Решение № 2691 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8622/2019 г.

Решение № 2691 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8622/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Кънчева от [населено място], чрез пълномощника й адв. Е. Георгиева срещу решение № 3281 от 15 май 2019 г., по адм. дело № 7059 от 2018 г., постановено по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 2470 от 30 май 2018 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (НАП) и е осъдена да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лв. (сто и петдесет лева). В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените действия и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК на обжалваното решение. Изразено е становище за приложимост на чл. 333, ал. 1 от КТ, установяваща закрила спрямо всички лица, страдащи от определен вид заболявания, изброени в Наредба № 5 от 20 февруари 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, тъй като касаторката страда от заболяване, включено в цитирания подзаконов нормативен акт и трудоустроена и с намалена работоспособност. Позовава се на решение от 09 март 2017 г., по дело С-406/15 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по преюдициално запитване, отправено по адм. дело № 12369/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Моли за отмяна на обжалваното решение като вместо него съдът постанови друго по същество на спора, с което да отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, както и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, обективирани в представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът – Изпълнителният директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния представител юрисконсулт Асенова, оспорва касационната жалба като излага подробни съображения и в представения по делото отговор на касационната жалба. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София – град е образувано въз основа на жалба, подадена от А. Кънчева срещу заповед № 2470 от 30 май 2018 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (НАП), издадена на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, за прекратяване на служебното правоотношение с държавната служителка, заемаща длъжността "инспектор по приходите", с придобит I младши ранг, в дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки", сектор "Оперативни проверки", в ТД на НАП – София, считано от 04 юни 2018 г. В заповедта са посочени дължимите обезщетения, както и причини за прекратяване на служебното правоотношение: едностранно прекратяване от органа по назначаване с предизвестие при съкращаване на длъжността, тъй като със заповед № 3 ЦУ – 560 от 23 април 2018 г. на Изпълнителния директор на НАП е утвърдено ново длъжностно разписание на ТД на НАП – София, считано от 01 май 2018 г. С новото длъжностно разписание са съкратени 114 щати бройки, от длъжностите: "началник на отдел", "началник на сектор", "главен инспектор по приходите" и "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" в ТД на НАП – София. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 108 от ЗДСл, във връзка с чл. 13, ал. 1 от ЗНАП – изпълнителния директор на НАП, при спазване изискванията за форма и съдържание на административния акт, съгл. чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, посочено е правното основание за издаването му – чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, както и дължимите обезщетения и придобития ранг. Изложил е аргументи за спазване на административнопроизводствените правила и липсата на нарушения досежно материалния закон. Също така е изложил мотиви, че служителката не се ползва със специална закрила, установена в чл. 333, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20 февруари 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Установил е правилното приложение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, въз основа на който е съкратена длъжността "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки" в ТД на НАП – София и обективно не съществува и липсва аналогична длъжност по идентификационни белези, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Достигнал е до крайния извод за законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, поради което е отхвърлил жалбата на Кънчева срещу процесната. Решението е правилно. Изводите на инстанцията по същество за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, във връзка с чл. 168 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и приетата частично съдебно-икономическа експертиза. Първостепенният съд е обсъдил всички доказателства по спора, в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят напълно от доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за липса на отменителни основания по отношение на обжалваната заповед е правилен. Не се констатират съществени нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. В разглеждания случай правилно е установено, че А. Кънчева е заемала длъжността "инспектор по приходите", в дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки", сектор "Оперативни проверки", в ТД на НАП – София. Със заповед № 3 ЦУ – 198 от 18 февруари 2014 г. на Изпълнителния директор на НАП са утвърдени функционални характеристики на дирекция "Контрол" в ТД на НАП като последната е структурирана в пет отдела: "Селекция", "Ревизии", "Проверки", "Оперативни проверки" и "Разследване на особени случаи". Основните функции на отдел "Оперативни проверки" се състоят в извършване на оперативни проверки в търговските офиси или обекти, където се осъществява търговска дейност или управление на стопанска дейност на задължените лица, като се извършват проверки за установяване и наблюдение на оборотите, реализирани в търговските обекти, проверки за спазване на осигурителното законодателство, проверки за установяване на налични активи, проверки за спазване на валутното законодателство и др. Със заповед № 3 ЦУ – 481 от 10 април 2018 г. на Изпълнителния директор на НАП са утвърдени нови длъжностни разписания на ЦУ на НАП и ТД на НАП – София, в сила от 10 парил 2018 г., от която се установява, че числеността на цялата териториална дирекция е 2043 щатни бройки., а дирекция "Контрол" – 622 щатни бройки, разпределени в пет отдела: "Селекция", "Ревизии", "Проверки", "Оперативни проверки" и "Разследване на особени случаи". Отдел "Оперативни проверки" е с численост 119 щатни броя като 21 от тях са за длъжността "старши инспектор по приходите". Със заповед № 3 ЦУ – 560 от 23 април 2018 г. на Изпълнителния директор на НАП са утвърдени нови длъжностни разписания на ТД на НАП – София, в сила от 01 май 2018 г. като за дирекция "Контрол", структурирана в четири отдела: "Разследване на особени случаи", "Селекция", "Ревизии", "Проверки" и "Оперативни проверки" са предвидени 503 щатни бройки т. е. намаляване с 119, колкото са били щатните бройки в закрития отдел "Оперативни проверки". Спорният момент по делото е дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Кънчева, като обем от функции, задължения и изисквания и следва ли служителката да се ползва от особената закрила с оглед нормата на чл. 333, ал. 1 от КТ. С оглед приетия и неоспорен доказателствен материал по делото се налага изводът за реално съкращаване на длъжността "инспектор по приходите" в дирекция "Контрол" към ТД на НАП – София, по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е приложима защитата предвидена в чл. 333, ал. 1 от КТ. С оглед нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (обн. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01 юли 2012 г.) "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на ЗМВР, на ЗОВСРБ, на ЗИНЗС или на ЗДСл, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Налице е реално съкращаване на длъжността "инспектор по приходите" в Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – София, тъй като видно от представените по делото писмени доказателства, считано от 01 май 2018 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от същата дата, в което е посочено, че числеността на ТД на НАП – София е намалена от 2043 на 1977 щатни бройки. Числеността на дирекция "Контрол" също е с по-малък щат – 503 бройки, разпределени в четири отдела: "Разследване на особени случаи", "Селекция", "Ревизии", "Проверки", като съществуващият по старото разписание отдел "Оперативни проверки" е закрит. При съпоставка на общата численост на специализираната администрация на ТД на НАП – София, по двете длъжностни разписания - действащото до 01 май 2018 г. и това след тази дата е видно, че намаляването на числеността е от 1977 на 1731 щатни бройки. Ето защо, действително е налице намаляване на щатната численост с 66 бройки, които са за длъжността "главен инспектор по приходите", "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и други. Също така по делото са приложени длъжностни разписания като от съдържанието им се установява, че 53 от бройките на закрития отдел "Оперативни проверки" са разпределени в други звена на администрацията, изпълняващи обаче различни функции от посочения отдел (разгледани по-горе). Наличието на длъжност "инспектор по приходите" в различните звена на Агенцията по приходите, обаче не обосновава идентичност на функциите на процесната длъжност. Съществената разлика между длъжността "инспектор по приходите" в сектор "Оперативни проверки", отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" е осъществяване на контрол по прилагане на данъчното законодателство чрез извършване на фискални проверки на задължените лица, свързани със стоки с висок фискален риск, докато за длъжността "инспектор по приходите" в отдел "Регистрация", дирекция "Обслужване" е извършване на дейности, свързани с обслужването на задължените лица, приемане/обработка на данъчни и осигурителни декларации, други актове и документи, регистрация/дерегистрация на задължените лица и всички дейности от компетенциите на дирекция "Обслужване", оказване на методологическа и практическа помощ на клиентите на НАП по прилагане на данъчното и осигурителното законодателство, а за длъжността "инспектор по приходите" в отдел "Услуги за клиенти", дирекция "Обслужване" е повишаване събираемостта на приходите и качеството на обслужване при спазване на установените принципи и стандарти за административно обслужване. Извършване на дейности, свързани с обслужването на задължените лица, приемане/обработка на данъчни и осигурителни декларации, други актове и документи, регистрация/дерегистрация на задължените лица и всички дейности от компетенциите на дирекция "Обслужване", както и оказване на методологическа и практическа помощ на клиентите на НАП по прилагане на данъчното и осигурителното законодателство. От приложените доказателства по делото се установява, че с длъжностната характеристика на длъжността "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки" на дирекция "Контрол" основна цел, вменена на длъжността е осъществяване на контрол по прилагане на данъчно-осигурителното законодателство чрез извършване на оперативни проверки на задължени лица, а основната функция на отдел "Проверки", дирекция "Контрол" в ТД на НАП (вж. функционалната характеристика, утвърдена със заповед от 18 април 2014 г. на Изпълнителния директор на НАП) е осъществяване на данъчно-осигурителен контрол, чрез извършване на проверки за прихващане или възстановяване надвнесени суми, за възстановяване на надвнесено ДДС на дипломатическите представителства, по възстановяване на ДДС на чуждестранни юридически лица и др. Следователно са налице разлики във функционалните характеристики на двете административни звена, обусловени от различния обект на проверките, приложимите нормативни актове и начина на осъществяване, поради което от посочените по-горе различни задължения, правилно административният съд е установил наличието на разграничение между отделните длъжности "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" в ТД на НАП – София и "инспектор по приходите" в сектор "Проверки". Изложеното води до извод за липса на запазване на системата от функции и задължения, присъщи на заеманата от касаторката длъжност. Изложените различни основни задължения сочат значителни