Решение № 4090 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3723/2026 г.

Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 във връзка с чл. 57, ал.1, т.17 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по жалба на Д. П. Г., живуща в град Офенбург, Федерална република Германия, подадена против решение № 4712-НС от 6 април 2026 г., постановено от Централната избирателна комисия в частта му, с която е назначен съставът на секционната избирателна комисия в град Офенбург, Федерална република Германия за изборите за народни представители на 19 април 2026 г. С жалбата се релевират възражения за незаконосъобразност на атакуваното решение в частта му, с която е определена числеността на състава на СИК в Офенбург, в който е включена и оспорващата в качеството на секретар. Счита, че намаляването на числеността на СИК от 7 на 5 члена, е нецелесъобразно с оглед на обема на работата, който следва да бъде извършен от СИК в изборния ден. В допълнението към жалбата, депозирано от процесуалния представител на жалбоподателката, се изтъкват нарушения на чл.107, ал.5, предл.първо от ИК и липса на доказателства за изпълнение на цялата процедура по чл.102 от ИК. Сочи се, че решението на ЦИК в частта му относно определеният брой членове е немотивирано. По изложените съображения се претендира за отмяна на решението в обжалваната му част, след което съдът да разпореди назначаване на седемчленна СИК в Офенбург, Германия. Ответникът - Централната избирателна комисия (ЦИК, Комисията) счита, че жалбата е процесуални недопустима поради липса на правен интерес и претендира за оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството по делото. В условията на евентуалност излага доводи за нейната неоснователност, по които претендира за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становището на ответника и доказателствата по делото, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу решение на ЦИК, което подлежи на обжалване съобразно правилото на чл.58, ал.3 от ИК и е подадена в преклузивния тридневен срок за обжалване, визиран в чл. 58, ал. 1 ИК. Съдът намира, че същата е подадена и от лице с правен интерес от оспорването. Съобразно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. С оспореното решение жалбоподателката е назначена за секретар на процесната СИК в Офенбург, Германия, т.е. с решението й се възлагат определени правомощия и задължения в тази връзка, поради което тя има правен интерес от оспорването му. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решение № 4712-НС от 6 април 2026 г. е постановено от ЦИК на основание чл. 57, ал. 1, т. 5, чл. 102, ал. 6 и 8 и чл. 103, ал. 1 и чл. 104 от Изборния кодекс и с него са назначени съставите на секционните избирателни комисии извън страната за изборите за народни представители на 19 април 2026 г. Атакуваното решение на ЦИК е постановено въз основа на решения №№ 4445-НС от 19.02.2026г., 4511-НС от 27.02.2026г. и 4651-НС от 28.03.2026г. в резултат на проведените на 01.04.2026г. консултации за назначаване на СИК извън страната между парламентарно представените в 51-то Народно събрание партии и коалиции, с участието и на Министерството на външните работи, при което е постигнато съгласие между участващите партии и коалиции. При постановяването му са съобразени и поименните предложения на Министерството на външните работи за членовете по чл. 103 ал. 1 ИК, както и предложения по чл. 104 ал. 1 ИК за попълване на местата, за които участвалите на консултациите парламентарно представени партии и коалиции не са направили предложения. След обсъждания относно състава на СИК в Офенбург, отразени на стр.112-114 от протокола от проведените в ЦИК консултации, е постигнато съгласие относно разпределението между парламентарно представените партии и коалиции. При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи: Оспореното решение е издадено от компетентния за това административен орган, в рамките на законовите му правомощия, регламентирани в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ИК. Решението е постановено в изискуемата писмена форма и е индивидуализирано с номер и дата на издаване. Настоящият състав установи, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата на чл.102 от ИК и решението е постановено след провеждането на консултации, в които са участвали парламентарно представените партии и коалиции, и при които между тях е постигнато съгласие както относно числеността, така и относно разпределението на състава на процесната СИК в Офенбург. В обжалваното решение са посочени правни основания за издаването му и същото е мотивирано с фактически основания за произнасянето