Решение № 13777 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3707/2013 г.

Решение № 13777 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3707/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от "И Б А" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил (написано гр. Кюстендилска), ул. "Цар Петър" № 11, бл. 7, ет. 3, ап. 8, с управител и законен представител Васил Йорданов Шишков, чрез адв. Мая Шишкова - пълномощен представител, против решение № 14 от 24.01.2013 г. по адм. дело № 304/2012 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу Заповед № РД-22-327/29.08.2012 г. и Заповед № АС-03-07-370 от 9.10.2012 г. на Областния управител на Област Кюстендил. Касаторът счита така постановеното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, ал. 1 (тази разпоредба няма алинеи), т. 3 от АПК, поради което моли да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго решение, с което, произнасяйки се по същество да се обявят атакуваните заповеди за нищожни, както и проведената процедура въз основа на тях, поради липса на предмет, основание и заобикаляне на закона, съответно при условията на евентуалност, да се отменят двете заповеди като незаконосъобразни. Моли и за присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски. В жалбата са развити обстойни съображения относно статута на процесната "кабина" с позоваване на ЗУТ (Закон за устройство на територията) - чл. 56, чл. 57а, ал. 1, § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с оглед обосноваване на твърдението, че липсва индивидуализация на обекта - предмет на търга, съгласно нарочна схема за поставяне на преместваемо съоръжение и издадено въз основа на нея разрешение за поставяне, което според касационния жалбоподател е изключително тежък порок, водещ до нищожност на атакуваните заповеди. В касационната жалба се твърди още, че са необосновани и изводите на съда по отношение на наведените в жалбата на дружеството съществени пороци и нарушения на проведената тръжна процедура, като ги е приел за несъществени, както и направения съгласно чл. 169 от АПК (верният текст е чл. 168) съдебен контрол на административните актове по отношение на спазването на изискванията за тяхната законосъобразност. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа касационната жалба и моли решението на съда да бъде отменено изцяло. Ответникът - Областен управител на Област Кюстендил, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението на съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни: "Дискавъри Консултинг" ООД, гр. Благоевград, "Арго - С" ООД, гр. Кюстендил, "Алба - Спед" АД, гр. Бургас и "Лабекс Митническа агенция" ЕООД, гр. София, не вземат отношение по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е в срок и по отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да се остави без уважение. Съдът е обсъдил въведените възражения и е изразил обосновано становище за липса на съществени нарушения на процедурата в търга за отдаване под наем на обект публична държавна собственост. Касационната жалба на "И Б А" ООД, гр. Кюстендил е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 24.01.2013 г. по адм. дело № 304/2012 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 55, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост във вр. с чл. 16, ал. 2 вр. с чл. 19, ал. 1 от Закона за държавната собственост, Кюстендилският административен съд, на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. с чл. 55, ал. 3 от ППЗДС, ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на "ИБА" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. "Цар Петър" № 11, бл. 7, ап. 8, представлявано от управителя Васил Йорданов Шишков, против Заповед № РД-22-327/29.08.2012 г. и Заповед № АС-03-07-370/9.10.2012 г., двете на областния управител на област Кюстендил. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел за неоснователни възраженията, че двете оспорени заповеди - за откриване на процедурата и за обявяване класирания на първо място участник в търга, са лишени от предмет и основание, като се цели заобикаляне на закона. Безспорен е обектът на процесната тръжна процедура - същият е индивидуализиран чрез описание в утвърдената тръжна документация, а именно като кабина за спедиторска дейност, дейност като митнически агент и възстановяване на ДДС, представляваща преместваем обект по смисъла на ЗУТ, поставена на територията на ГКПП Гюешево, със застроена площ от 7 кв. метра. Кабината няма самостоятелно съществуване доколкото е разположена, поставена на територията на ГКПП и в този смисъл нейният статус, включително като обект на тръжна процедура за отдаване под наем, не следва да се преценява изолирано от статуса на имота, върху който се намира. Правилно е приложен по-тежкият правен режим за отдаване под наем по отношение на процесния обект съобразно характера на УПИ върху който той е разположен - публична държавна собственост. Заобикаляне на закона би имало в административно производство за наемане при по-леки условия, относими за друг вид имоти или вещи. Оспорените заповеди са валидни административни актове с надлежен предмет и правно основание, съответстващо на нормативните изисквания за провеждане на тръжна процедура за отдаване под наем на част от държавен имот - чл. 16, ал. 2 във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗДС. Съдът е констатирал при служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, че оспорената втора заповед, с която е обявен класираният на първо място участник в търга, е издадена от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 55, ал. 1 от ППЗДС, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е правилно. Пред Административен съд - Кюстендил, "И Б А" ООД, гр. Кюстендил е оспорил две заповеди на Областния управител на Област Кюстендил. Първата е заповед № РД-22-327 от 29.08.2012 г., с която на основание чл. 16, ал. 2, във връзка с чл. 19, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), е открита процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на имот - публична държавна собственост, представляващ кабина № 2 с инв. № 201 с единична площ от 7 кв. метра, находяща се на ГКПП Гюешево за спедиторска дейност, дейност като митнически агент и възстановяване на ДДС; определена е първоначалната наемна цена, посочен е срока за отдаване под наем, определена е цената на тръжната документация и депозита за участие, както и другите условия на търга. С тази заповед, която е издадена при условията на заместване на титуляра за определен период от време съгласно заповед № РД-08-321/23.08.2012 г., а не се касае за делегиране на правомощие, е утвърдена тръжната документация и е назначена комисия за провеждане на търга в състав от трима редовни членове и двама резервни. Единственото възражение срещу тази заповед е, че същата е нищожна поради липса на предмет, основание и заобикаляне на закона и то е неоснователно. Всъщност жалбоподателят задава въпроса за какво е открита процедурата - за обект, представляващ преместваем такъв по смисъла на чл. 56 от ЗУТ и ако е такъв, защо е посочен като публична държавна собственост, а има инв. № 201, а не идентификатор по ЗКИР, нито процесната кабина е сграда - недвижим имот, а може да бъде само движима вещ, която обаче е частна държавна собственост, а не публична. Отговорът на всички тези въпроси се съдържа в представеното по делото Решение на Министерския съвет № 874 от 2 декември 2011 г., според т. 1 от което, МС "предоставя безвъзмездно за управление на областния управител на област Кюстендил територията на Граничния контролно-пропускателен пункт - Гюешево, с площ 26 083 кв. м, представляваща урегулиран поземлен имот 18455.0.53 в землището на с. Гюешево, община Кюстендил, заедно със следните сгради - публична държавна собственост: а) част с площ 179,27 кв. м от административна сграда, цялата със застроена площ 544,35 кв. м, масивна конструкция, с разгъната застроена площ 1839,58 кв. м; б) битова сграда "влизащи" със застроена площ 63,79 кв. м; в) битова сграда "излизащи" със застроена площ 63,79 кв. м; г) две единични кабини за спедиция и/или банково обслужване, всяка с площ 7 кв. м". Едната от двете кабини е предмет на процесния търг за отдаване под наем. Безспорно е, че тази кабина се намира на територията на Граничния контролно-пропускателен пункт - Гюешево и това е достатъчно за индивидуализацията на обекта по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ППЗДС. Никъде в тръжната документация не е посочено, че обектът, предмет на търга е преместваемо съоръжение, за да намерят приложение разпоредбите на ЗУТ. Въпросът дали кабината е публична или частна държавна собственост не може да стои на обсъждане в административно производство. Недопустимо е съдът да определя характера на собствеността в административен процес. А дали кабината е самостоятелен имот или част от имот - публична държавна собственост (както е отразено в решението на МС) е без значение за провеждането на търга на основание чл. 16, ал. 2 от ЗДС, която разпоредба предвижда и двете хипотези за отдаване под наем за срок до 10 години. Във връзка с възражението в касационната жалба следва да се добави още следното: Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, "Граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) са обособени територии със специален режим на пропускане и охрана, които се изграждат на международни шосейни пътища, както и на територията на международни железопътни гари, летища и пристанища за обществен транспорт, през които единствено се разрешава преминаването на държавната граница, ако не е предвидено друго в международен договор", а според ал. 2, "зоните на ГКПП обхващат територията, на която са разположени сградите, помещенията, работните места, подземните и надземните съоръжения, техническите средства и местата за преходи, изчакване и проверка на лица, превозни средства и стоки". В района на граничните контролно-пропускателни пунктове, тоест включително и на ГКПП Гюешево, могат да се извършват само строго определени дейности - банкова, застрахователна, спедиторска, дейност като митнически агент и възстановяване на ДДС. Съгласно чл. 34, ал. 2 от цитираната наредба, предоставянето на помещения в зоните на ГКПП за изпълнение на спедиторска дейност, дейност като митнически агент и възстановяване на ДДС (както е в случая), се извършва при наличие на имоти - държавна собственост, които се отдават по реда на Закона за държавната собственост. Именно този ред е приложен за отдаването под наем на процесната кабина № 2 с площ от 7 кв. метра, находяща се на ГКПП Гюешево. Разпоредбата на чл. 56 от ЗУТ, на която се позовава касационният жалбоподател касае реда за поставяне на преместваеми съоръжения - увеселителни обекти, обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане и според настоящия състав е неотносима за случая и не е необходимо изготвяне на схема, която следва да се одобри от същия областен управител, който е открил и провел процесната процедура. По принцип целта на изискването за издаване на разрешение и схеми за поставяне на обекти е да има ред, естетика и да няма дублиране на дейности в поземлените имоти. Но дори и да се приеме, че трябва да са изпълнени тези изисквания за конкретния урегулиран поземлен имот 18455.0.53 в землището на с. Гюешево, който е територията на Граничния контролно-пропускателен пункт - Гюешево, то това води до незаконосъобразност, а не до нищожност, каквато се претендира поради пропускане на срока за обжалване на заповедта за откриване на процедурата. С втората обжалвана от " И Б А" ООД, гр. Кюстендил заповед № АС-03-07-370 от 9.10.2012 г. на Областния управител на Област Кюстендил, на основание чл. 55, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) е определен спечелилия търга с тайно наддаване за отдаване под наем на имот - публична държавна собственост, представляващ кабина № 2 с инв. № 201, с единична площ от 7 кв. метра, находяща се на ГКПП Гюешево, а именно: "Дискавъри консултинг" ООД, гр. Благоевград. Възраженията срещу тази заповед са за нищожност по съображенията като при първата заповед, а освен това са развити многобройни доводи за нарушения на процедурата, водещи до незаконосъобразност на крайния акт, с който тя е приключила. Съдът е обсъдил всички оплаквания и част от тях е приел за неоснователни, а за някои от нарушенията е констатирал, че са извършени, но е приел, че не са съществени. Изложените в тази връзка съображения на съда се споделят и от касационната инстанция. Тъй като няма легално определение на понятията "съществено" и "несъществено" нарушение, в константната съдебна практика и теория е прието, че нарушението е съществено тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата, тоест допускането му повлиява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил различен и разрешен по друг начин. В конкретния случай се касае за отдаване под наем на имот чрез търг с "тайно" наддаване. При този избран начин на провеждане на процедурата, за разлика от търга с "явно" наддаване или от конкурса, единственото релевантно обстоятелство е предложената цена, която се поставя в непрозрачен, запечатан плик. С надпис или не, цената е оферирана предварително и не се променя впоследствие чрез наддаване, а за спечелил търга се определя този участник, който е предложил най-високата цена, за разлика от конкурса, при който участниците следва да отговарят на редица други изисквания. Видно от представената административна преписка, съдържаща и предложенията на участниците в процедурата, "Дискавъри консултинг" ООД, гр. Благоевград е предложил месечен наем в размер на 2500.00 лв. без ДДС; "Арго - С" ООД, гр. Кюстендил е предложил месечен наем в размер на 2150.00 лв. без ДДС; "И Б А" ООД, гр. Кюстендил е предложил месечен наем в размер на 1303.00 лв. без ДДС; "Лабекс Митническа агенция " ЕООД, гр. София е предложил месечен наем в размер на 1051 лева без ДДС; "Алба - Спед" АД, гр. Бургас е предложил месечен наем в размер на 903.00 лв. без ДДС. При тези обективни данни и в пълно съответствие със закона, за спечелил търга с тайно наддаване е обявен "Дискавъри консултинг" ООД, гр. Благоевград. Допуснатите несъществени нарушения не се отразяват на крайния резултат, защото не могат да променят предложената предварително писмено цена. А що се отнася до липсата на надпис "Предлагана цена" на плика, представен от участниците "Дискавъри консултинг" ООД, гр. Благоевград и "Арго - С" ООД, гр. Кюстендил, назначената от областния управител комисия се е съобразила с практиката на ВАС, че от значение е обстоятелството, че малкия плик поставен в големия плик не е бил незапечатан, прозрачен или скъсан и не е засегнат от пороци, накърняващи тайната на предложението. И това е така защото, както се каза по-горе, размерът на предложената цена е единствената преценка за класирането при търг с тайно наддаване. С оглед изложеното, решението на Административен съд - Кюстендил е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а след служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира и същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответната страна следва да бъдат присъдени своевременно поисканите в настоящото касационно производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизат на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,