различия между сравняваните длъжности "инспектор по приходите", което не обоснова доводите, изложени в касационната жалба за запазване на системата от функции и задължения, присъщи на заеманата от А. Кънчева длъжност. Следователно изводът на административния съд за реално съкращаване на длъжността "инспектор по приходите" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е престанала да съществува като позиция по длъжностно разписание и като система от изисквания за заемането й, функции и задължения. Намален е общият брой на длъжностите "инспектор по приходите" в ТД на НАП. Правилно първостепенният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 2/2014 г. на Върховния административен съд относно териториална определеност на съответната структура на администрацията и мястото на изпълнение на щатните длъжности и е посочил за неотносимо позоваването от страна на Кънчева на съпоставка с длъжностите в ЦУ на НАП, която структура се различава от ТД на НАП, с оглед на функциите и местата на изпълнение на длъжностите. Тези изводи се налага и с оглед задължението на Върховния административен съд да уеднаквява съдебната практика. От представеното по делото Експертно решение (ЕР) № 2818 от 11 септември 2017 г. на Териториалната експертна лекарска комисия, издадено от ТЕЛК за общи заболявания, гр. София, II МБАЛ, I състав, съдът е установил, че А. Кънчева има 72% трайно намалена работоспособност, като водеща диагноза е посочено "Камък в бъбрека и в уретера", но поставената диагноза не попада сред изрично изброените в чл. 1, ал. 1 от т. 1 до т. 6 от Наредба № 5 от 20 февруари 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) (нар. Наредбата): 1. исхемична болест на сърцето; 2. активна форма на туберкулоза; 3. онкологично заболяване; 4. професионално заболяване; 5. психично заболяване; 6. захарна болест. От приложената епикриза от 03 август 2016 г. от Клиника по обща и онкологична гинекология към ВМА се установява, че е извършена оперативна процедура на туморна формация на десен яйчник, но в ЕР не е удостоверено наличието на онкологично заболяване, датиращо преди заседанието на ТЕЛК. Безспорно е приетото от първоинстанционния съд, че основанието за специална закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ е неприложимо. В ЕР на ТЕЛК липсва обсъждане на здравословното състояние и проведеното лечение във ВМА. Лицето е с намалена трудоспособност на основание нефрологично-урологичното й заболяване, а то не попада сред изброените болести в чл. 1, ал. 1, от т. 1 до т. 6 от Наредбата. Представената епикриза от ВМА не може да замести изискуемото от Наредбата решение на експертна лекарска комисия. Освен това в ЕР на ТЕЛК липсва предписание за трудоустрояване, не са представени доказателства, че същата е трудоустроена, доколкото трудоустрояването изисква заемането на длъжност, определена за трудоустроени лица при спазване на съответната процедура по чл. 317 – чл. 320 от КТ, като в него е посочено, че касаторката може да работи като инспектор по приходите при наличие на противопоказания за тежък физически труд. Следователно правилен е изводът на съда, че административният орган не е поискал предварително разрешение от Инспекцията по труда, тъй като не са били налице основанията по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ дори длъжността да е заемана по трудово, не по служебно правоотношение и се явяват и неоснователни касационните доводите за относимост на решение от 09 март 2017 г., по дело С-406/15 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по преюдициално запитване, отправено по адм. дело № 12369/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Настоящият съдебен състав счита, че механизми за защита на лицата с увреждания следва да функционират спрямо всички тези лица по еднакъв начин, а наличието на разлика в третирането следва да се обосновава от обективни причини или допустима от закона цел. Видът на правоотношението, по което лицата с увреждания полагат труд срещу възнаграждение, не би могъл да се възприеме като такава обективна причина или законно преследвана цел. Неотносими са доводите в касационната жалба свързани с приложените в този случай на Директива 2000/78/ЕО на съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и осъществена дискриминация по признака увреждане и възраст. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, изразяваща се в решение № 13041/2019 г., постановено по адм. дело № 2766 от 2019 г. и решение № 5226/2019 г., постановено по адм. дело № 4741 от 2018 г., и двете по описа на същия съд. По отношение на оплакването, изложено в касационната жалба за нарушение на чл. 6 от АПК, тъй като не се надхвърля допустимото засягане на правата и законните интереси на съкратения държавен служител. Действията, извършени по съкращаване са вследствие от премахването на всички длъжности в отдели "Оперативни проверки" в дирекция "Контрол" във всички ТД на НАП и са насочени към оптимизиране дейността на агенцията и ефективното изпълнение на функциите й. По делото са налице доказателства, че организационно – управленските промени в структурата на НАП са направени след решения на УС на НАП. Новото длъжностно разписание е съобразено с решенията на УС на НАП и утвърждаването му е в рамките на правомощията на изпълнителния директор на НАП по чл. 10, т. 8 ЗНАП. С оглед изложеното, правилно и обосновано Административен съд София – град е приел, че при издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с А. Кънчева не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила и е съобразена с материалния закон - поради реално съкращение на процесната длъжност. Ето защо, при липса на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото следва да се остави в сила като правилно и обосновано. С оглед изхода на спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. по тълкувателно дело № 5 от 2009 г. на Върховния административен съд, съдът следва да осъди А. Кънчева да заплати на НАП – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. (сто лева). На основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,