Решение № 6943 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2373/2015 г.

Решение № 6943 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2373/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Б. 1" ЕООД, ЕИК ********* срещу решение № 200 от 13.01.2015 г. на административен съд С. град, постановено по адм. д. № 7412/2014 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 14307368/11.12.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С., потвърден с решение № 1087/17.06.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика С.. В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да отмени РА. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. З. оспорва касационната жалба в с. з. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е бил ревизионен акт № 14307368/11.12.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С., потвърден с решение № 1087/17.06.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика С., с който на дружеството са определени задължения за довнасяне в общ размер на 193 295, 45 лв. главница и лихва за забава в общ размер на 38 042, 29 лв За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата против процесния РА, първоинстанционният съд е приел, недоказана реалност на доставките от "А. Б. К." ЕООД, "К. Г." ЕООД, "К. Г." ЕООД, "Ю." ЕООД, "В и В Г. 2007" ЕООД, "В и В Г. 5" ЕООД, "ЛСД Груп" ЕАД, "Е" ООД, "М. 05" ООД, като е установено че тези търговски дружества са доставчици освен на жалбоподателя и на "Р. В." ЕООД. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. След обстоен анализ на всички писмени документи, налични данни в информационната система на НАП и резултатите от извършените насрещни проверки обективирани в протоколи с искане за предоставяне на документи, връчено по реда на чл. 32 от ДОПК на всички доставчици, правилно е приел първоинстанционният, че не е доказана реалността на доставките по процесните фактури. Относно доставчика "А. Б. К." ЕООД с предмет на доставката плочка, паркинг, стоманобетон, бетонен конус и бетонна тухла и № 323/30.11.2011 в. с предмет на доставката транспортни услуги. Органите по приходите са установили, че не са представени пътни листове, товарителници за определяне на вида на товара, данни за водача на транспортното средство, както и данни за маршрута на извършените транспортни услуги. Относно доставчика "К. Г." ЕООД с предмет на доставката транспортни услуги. В хода на ревизионното производство е установено, че съгласно представена оборотна ведомост дружеството не притежава МПС. П. е талон на товарен автомобил марка "Волво", който е собственост на друго лице. Не е представен договор за наемане на моторно превозно средство под наем, не са представени приемо-предавателни протоколи, пътни листове, товарителници, от представения договор не се установява вида на товара, не са представени заявки, търговска кореспонденция. Относно доставчика "К. Г." ЕООД с предмет на доставката транспортни услуги. Съдът е приел, че не са представени доказателства за наети лица за извършване на услугата, приемо-предавателни протоколи, пътни листове, товарителници, от представения договор не се установява вида на товара, не са представени заявки, търговска кореспонденция. Относно доставчика "Ю." ЕООД с предмет на доставката строителни материали - тухла бетонна - плътна, вентилационно тяло, вентилационен преход. В хода на ревизионното производство е представена оборотна ведомост за периода от 1.06.2011 г. до 30.06.2011 г., от която е видно, че дружеството няма заведени обороти по сметка 302 (стоки), извлечение от сметка 703 (приходи от услуги). Ревизиращите органи са направили извод за липса на доставката по процесната фактура. Относно доставчика "В и В Груп 2007" ЕООД с предмет на доставката транспортна услуга. Не са били представени протоколи за приемане/предаване на транспортните услуги, товарителници. Относно доставчика "В и В Груп 5" ЕООД с предмет на доставката транспортна услуга. Установено е, че дружеството не е представило договори за наем на транспортните средства, за които са представени свидетелства за регистрация. При извършена проверка в информационната система на НАП в регистър "дневник покупки" е констатирано, че няма отразени фактури за плащане на наем на дружествата, посочени като собственици на автомобилите. В случая не са представени товарителници. Относно доставчика "ЛСД Г." ЕАД с предмет на доставката транспортна услуга. Не са представени протоколи за приемане/предаване на транспортните услуги, товарителници. Относно доставчика "Е." ЕООД с предмет на доставката тръба бетонна, капак за шахта, бетонен пръстен, стоманобетонна рамка за решетка, вентилационно тяло, тухла плътна бетонна, 138/1.09.2011 г. с предмет на доставката паве бетонно, градински бордюр, 323/20.04.2011 г., 460/15.11.2011 г. с предмет на доставката бетонен пръстен, стоманобетонен капак за корпус, бетонен пръстен, 474/10.12.2011 г. с предмет на доставката паркинг елемент стоманобетонен, тухла бетонна плътна, бетонен пръстен, 492/07.01.2013 г. с предмет на доставката паркинг елемент стоманобетонен, тухла бетонна плътна, пръстен бетонен, капак стоманобетонен за пръстен, бетонен конус, 506/1.02.2013 г. с предмет на доставката плочки, чугунен капак, паркинг елемент бетонен, пръстен бетонен и 443/19.10.2011 г. с предмет на доставката транспортна услуга. Не са представени протоколи за приемане/предаване на транспортните услуги, товарителници Относно доставчика "М. 05" ЕООД с предмет на доставката транспортна услуга. Не са представени протоколи за приемане/предаване на транспортните услуги, товарителници. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционният съд, че от събраните по делото доказателства не се е доказала реалността на доставките по процесните фактури. С процесните фактури, издадени от търговските дружества, посочени като доставчици на жалбоподателя се документира извършването на услуги по транспорт, както и доставката на стоки. Като доказателства за реалност на доставките по процесните фактури са представени самите фактури, както и сключени договори за превоз на товари между жалбоподателя и съответното търговско дружество. Клаузите на всички сключени договори са идентични и същите са с един и същ предмет. Предвид обстоятелството, че някои от фактурите документират извършването на доставки на стоки, договори в тази насока не са представени между жалбоподателя и съответното дружество, посочено като доставчик. В подкрепа на този извод са безспорно и липса на доказателства за персонализиране на транспортните услуги към жалбоподателя, липса на съответствие между описаните операции във фактурите и извършените такива, не са налице трудови или граждански договори с шофьори, не са налице данни предметът на доставките да е създаден от лицето сочено като получател по фактурите, което означава, че услугата е извършена от трето лице в условията на симулация при която са фактурирани услуги, но действително доставчикът не е посочен във фактурите. Издадените фактури не доказват, че описаните в тях доставки са действително осъществени, тъй като са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила и сами по себе си непредставляват данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС, а документ който обуславя изгодни за лицето правни последици. Правилно и законосъобразно е приел първоинстанционният съд, че част от доставките са доставки на стоки, които са родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля с тяхното индивидуализиране чрез отделянето им от съвкупността и предаването на стоката. При доставката на родово определени вещи тази индивидуализация на родовите стоки, тяхното отделяне и отграничаването им от другите вещи от същия род се постига чрез издаването на приемо-предавателни протоколи, като наличието на същите би доказало, че между страните по доставките е била извършена индивидуализация, отделяне точно на тези родово определени вещи от останалите подобни, които са предмет на съответните доставки, документирани със съответните фактури. Предаването на стоките на жалбоподателя би следвало да се удостовери със съответните документи, представляващи приемо-предавателни протоколи, складови разписки, документи за транспорт и други документи, свързани с индивидуализацията на стоките, каквито документи не са били представени от жалбоподателя нито в ревизионното производство, нито в производството пред решаващия административен орган, не са представени и в производството пред първоинстанционният съд. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че не са налице реални доставки. Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаеми доставки по процесните фактури, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. Право на приспадане на данъчен кредит по неправомерно начислен ДДС не възниква, поради което РА се явява законосъобразен. Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата срещу РА съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Разноски: На основание изменението на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 на ДОПК в сила от 1.01.2016 г. и направеното искане от ответника по касация, следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес, за който жалбата е уважена на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в размер на 4843,38 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,