Решение № 12386 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10277/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 6547/21.07.2025г., постановено по адм. дело 1705/2024г. на Административен съд Бургас, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-02000223005232-091-001/11.06.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърден с Решение 90/09.09.2024г., на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП, с който на Ауреус Инвест ЕООД е доначислен ДДС по фактури издадени от Booking.com B.V за данъчни периоди юли-септември 2018г., юли-август 2019г., юли-септември 2020г. главница в общ размер на 33 378.45лв. и лихви за забава в общ размер на 17 521.36лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място счита, че неправилно съдът е приел, че уведомлението по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и това по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК са връчени след изтичане срока на ревизията. Сочи се, че двете уведомления са издадени на 13.02.2024г., в срока на ревизията който изтича на 14.02.2024г., като са изпратени на ел. поща на търговеца, но последния е активирал препратката едва на 22.02.2024г. Освен това дори да се приеме, че уведомленията са след срока, то макар ревизията да е протекла по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК облагането е извършено по материалния закон. На второ място се счита, че безспорно е установено търговеца да извършва туристическа дейност през ревизираните периоди, като в дневниците за покупки и продажби са отразени протоколи по чл. 117 от ЗДДС за самоначисляване на ДДС във връзка с издадени от Booking.com B.V фактури за комисионни. След извършване на сравнение на данните от дневниците по ЗДДС е установено, че размера на платените комисионни превишава размера на декларираните от РЛ приходи от продажби на услуги т.е. РЛ не е отчитало всички приходи от извършените услуги. Сочи се, че в представените фактури е отразена стойността на начислената комисионна и стойността на продадените резервации чрез посредничеството на Booking.com B.V, върху която стойност е изчислен размера на комисионната. Твърди се още, че от представените фактури за комисионни органа е определил размера на продажбите от услугите по настаняването, като от тях е извадил декларираните от РЛ в дневниците за продажби приходи от хотелско настаняване и така е определен размера на недекларираните продажби за всеки данъчен период. Във връзка с горното, касатора счита, че неправилно пръвоинстанционния съд е приел издадения РА за незаконосъобразен, тъй като се установява наличие на укрити приходи/доходи от страна на РЛ. По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на решението на АС Бургас и за отхвърляне жалбата на дружеството срещу издадения РА в оспорената му част. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Ауреус Инвест ЕООД гр. Несебър, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва нейната основателност, като счита решението на АС Бургас за правилно. Моли последното да бъде оставено в сила и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като съобрази наведеното в жалбата касационно основание, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. За да се произнесе по същество, настоящият касационен състав съобрази следното от фактическа и правна страна: Предмет на производството пред Административен съд Бургас е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт Р-02000223005232-091-001/11.06.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърден с Решение 90/09.09.2024г., на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП, с който на Ауреус Инвест ЕООД е доначислен ДДС по фактури издадени от Booking.com B.V за данъчни периоди юли-септември 2018г., юли-август 2019г., юли-септември 2020г. главница в общ размер на 33 378.45лв. и лихви за забава в общ размер на 17 521.36лв. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след констатация за обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Установено е, че има издадени фактури от Booking.com B.V към РЛ за начислени комисионни, в които е посочена и сума на резервациите и периода за който се отнасят. На първо място АС Бургас е приел, че уведомленията по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и това по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК са извършени след приключване на ревизията и не могат да послужат като годно основание за преминаване по особения ред за облагане по чл. 122 и сл. от ДОПК. Прието е, че тези нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като засягат законосъобразността на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и не е налице презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. На второ място е прието, че наличието само на издадени фактури за платени комисионни по направени резервации не е достатъчно да се приеме, че е извършена услуга, за да се начисли ДДС и в тежест на данъчните органи е да докажат фактическия състав за възникване на задължението за начисляване на ДДС. Съдът е посочил, че данъчния орган не е събрал доказателства дали обектите където са настанявани лица са били отдадени под наем и за управление от собствениците на РЛ, като в съдебната фаза са представени доказателства, че тези обекти са отдадени под наем на ВП Къмпани ЕООД. Посочено е, че не са изискани справки от Booking.com B.V за да се установи дали РЛ през отчетните периоди е осъществявало услуги по настаняване по фактурите за платени комисионни . От заключението на ССЕ се установява, че платените от РЛ на Booking.com B.V комисионни не кореспондират с отчетените приходи, тъй като плащанията представляват размерите на посочените от Booking.com B.V комисионни за всички обекти, в т.ч. и тези които не са експлоатирани от РЛ. С оглед горното съдът е приел, че данъчния орган не е доказал извършването на облагаеми доставки, с настъпило данъчно събитие по резервациите посочени като суми в издадените от Booking.com B.V фактури за платени комисионни. Решение е неправилно. Необосновано първоинстанционния съд е приел, че уведомленията по чл. 124, ал. 1 и по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК са връчени след приключване на ревизията и по този начин не могат да послужат като годно основание за преминаване по особения ред за облагане по чл. 122 и сл. от ДОПК. Видно от представените по делото доказателства Уведомление Р-02000223005232-113-001/13.02.2024г. по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и Уведомление Р-02000223005332-139-001/13.02.2024г. по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК са издадени на 13.02.2024г. ЗИЗВР Р-02000223005232-020-003/13.12.2023г., е удължила ревизията до 14.02.2024г. Двете уведомления са изпратени на електронния адрес на търговеца на същата дата на която са издадени, но препратката към тях е активирана от РЛ едва на 22.02.2024г. При тези установявания неправилно АС Бургас е приел, че РЛ не е било уведомено, че ревизията ще се осъществи по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Ревизиращия орган е изпълнил вмененото му задължение в чл. 124, ал. 1 от ДОПК да уведоми търговеца, като последния с процесуалното си бездействие свързано с неактивирана на полученото на електронната си поща съобщение е причина това уведомление да е получено от него на дата на която ревизионното производство е приключило. При това положение следва да се приеме, че лицето е редовно уведомено, че производството ще бъде по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, като е валидна и презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК и в тежест на РЛ е да обори констатациите в РА. Дори да се приеме, че уведомленията не са връчени в срока на ревизията, то последната макар и проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, облагането на РЛ е извършено по материалния закон, предвид посочените разпоредби на ЗДДС, както е наведено в касационната жалба. АС Бургас неправилно се е позовал на посочените две решения на ВАС, тъй като там се касае за ревизия извършвана на физически лица по отношение установяване на доходи с неустановен произход, като изрично в тълкувателно решение 11/03.12.2021г., по тълкувателно дело 3/2020г. се приема, че при извършване на данъчна ревизия по общия ред на физическо лице, не може на лицето да се определят данъчни задължения на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ върху данъчна основа, равна на превишението с неустановен произход на разходите над приходите за годишния данъчен период, а ревизията следва да е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. В конкретния случай се касае за ревизия на юридическо лице и не става въпрос за установяване на доходи с неустановен произход, а за допълнително облагане с ДДС. Неправилни са и изводите на съда относно недоказване от страна на данъчния орган на наличие на облагаеми доставки с настъпило данъчно събитие по резервациите посочени като суми в издадените от Booking.com B.V фактури за платени комисионни. Спора по делото се концентрира върху това дали с РА правилно са определени задължения на РЛ по ЗДДС данък на основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 1 и ал. 2 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, за посочените ревизирани данъчни периоди. Безспорно е установено, че Booking.com B.V е издало на РЛ фактури за комисионни и последното с протоколи по чл. 117 от ЗДДС ги е отразило в дневниците за покупки и продажби и е самоначислило ДДС. За да достигнат до извод за наличие на укрити приходи/доходи данъчните органи са извършили съпоставка на данните от дневниците по ЗДДС с декларираните от РЛ приходи от продажби на услуги и са приели, че не са отчитани всички приходи. Тези констатации на данъчния орган, предвид нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК следва да се оборят от РЛ чрез представяне на съответни доказателства т.е. на такива чрез които да се установи, че РЛ е декларирало доходи отговарящи на извършените от него продажби върху които е начислявало и платило комисионни към Booking.com B.V. Такива доказателства не са представени. Предвид на това правилно данъчния орган въз основа на представените фактури за платени комисионни услуги по настаняване на лица и въз основа на извършен анализ на протоколите по чл. 117 от ЗДДС отразени в счетоводството е приел, че РЛ по своята същност е извършвало туристически услуги по настаняване. Във представените от Booking.com B.V фактури е отразена стойността на начислената комисионна и стойността на продадените резервации чрез посредничеството на Booking.com B.V, върху която стойност е изчислен и размера на дължимата се комисионна. Тази стойност по всички фактури е 15% от стойността на резервациите. В самите фактури е посочено, че се базират на датата на напускане, а не тази на настаняване на лицата. Именно въз основа на това правилно данъчния орган е приел, че РЛ е извършвало туристически услуги, които са ползвани от туристите, предвид извършваните от тях плащания. Правилно органа въз основа на представените фактури за комисионни е определил и размера на продажбите от услугите по настаняване за всеки месец, като от тях е извадил декларираните от РЛ в дневниците за продажби приходи и така са установени и размерите на недекларираните продажби за всеки данъчен период. Ирелевантно за спора, както е приел АС Бургас дали процесните обекти в които са извършени туристическите услуги от РЛ са му отдадени под наем или за управление, тъй като се установява, че търговеца е извършвал услуги по настаняване в тези обекти, за което е получавал и заплащане. Изрично самото РЛ е дало обяснение, че през периода 2018г. 2020г. процесните обекти са били управлявани от него чрез Booking.com B.V. Представени са справки от РЛ съответстващи на данните от фактурите, издадени от Booking.com B.V, съответстващи на извършените услуги за настаняване, за които РЛ е отчело приходи. Представения договор при съдебното оспорване на акта сключен между РЛ и П. Инвестмънт Дивелъпмънт Къмпъни ООД за обект Peter house , не води до други изводи, тъй като съдът е следвало да го цени с оглед останалите събрани доказателства, а и се установява, че през 2019г. са налице отчетени заплащания през 2018г. и 2019г. към РЛ от настанени там лица. Неправилно съдът е посочил, че данъчния орган се позовава единствено и само на издадените от Booking.com B.V фактури за начислени комисионни. Органа е изискал представяне на множество документи, вкл. и счетоводни такива и именно на база извършен анализ и съпоставка на тези документи е достигнал до правилния извод за наличие на данни за укрити приходи/доходи, които не са опровергани от страна на РЛ. Изрично в заключението на ССЕ, в.л. сочи, че стойностите на платените комисионни не кореспондират с отчетените приходи, тъй като плащанията представляват размера на посочените от Booking.com B.V комисионни за всички обекти т.е. налице е разминаване между отчетените приходи и реалните такива. За основателни касационната инстанция намира и доводите в жалбата на данъчния орган, че по отношение на РЛ не са налице основания за прилагане на намалена данъчна ставка, предвидена в чл. 66, ал. 2 от ЗДДС, при определяне на ДДС за довнасяне, предвид липсата на изискуемите се за това документи посочени в чл. 40, ал. 1 от ППЗДДС. Като е приел друго и е отменил оспорения РА, в съответната му част, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, с което жалбата на дружеството срещу РА бъде отхвърлена. Следва се отмяна на съдебното решение и в частта за разноските. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъдят осъществените в настоящото и в първоинстанционното производство разноски - 406.98лв. д.т. за касационно оспорване, 400лв. за ССЕ и по 4 719лв. юрисконсултско възнаграждение, предвид материалния интерес на спора и на основание чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2 от наредба 1/09.7.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, състав на Осмо отделение на ВАС