Решение № 12228 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4428/2016 г.

Решение № 12228 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4428/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кмета на О. С., срещу решение № 194/15.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2260/2015 г. по описа на Административен съд Б., с което е отменена заповед № 8-Z-784/16.05.2014 г. на кмета на община С. С твърдения за неправилност, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, се иска отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява. Ответната страна - СУ" С. К. О.", чрез пълномощника си адв. Кермедчиев, оспорва жалбата в писмен отговор и защита, настоява решението, като правилно, да се остави в сила. Разноски не са претендирани. Представителят на Върховна административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Настоящето производство е образувано след като с решение № 12199/17.11.2015 г. по адм. дело № 5888/2015 г. на ВАС, е отменено решение № 435/06.03.2015 г. на АС-Б., с което е отхвърлена жалбата на СУ "Св. К. О." против заповед № 8 - Z - 784/16.05.2014 г. на кмета на община С., издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж "Бунгало", находящ се в поземлени имоти с кадастрални идентификатори 81178.5.308 и 81178.5.309, по КК на гр. Ч., м. "Таласакра". Делото е върнато за ново разглеждане, с указания да се преценят новопостъпили с касационната жалба доказателства досежно релевантни факти - наличие или не на правно основание за ползване на процесния имот от една страна, а от друга - дали строежът "бунгало" е търпим, което има отношение към премахването му. В изпълнение, първоинстанционният административен съд е изслушал вещото лице, изготвило СТЕ и след анализ на доказателства, относно преценката за търпимост по § 16 ПР на ЗУТ, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но е материално незаконосъобразна, тъй като процесният строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, което изключва премахването му. Решението е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразния извод, че нареденото за премахване бунгало представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, изградено без необходимите за това строителни книжа, в който случай административният орган и съдът дължат произнасяне относно наличието на предпоставките за търпимост на строежа. В случая такава преценка е извършена от кмета на общината в процесната заповед, която обаче е преценена от административния съд за неправилна. Този извод на съда е изведен въз основа на задълбочен анализ на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Установено е, че строителството на процесното бунгало е извършено преди 07 април 1987 г., върху предоставените на Университета, с решение № КЗ-9/08 август 1977 г. на Комисията по земята при Министерството на земеделието и хранителната промишленост 28 дка земеделски земи "за изграждане на морски научно-учебен комплекс на Софийския университет и Московския университет". В тази насока съдът е изследвал и подробно е обсъдил представените по делото документи, като е направил обоснования извод, че процедурата за промяна предназначението на имота, предоставен на университета, е финализирана с внасянето на дължимите съгласно чл. 15 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата (ЗООЗП) (отм.) вноски за предоставената за неземеделски нужди земя по тарифа, утвърдена от Министерския съвет. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на ситуационно-застроителен план за строеж на обекта, но е представена скица-виза за проектиране на общо 12 бр. бунгала, от 04.07.1981 г., презаверена на 15.09.1981 г., която виза би могла да бъде издадена само при наличието на такъв ситуационно-застроителен план. Спазено е и изискването на чл. 24 от ППЗООЗП - отм. /ред. Д. в. бр. 65/73 г./, вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗООЗП (отм.) за заплащане от страна на инвеститора на такса за предоставената за строителство земеделска земя, видно от вносна бележка от 29.11.1988 г. за сумата 46 000 лева, внесена от СУ по с/ка на МФ. В нея изрично е записано, че сумата се внася съгласно решение КЗ 9/08.08.1977 г. и Постановление № 14/11.04.1986 г., с което е одобрена нова тарифа за размера на вноските на декар предоставена земя по чл. 15 и чл. 17 ЗООЗП (отм.). След извършеното плащане и на основание чл. 21 от същия Правилник, СУ е въведен във владение на предоставените 28 дка земеделска земя, видно от цитирания в АДС № 396/21.11.1989 г., Акт за въвод във владение № 144/27.03.1989 г. на Обл. НС-Б. З. и е неоснователен довода на касатора, че процедурата не е приключена, тъй като представеният платежен документ за заплащане на 28 дка земя, е с дата 29.11.1988 г., т. е. след извършването на строителството. Горното налага извода, че съдът правилно е установил наличието на две от кумулативно предвидените предпоставки на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за признаване търпимост на извършения строеж - изграден е преди 07 април 1987 г. без строителни книжа, но е бил допустим поради наличието на утвърдена строителна площадка и предоставено по надлежния ред право на изграждане, съгласно действащите към 1982 г. ЗООЗП (отм.) и Правилника за неговото приложение - ППЗООЗП (отм.), регламентиращи строителство в земеделска земя за неземеделски нужди. Съдът е приел, че е налице и третата предпоставка на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа, но не е изложил конкретни мотиви за допустимост на строежа по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Този пропуск на съда, доколкото не се отразява на правилността на решението, не е от категорията на съществените и не води сам по себе си до отмяна на обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 - 3 от ППЗТСУ (отм.) (ред. Д. в. бр. 44/1980 г.), в сила към датата на извършване на строежа, извън строителните граници на населените места могат да се извършват строежи на учреждения за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство, въз основа на застроително решение, одобрено от председателя на ИК на ОНС. А съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) такова строителство в неурегулирани части на населените места, се разрешава по искане, придружено със ситуационна скица. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по ТСУ (отм.) - ред. Д. в. бр. 70/1977 г., конкретно позволява извършването на строежи от вида на процесния в извънселищни територии, от страна на учреждения, каквото се явява СУ "Св. К. О.". С тази наредба, в сила към датата на извършване на процесния строеж - 1981 г., не са уредени специални изисквания към този вид строежи, а единствено към месторазположението им в имота, с оглед на вероятна бъдеща регулация, като е посочено да се избягва застрояването им в близост до чупки или ивици, вдадени към пътища, към улици или съседни имоти - чл. 167 от Наредба № 5/1977 г. за ПНТСУ. В случая, видно от представеното копие на виза за проектиране на бунгалата, това изискване е спазено, като проектираните първоначално 8 бр. бунгала и допълнително още 4 бр., не попадат в близост до посочените от разпоредбата ограничения - чупки, вдадени към пътища, към улици или съседни имоти. Предвид изложеното следва да се приеме, че строителството на процесното бунгало е отговаряло на правилата и нормативите, действали по време на извършването му, т. е налице е и третата предпоставка на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за определянето му като търпим строеж, затова и оплакването в касационната жалба в тази насока, е несъстоятелно. Поради това, като е приел, че оспорената заповед, като противоречаща на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е незаконосъобразна, съдът е приложил правилно закона. Решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,