Решение № 3673 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2927/2015 г.

Решение № 3673 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2927/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 2857 от 23.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2205/2014 г. на Административен съд - Пловдив. Релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата против оспорения административен акт и претендира присъждане на направените разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Ответната страна - Рами Руфад оспорва основателността на касационната жалба и моли решенето на Административен съд - Пловдив да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подаден ав срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, а разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба от Рами Руфад Руфад, от с. Буково срещу уведомително писмо № 02 - 160 - 6500 от 14.06.2014 г. на ИД на ДФ "Земеделие", в частта, с която от същия е удържана оторизираната с писмото сума от 2 689.79 лева, представляваща субсидия по подадено от него заявление за подпомагане по одобрените схеми за национално доплащане за тютюн (сорт "Басми") за кампания 2013 г. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен и е отменил същия., В мотивите си първостепенният съд е установил, че в таблицата, която е неразделна част от акта, в графа "Удържана сума" цялата оторизирана сума се удържа, като в пояснение на типовия образец на уведомителното писмо е посочено, че в тази графа се отразяват приспаднатите от оторизираната субсидия суми, т. е. визират се три отделни, независими една от друга хипотези. Във връзка с това съдът е направил извод, че в уведомителното писмо не е конкретизирано коя от трите хипотези е приложима в случая, не е посочен актът, с който са наложени санкции за бъдещ период или недължимо са оторизирани суми, в какъв размер са те, нито е посочено налице ли са изискуеми задължения по други схеми и мерки, което се е явявало обичайна практика в тези уведомителни писма и в други производства. Въз основа на установените данни, съдът е приел, че с издаването на акта е допуснато нарушение, касаещо изискването за форма на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, част от което е излагането на мотиви към административния акт, както и че е недопустимо те да бъдат допълвани едва в хода на съдебното производство, какъвто опит е направил процесуалният представител на ответника, посочвайки в придружителното писмо по искане на съда, че удържането в случая е резултат от наложена санкция за бъдещ период с УП за 2011 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изискването за посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта представлява част от задължението за спазване на формата на акта. Нормата е озаглавена "Форма на индивидуалния административен акт" и задължава органа да изложи всички съображения от фактически и правен характер, които го мотивират да издаде акт с това именно съдържание. Ето защо правилно първоинстанционният съд е формулирал извод, че непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок именно във формата на акта. Обосновани са изводите, че този порок е от такъв характер, че препятства както възможността за упражняване на контрол върху акта по същество, така и възможността за организиране на адекватна защита срещу него. Това е причина трайно установената съдебна практика непротиворечиво да приема, че неизлагането на мотиви съставлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК и наличието на този порок само по себе си води до незаконосъобразност и отмяна на административния акт. Административният съд е обсъдил обстойно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС на НРБ, където е посочено, че не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива. Цитираната съдебна практика, която не е изгубила актуалност и понастоящем, всъщност дава възможност императивните правила на АПК относно мотивите да бъдат приложени по-гъвкаво от административния орган, който би могъл да изложи мотивите си отделно от акта, в подготвителен или съпроводителен до страната документ, но задължително трябва да представи на страната съображенията си за приетото от него, за да не се наруши правото й на защита. В настоящият случай съдът е установил, че с придружително писмо от дата 26.08.2014 г., след изрично искане на съда, мотиви във връзка с наложените санкции са били налице и това удовлетворява всъщност една от трите алтернативно посочени хипотези в типовия образец на уведомителното писмо до Руфад, а именно санкции от предходни периоди. Това обаче не съответства на изискването мотивите да са адресирани до страната заедно с издадения адимнистративен акт, поради което обосновано и правилно е прието, че нарушението е от категорията на съществените и води до незаконосъоразност и отмяна на акта. С оглед изложеното, Върховният административен съд