Решение № 46 от 7.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 889/2011 г.

Решение № 46 от 7.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 889/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 307 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 предл. първо от ГПК. Образувано е по молба на [фирма], чрез процесуалния му представител адв. Х. Х., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 предл. първо от ГПК, на влязло в сила решение № 422, постановено на 21.04.2011 г. по т. д. № 2150/2010 г. от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI отд. - 7 състав, с което [фирма] е осъдено да заплати на " Държавно горско стопанство Г.", на основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 28 850 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение задължение по договор от 14.03.2008 г., за закупуване и извозване на конкретно количество строителна дървесина и дърва за огрев. Молителят твърди наличие на отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, позовавайки се на влязло в сила между същите страни решение по т. д. № 26863/2009 г. на Софийски районен съд, ГК, 73 състав, с което Държавно горско стопанство [населено място] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 9050,40 лева, на основание чл. 55, ал. 1 предл. трето от ЗЗД. Сумата съставлява внесена по изпълнението на преждепосочения договор гаранция за изпълнението му от [фирма], която с оглед изтичане срока на договора на 20.12.2008 г. и липсата на основание за задържането й / предявено от възложителя неточно или лошо изпълнение / се дължи на отпаднало основание. Относно основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 предл. първо от ГПК молителят се позовава на нередовно призоваване в хода на съдебното производство, тъй като призовка, придружена от исковата молба и приложенията към същата, е изпратена на погрешен адрес като адрес по седалището на дружеството, а изпратената последваща призовка на точния адрес по седалището на [фирма] не съдържа тези приложения. Посочва като порок на процедурата по призоваването и неуведомяването си на втория, посочен от самия ищец като известен му, адрес на ответното дружество, различен от вписаните седалище и адрес на управление . Ответната страна - ТП " Държавно горско стопанство Г." - оспорва молбата като неоснователна, считайки че противопоставените съдебни решения, макар между същите страни, не са постановени по искания на едно и също правно основание. Относно основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 предл. първо от ГПК ответната страна се позовава на задължението на молителя за вписване на актуален адрес по седалище и адрес на управление на дружеството в търговския регистър, фактическата промяна на който не може да се противопостави на трети добросъвестни лица, каквото се счита ищеца. В останалата си част отговорът на молбата за отмяна коментира правилността на постановеното съдебно решение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение, намира че подадената молба за отмяна е процесуално допустима, депозирана в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК - от датата на депозиране молба за снабдяване с препис от въззивно решение - на 26 юли 2011 г. За да се произнесе настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение съобрази следното: С исканото за отмяна решение съдът е уважил иск за обезщетяване на вреди от неточно изпълнение на сключения от ищеца " Държавно горско стопанство Г.", в качеството на продавач и [фирма], в качеството на купувач, договор от 14.03.2008 г., на основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Вредите се претендират от неизпълнение задължението за изкупуване на цялото договорено количество дървесина. В противопоставеното по основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК съдебно решение по т. д. № 26863/2009 г. на СРС, съдът, считайки договора прекратен с изтичане срока уговорен от страните, поради непредявени недостатъци в изпълнението от страна на ТП " Държавно горско стопанство Г." е приел, че внесената от купувача парична гаранция подлежи на връщане на отпаднало основание. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК подлежи на отмяна влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него влязло в сила решение, което му противоречи. Решението по т. д. № 2150/2010 г. на СГС, ТК, VI - 7 състав, предвид прилагането на чл. 50, ал. 2 от ГПК към 26 април 2011 г., досежно уведомяването на молителя, е формално влязло в сила на 25.05.2011 г. П. решение по т. д. № 26863/2009 г. на СРС, ГК, 73 състав е влязло в сила на 14.06.2010 г. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК предпоставя пълно субективно и обективно тъждество в предмета на спора по всяко от делата, което в случая не е налице. Не само са разгледани различни претенции, но същите са предявени на различно правно основание. Несъстоятелен е довода на молителя, че възраженията си срещу неточното изпълнение ответната страна е следвало да заяви и изчерпи в производството по т. д. № 26863/2009 г. на СРС. Процесуално бездействие от този род е несанкционируемо по реда на отмяната, тъй като не е предвидено като основание, а разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от ГПК не подлежи на прилагане по аналогия. Липсва каквато и да било конфликтност между направените от двете съдилища констатации, тъй като няма противоречив извод за едни и същи установени факти. Дори да би имало, обаче, същата не съставлява основание за отмяна на атакуваното решение в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. На така предявеното основание молбата не следва да бъде уважена. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК групира няколко отменителни основания, общото между които е страната да не е могла да вземе участие в съдопроизводствените действия - лично или чрез процесуален представител. За да би се допуснала отмяната на това основание, следва да се твърдят нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи упражняването на това й право на участие, т. е. да са налице нарушения, свързани с формално осуетен достъп на страната до осъществяване защитата й. В този смисъл: реш. № 142/17.12.2009 г. по т. д. № 486/2009 г. на II т. о. на ВКС, реш. № 410/08.07.2010 г. по гр. д. № 979/2009 г. на IV г. о. на ВКС, реш. по т. д. № 185/2011 г. на ТК, II т. о. на ВКС и др. Първото наведено обстоятелство не обуславя нарушение в така посочения релевантен смисъл: съдът е изпратил искова молба и приложения до ответника [фирма] на вписания в регистъра адрес, при погрешно посочен № на сградата 50, вместо 51 - стр. 39 по номерацията на делото. Последващо на същия адрес, при вярно изписан номер на сградата - № 51, съдът е изпратил единствено уведомление за датата и часа на насроченото съдебно заседание, без препис от искова молба и приложения към същата - стр. 60 по номерацията на делото. Едно и също лице е удостоверило обстоятелството, че дружеството е напуснало адреса, поради което, предвид данните по второто / на верния адрес / извършено призоваване съдът е приложил правните последици по чл. 50, ал. 2 от ГПК. Самото неизпращане на искова молба и приложения към същата, на което именно процесуално нарушение се позовава молителя, не съставлява основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 предл. първо от ГПК. Доколкото не оспорва самото уведомяване за образуваното производство, този пропуск молителят би могъл да атакува своевременно и в рамките на същото. От друга страна, с оглед второто наведено обстоятелство за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 предл. първо от ГПК, молителят не оспорва верността на констатацията за неоткриването му на адреса на управление, вписан в търговския регистър, поради напускането му. Нарушението на съдопроизводствените правила в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е релевантно когато и ако не би било допуснато страната би била гарантирана досежно правото си на участие в производството. Не такъв е настоящия случай: дори призовката за насрочено открито заседание по делото да би била придружена от препис на исковата молба и приложенията към същата, с оглед напускането на адреса по седалището на дружеството - обстоятелство, неоспорвано от [фирма] - същите не биха достигнали до знанието на страната. Основателен е обаче довода, че непризоваването на страната на втория, посочен от самия ищец като известен му, адрес за кореспонденция, обуславя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 предл. първо от ГПК. Исковата молба, по която е образувано т. д. № 2150/2010 г. на СГС сочи два адреса за призоваване на ответника [фирма] - този по вписан адрес на управление - в [населено място], за който е удостоверено напускането му от търговеца и адрес за кореспонденция - в [населено място], ж. к. " Х. Д.", ул. " Резбарска" - склад за дървесина, на който страната не е призовавана. Този адрес ищецът - "Държавно горско стопанство Г." - е посочило като известен му адрес за кореспонденция, заявен от самия ответник, вкл. е приложена за доказване изходяща от последния молба № 004/20.01.2009 г. / стр. 26 по номерацията на делото /, в който адресът е конкретизиран и с номер. Задължение за търговеца е да впише седалище и адрес на управление в търговския регистър, в качеството им на правноиндивидуализиращи го обстоятелства, както и да обозначава промени в същите, а задължение на съда - да го призове от вписаните актуални седалище и адрес на управление, съгласно чл. 50, ал. 1 от ГПК, в качеството им на " място на връчване ". Разпоредбата, обаче, не забранява призоваване на търговеца на друг адрес, който същият добросъвестно е обозначил в отношенията си с противната по спора страна, като адрес, на който да бъде намерен. Действително, ненамирането на търговеца на този, различен от седалището и адреса на управление адрес, сам по себе си не предпоставя прилагане на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като законовата фикция ще бъде приложена спрямо вписания в търговския регистър адрес по седалището и на управление на търговеца. Призоваването на ответника на друг известен на ищеца адрес, обаче, съответства на принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права, съгласно чл. 3 от ГПК, не е в нарушение на процесуална норма, обуславящо порок на производството и постановения съдебен акт и гарантира правото на ответника да бъде уведомен за образуваното производство, в защита на което е отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 предл. първо от ГПК. Непризоваването на посочен известен на ищеца друг, различен от адреса по седалището и адреса на управление на ответника адрес, обуславя нарушение на процесуалната норма на чл. 49 ГПК вр. с чл. 37 от ГПК - непризоваване от известно място на връчване, на което търговеца, като адресат по смисъла на чл. 37 ГПК, може да бъде намерен, съгласно формулировката на понятието " място на връчване " в чл. 49 ГПК, с която нормата на чл. 50, ал. 1 от ГПК не конфронтира. Това нарушение формално е лишило ответника - молител в настоящото производство - от участие в производството по т. д. № 2150/2010 г. на СГС и следователно е налице отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 предл. първо от ГПК. По изложените съображения, на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение