Решение № 616 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 638/2008 г.

Решение № 616 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 638/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "6" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (от 2007 г.). С решение № 488 от 09.11.2007 г. по в. гр. д. № 756/07 г. Пловдивският апелативен съд оставил в сила решение № 1* от 25.06.2007 г. по гр. д. № 2790/06 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени предявени от Е. Х. Ч. иск по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 16 000 лева от обвинение в извършване на престъпление, наказателното производство по което е прекратено, и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 4 000 лева лихва върху главницата за периода от 3.02.2004 г. до 19.09.2005 г. Срещу въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) е подадена касационна жалба от ищцата, в която са развити доводи за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по касация П. на Република България счита касационната жалба за неоснователна. Върховният касационен съд на Р., състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Предявени са искове за отговорност на държавата в лицето на П. на Република България за вреди, причинени на ищцата от обвинение в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, вследствие на воденото срещу нея н. о. х. д. № 1901/04 г. на Пловдивския районен съд. За да отхвърли исковете, въззивният съд приел на първо място, че не е осъществена някоя от хипотезите на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, тъй като наказателното производство е прекратено на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 НПК (отм.) поради наличието на влязло в сила преди това постановление за прекратяване. На следващо място съдът намерил за недоказано претърпените от ищцата неимуществени вреди да са в причинна връзка с воденото срещу нея наказателно производство от общ характер. По делото е установено и това е безспорно между страните, че срещу ищцата е било образувано наказателно производство за обвинение в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК за това, че по н. о. х. д. № 725/96 г. на Пловдивския районен съд е дала неверни показания кога е узнала за покупко-продажбата на автомобил "Фолксваген микробус". С постановление от 7.01.2004 г. на прокурор при Районната прокуратура гр. П. дознание № 606/03 г. по описа на IV-то РПУ на МВР гр. П. е прекратено поради недоказаност на обвинението съгласно чл. 237, ал. 1, т. 1 вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК (отм.). С определение от 3.02.2004 г. по ч. н. д. № 180/04 г. на Пловдивския районен съд жалбата на С. П. М. срещу така постановения прекратителенакт е оставена без разглеждане като недопустима. Впоследствие въз основа на обвинителен акт по преписка № 2788/04 г. по описа на РП гр. П. и дознание № 458/04 г. на IV-TO РПУ на МВР гр. П., срещу Ч. е образувано н. о. х. д. № 1901/04 г. на Пловдивския районен съд за това, че на 26.09.2003 г. в гр. П., пред надлежен орган на властта - дознател от IV-то РПУ на МВР гр. П., като свидетел по дознание № 606/03 г. по описа на същото РПУ съзнателно устно е потвърдила неистина относно обстоятелствата по продажбата на микробус "Фолксваген транспортер". Това производство е прекратено с определение № 266 от 19.09.2005 г. по съображения, че за същото деяние, касаещо идентични показания на подсъдимата, свързани с основния предмет на доказване -знаела ли е, че бившият й съпруг е продал микробуса през 1990 г., вече е водено наказателно производство и то е било прекратено. Макар то да е имало за предмет свидетелски показания, депозирани пред съдия, а настоящото - пред дознател, обстоятелството, че в същото се съдържат идентични факти, е мотивирало съда да приеме, че се касае за хипотезата на чл. 21, ал. 1, т. 6 НПК (отм.) - за същото деяние, спрямо същото лице има влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство. С оглед на тези данни основателен се явява касационният довод за нарушение на материалния закон. Повторно образуваното срещу ищцата наказателно производство е прекратено по чл. 21, ал. 1, т. 6 НПК (отм.), тъй като формално са били налице елементите от фактическия състав на това прекратително основание, според което не се започва наказателно производство, а започнатото се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение за прекратяване на делото. Ако обаче не беше проведено предходно наказателно производство, то повторното, което е основание на предявените искове за обезщетение за вреди, щеше да бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление - т. е. фактическото твърдение на ищцата е за наличие на основание за отговорност на държавата по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ. На следващо място изводът за причинна връзка между воденето наказателно производство и претърпените вреди е формиран едностранно, като са взети предвид само данните за началото на заболяването "паническо разстройство, депресивен синдром". Искът за обезщетение обаче е основан не само на твърдения за влошено здравословно състояние, но и на отрицателните изживявания, които са съпътствували привличането на ищцата като обвиняема и извършването на различните процесуално-следствени действия, претърпените значителни притеснения и неудобства, свързани и със социалното й положение на учител, срокът на разследването. Тъй като тези конкретни обстоятелства и събраните по тях доказателства са останали извън преценката на въззивния съд, то въззивното решение е постановено по неразяснено дело - нарушение на нормите на чл. 186 и чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Налице е касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р., състав на Г. г. о.