 от 15.09.2017 г., от директора на дирекция "Социално подпомагане" – Красно село, с която е отказана еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. Изложени са мотиви, че лицето не отговаря на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, тъй като към момента на подаване на молбата-декларация не са доказани инцидентно възникнали жизненоважни потребности. Не е осъществена социална анкета. Лицето не живее на адреса и е с неустановено местоживеене. Не са представени доказателства в подкрепа на мотивите за исканата помощ. Заповедта е обжалвана пред горестоящия административен орган и потвърдена с решение № 22-РД06-00210/26.10.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – София-град. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е направил правилен извод, че не са налице предпоставките за отпускане на еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Разпоредбата предвижда, че за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпусне еднократна помощ веднъж годишно. Това не е законово право, а правна възможност за задоволяване на потребности, които настъпват като отклонение от обичайния начин на живот и от бита на отделните лица и семейства, като настъпването им е в резултат на непредвидими, неочаквани и непреодолими събития. Размерът на тази помощ се определя със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице, като същата се отпуска след извършването на обективна преценка на доходите на лицата и семействата, техните инцидентно възникнали потребности, вида и размера на конкретните потребности, както и възможността за помощ от близките, отразена в социалния доклад. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая жалбоподателят не е доказал наличието на жизненоважни потребности, като не е представил доказателства. Административният орган не е успял да проведе социална анкета, съгласно предвидената в чл. 8, чл. 26-28 от ППЗСП процедура, тъй като М. не е намерен на посочения от него адрес. Били са налице предпоставките на чл. 27, ал. 3 – ал. 5 от ППЗСП – оставени са уведомления на постоянния адрес съгласно изискването на чл. 27, ал. 2 от ППЗСП, лицето не се е явило, поради което и административният орган правилно съобразно изискването на ал. 5 на същата разпоредба е отказал отпускането на еднократна помощ. Правните изводи на съда се основават на извършена преценка на релевантните към делото факти. С оглед на изложеното не се установяват касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение