Решение № 5629 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7347/2016 г.

Решение № 5629 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7347/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. С. П. от гр. К., срещу решение № 88 от 25.04.2016 г., постановено по адм. д. № 315/2015 г. по описа на Административен съд - К., с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо изх. № 02-100-6500/4156 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ по подадено от него заявление за плащане на площ в частта, с която му е отказано изплащане на финансова помощ по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 1784.68 лв. и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 1507.73 лв. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен отказът на съда да спре производството до произнасяне на ВАС по адм. д. № 8863/2015 г., образувано по неговото оспорване на Заповед № РД-46-287 от 6.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните в частта за процесния парцел. Развити са и съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на изискването за форма и на административно-производствените правила и при липса на материалноправните предпоставки за постановяване на оспорения отказ по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП. Възразява и срещу размера от 725 лева на присъдените в полза на Д. фонд "Земеделие" разноски, които намира за прекомерни. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява, не изпраща процесуален представител и не заявява становище по касационната си жалба. О.-З.-изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изпраща представител и не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът обосновано е приел, че вследствие на извършените административни проверки, от заявените от жалбоподателя площи е налице разлика от 1.2 ха между декларираната и установената площ на парцелите, която разлика надвишава 20 % от действително стопанисваните площи, който извод се подкрепя и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Намира за правилно приетото от съда, че основателно е отказано подпомагане по СЕПП на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ППЗП, съответно по НР1 на основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. във връзка с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., предвид констатираното вследствие на извършените административни проверки, поради което и правилно са наложени и санкции за бъдещ период по СЕПП на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и по НР1 на основание чл. 16 от Регламент 65/2011 г. Сочи, че по отношение на възражението в касационната жалба, основано на висящото пред ВАС адм. д. № 8863/2015 г., след проверка на сайта на съда се установява, че с решение от 16.03.2017 г. жалбата на касатора против заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е била отхвърлена. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - К. е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., по подадено от него заявление за плащане на площ с УИН 10/280514/52830, с което, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г., му е отказано финансово подпомагане по СЕПП и на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. във вр. с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 г. по НР1 с мотиви, че при извършените кръстосани проверки е установено, че за БЗС 16141-70-1-1 -за площ от 1.20 ха е установено, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., както и че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Като неразделна част от уведомителното писмо е приложена Таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане. Оспорващият възразил, че в оспореното УП липсват фактически и правни основания за постановяване на акта, както и че са налице нарушения на административнопроизводствените правила, изискващи установяване на всички обстоятелства от значение за спора чрез извършване на предвидените административни процедури, вкл. проверки на място в съответствие с разпоредбата на чл. 28 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията и след надлежно уведомяване на кандидата. Развил и доводи, че специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние", одобрен със заповед на министъра на земеделието и храните, е създаден без да са обновени цифровите ортофото карти, т. е. без надлежна актуализация на същите, поради което не били налице материалноправните предпоставки за постановяване на оспорения отказ. Съдът преценил оспорения пред него административен акт за издаден от компетентен орган-заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. В тази връзка съобразил изложените основания в оспореното УП и таблиците към него- с пояснителните бележки към последните и с посочени площи, приети за недопустими за подпомагане по СЕПП и НР1, ведно с данните от административната преписка. Намерил оспореното писмо за издадено без нарушения на административнопроизводствените правила и за материално законосъобразно. Последният извод извел от факта, че при извършени кръстосани административни проверки е установено несъответствие, а именно: жалбоподателят заявил за подпомагане по СЕПП и НР1 площ в размер на 5,93 ха, установена е площ за подпомагане - 4,73 ха, съответно разлика между декларираната и установената площ - 1,20 ха, като процентното съотношение на наддекларираната площ 1,20 ха към установената за подпомагане площ 4,73 ха е 25,37 %. Съобразил и обстоятелството, че възражението вх. № ПО-01-2010/29.12.2014г на оспорващия срещу обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г. е преценено за неоснователно, видно от писмо на министъра на земеделието и храните изх. № 94-3891/11.06.2015 г. -че след извършени проверки и процедура по актуализиране на цифровите географски данни за специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" (ПДП/ е налице непроменен резултат относно заявените площи - площта извън ПДП преди възражението и площта извън ПДП след възражението е 1.20 ха за БЗС 16141-70-1-1, който резултат е потвърден след извършена теренна проверка от МЗХ (л. 7 от делото). По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че процесното БЗС16141-70-1-1 попада извън допустимия слой, който е приложен правилно от ДФЗ. Съобразил и факта, че в заключението си, а и при изслушването му вещото лице е посочило, че процесното БЗС като част от физическия блок ...1-70 в землището на с. Г. Б. е било обект на специализирана теренна проверка от МЗХ чрез ОДЗ-К. на 10.10.2014 г., чрез измерване на допустимите за подпомагане площи в блока, при която е установено, че парцелът представлява неподдържано пасище, поради което е изключен с цялата си площ. Приел, че с установеното от вещото лице дешифриране на ЦОФК и оценка на физическия блок чрез съпоставяне на контурите и фоновото изображение на площта на БЗС или физическия блок по ЦФОК с границите на Специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние /ПДЗС/ по време на теренната проверка е потвърдена площта извън този слой, което обуславя заключение за законосъобразност на постановения отказ. С оглед на безспорно установеното, посочено по-горе, съдът приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за СЕПП и чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. във вр. с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 г. за НР1. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба и е обосновано. Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател, предвид изхода на спора по адм. д. № 8863/2015 г. по описа на ВАС, образувано по оспорването на заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 25, ал. 4 ЗА, чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, актуализиран за 2014 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофото карта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г., след отразяване на резултатите от теренни проверки и след разглеждане на подадени възражения. Жалбата на настоящия касатор е отхвърлена с решение № 3271 от 16.03.2017 г. по това дело и решението на тричленния състав на ВАС - Четвърто отделение, като необжалвано, е влязло в сила на 12.04.2017 г. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че неправилно съдът е направил извод за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на уведомителното писмо. Те не намират опора в доказателствата по делото и закона, тъй като писмените доказателства - картите на блоковете на земеделското стопанство, протоколи от извършените административни проверки, писмо изх. № 94-3891/11.06.2015г на МЗХ и заключението на вещото лице безспорно установяват, че БЗС16141-70-1-1, заявено за подпомагане от жалбоподателя, е изцяло недопустимо за подпомагане и не попада, а и не следва да попада, в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., който извод се налага и с оглед приложения към заключението протокол за специализирана теренна проверка на място от м. 10.2014 г. Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съобразно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 4 кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 или когато: т. 6 заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за процесните площи. В случая, с оглед на конкретния размер на наддеклариране /25,37 %/ и съгласно чл. 58, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията-за СЕПП, съответно чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 65/2011 г. на Комисията - за НР1, при наддеклариране от 20 % до 50 %, санкционираната площ е равна на установената площ и не се следва финансово подпомагане. Изводите на съда са съобразени с безспорно установения по делото с експертизата факт, че е в случая са налице посочените по-горе несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи, и като такива недопустими за подпомагане. Горното обосновава извод, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба. Оттук следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Няма данни, обосноваващи извод и за неспазен принцип на чл. 11 от АПК. Неоснователно в жалбата се твърди и че неправилно административният орган при издаване на оспорения акт се е позовал само на извършени теренни проверки. Оторизирането на заявените за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Тази проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Този регистър се създава, поддържа и обновява от Министерството на земеделието и храните - чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2, в това число и системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. В изпълните на тази делегация е приета Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., в сила от 11.03.2014 г., данните в СИЗП за физическите блокове и специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" се обновяват ежегодно чрез дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофотокарта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане или чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и на допустимата за подпомагане площ в тях. В чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. е предвидено, че теренните проверки се извършват въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните и не са проверки на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП. Резултатите от тях се отразяват в контролни доклади, които служат за обновяване на информацията в СИЗП. При тази подзаконова регламентация, настоящият състав намира, че за разглежданата кампания е било допустимо актуализиране на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" чрез извършване на теренни проверки. Този нормативен текст е отменен с решение № 1155 от 2.02.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 10538/2014 г., но това решение има действие от датата на обнародването му в Д. вестник - чл. 194 от АПК. Решението е обнародвано в Д. вестник на 3.07.2015 г., бр. 50/2015 г. и от тази дата отмяната има действие. Видно от приложените протоколи за специализирана теренна проверка, същата е извършена на 10.10.2014 г., т. е. при действието на разпоредбата на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. преди отмяна на израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", поради което актуализацията на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" по този метод е бил допустим. Следва да се отбележи, че заявлението на жалбоподателя не е попаднало в риск извадката за проверки на място, поради което такава проверка не е извършена за БЗС, оторизирани с оспореното уведомително писмо. Теренните проверки не са проверки за контрол. Те се осъществяват от служители на ОДЗ и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол. Извършват се по реда на чл. 16 от Наредба № 105, отменен, но действащ към момента на извършването им. Теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. Последните се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФЗ и имат за цел да инспектират земеделското стопанство. В тази връзка е неоснователно и възражението за неуведомяване, инвокирано в настоящата жалба. По отношение на последния довод - за неизвършена нова проверка следва да се посочи, че съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията, Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно посочения по-горе регламент се прави на случаен принцип само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят очевидно не е попаднал. Последният довод, че размерът на присъдените разноски, е прекомерен, съдът преценява също за неоснователен. Законосъобразен е изводът на съда, че направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно предявено и основателно, освен депозита за вещо лице-425 лева. В случая нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, е неприложима, а приложимата -с оглед изхода на делото - чл. 143, ал. 4 от АПК е правилно съобразена, поради което решението е правилно и в тази му част. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,