му, които се съдържат в документите, намиращи се в приетата по делото административна преписка. Противно на изложеното в допълнителната жалба, в протокола от проведените консултации ясно са отразени начинът и мотивите за определяне на числеността на СИК извън страната. Съобразно отразеното в протокола от консултациите, броят на членовете на СИК извън страната е предложен от МВнР въз основа на анализ на условията в съответната секция. Председателстващият консултациите е изложил и съображения относно спазването на чл.107, ал.5 от ИК с оглед на обстоятелството, че парламентарно представените политически партии и коалиции са девет на брой, а съгласно чл.103, ал.1 от ИК ЦИК назначава във всяка СИК извън страната по един държавен служител или лице, работещо по трудово правоотношение в държавната администрация. Според отразеното в Протокол № 800, на заседанието на ЦИК, проведено на 6 април 2026 г. са присъствали 12 членове. Решението е прието единодушно с 12 гласа "за", няма гласували "против". Поради това съдът намира, че в случая са спазени и изискванията на ИК за кворум и мнозинство. Съдът намира, че решението на ЦИК в обжалваната му част не противоречи и на материалноправните норми на ИК. Основните възражения на жалбоподателката са свързани с доводи за целесъобразност, обусловени от очакваната натовареност и организацията на работата в СИК, свързана с обстоятелствата, че гласуването в конкретната секция е само с хартиени бюлетини; липсва охрана, което налага такива функции да се изпълняват от членовете на СИК; необходима е и ротация между членовете на СИК. Всички тези съображения обаче имат отношение към целесъобразността на взетото решение и остават извън пределите на упражнявания съдебен контрол, който касае само законосъобразността на акта. Неотносими към законосъобразността на решението са и обстоятелствата относно определената численост на СИК в Офенбург на предходни избори, доколкото тази численост е била определена при различна фактическа обстановка. Съгласно чл.107, ал.5 от ИК броят на членовете на секционната избирателна комисия, включително председател, заместник-председател и секретар, е до 7 членове, но не по-малко от 5 за секции с до 500 избиратели включително и до 9 членове, но не по-малко от 5 за секции с над 500 избиратели. Определената численост на СИК в Офенбург (петима членове) съответства напълно на предвидената в закона минимална численост. Следва да се отбележи, че тази численост се определя от ЦИК при условията на оперативна самостоятелност въз основа на подадените заявления по чл.16, ал.1 от ИК, информацията за броя на гласувалите в предходни избори и други обстоятелства. В настоящата хипотеза при проведените консултации по чл.102 от ИК е постигнато съгласие- както относно числеността на комисията, така и относно разпределението му между парламентарно представените партии и коалиции, и постановеното от ЦИК решение е в пълно съответствие с него. При постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на чл.107, ал.5, предл.първо от ИК. Действително цитираната норма предвижда, че при определяне състава и ръководствата на секционните избирателни комисии се запазва съотношението на парламентарно представените партии и коалиции, но не по-малко от един член от всяка парламентарно представена партия или коалиция. Освен това съотношението се определя, след като от броя на членовете по ал. 4 бъдат изключени членовете, предложени от министъра на външните работи или от оправомощен от него заместник-министър по чл. 103 от ИК. В настоящия момент парламентарно представените партии и коалиции са девет на брой и след като към тях се прибави и поне един член по чл.103 от ИК, максималната численост на СИК извън страната (до 9 членове съгласно чл.107, ал.4, т.2 от ИК), е превишена. В настоящата хипотеза обаче при проведените консултации по чл.102 от ИК участниците в тях са постигнали съгласие относно броя и конкретното разпределение на членовете на СИК във Федерална република Германия и съобразно това съгласие са били направени и поименните предложения от страна на политическите партии и коалиции за състава на конкретната секционна комисия. Най- сетне решението на ЦИК съответства и на целта на закона във всички случаи своевременно да бъдат назначени секционни избирателни комисии, които да осъществяват възложените им с ИК дейности и правомощия. При така установените по делото факти съдът намира, че жалбата е неоснователна, а при постановяване на решението в обжалваната му част не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основания чл.58 ал.3 от Изборния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение