Решение № 5688 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8956/2017 г.
ВАСVIII отделение02.05.2018 г.докладчик Емилия Иванова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4661 от 11.07.2017 г. постановено по адм. д. № 9778/2016 г., по описа на Административен съд С. град. ОСЪЖДА"С. К." ЕАД, ЕИК*********, с адрес за кореспонденция: гр. С., ж. к. Зона Б-5, ул. "Антим I", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, разноски за настоящата инстанция в размер на 956.37 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5688 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8956/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е образувано по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "С. К." ЕАД, представлявана от Д. И. К., срещу решение № 4661 от 11.07.2017 г., постановено по адм. дело № 9778 по описа на Административен съд С. град за 2016 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22220315009238-091-001 от 07.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1462 от 24.08.2016 г. на Директора на дирекция ОДОП С.. Касаторът поддържа незаконосъобразност на постановеното решение на всички основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е изпълнил задължението си относно разпределение на доказателствената тежест между страните. По този начин е затруднил организирането на защитата на ревизираното лице, както създал неяснота относно необходимите доказателства свързани с изясняването на поставения за разглеждане правен спор. Липсата на произнасяне относно тежестта на доказване е причина жалбоподателят да има пропуски в процеса на доказване, които са повлияли върху изводите на съда за законосъобразност на ревизионния акт. Съдебният състав, според касатора, не е положил дължимата грижа, във връзка с необходимостта от даване на указания на страните, което е негово служебно задължение вменено му по АПК. Допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила, е станало причина фактическата обстановка по спора да остане неизяснена, а това е основание решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от състав на съда. Оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е явно необосновано. Отказаното право на данъчен кредит по процесните фактури, се базира изцяло на предположения и догадки, което е недопустимо. Фактите в ревизионното производство е необходимо да бъдат установени безспорно и въз основа на тях, както ревизиращите органи, така и съда следват да направят правните изводи и да достигнат до краен извод, по отношение на ревизираното лице възникнало ли е право да приспадне данъчен кредит. Първоинстанционният съд, не е уточнил каква е необходимата квалификация на лицата осъществяващи консултантски услуги от името на ревизираното лице, а това е основен мотив за крайния му извод, че такива услуги не са осъществявани. Назначените във фирмата лица по трудов договор са технически персонал, но това не означава, че не могат да изпълняват и други задължения във връзка с трудовите им функции. По горните съображения постановено решение подлежи на отмяна, като неправилно, постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът - Директора на Дирекция "Обжалване и данъчна осигурителна практика" - С., чрез своя процесуален представител, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, предлага същата да бъде оставена без уважение. Решението, като правилно и законосъобразно постановено при пълнота на мотивите и след обсъждане на относимите доказателства следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са заявените при обжалването касационни основания. Претендира на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Правилно АССГ е приел, че не са налице основания за признаване право на данъчен кредит, тъй като извършваните от дружеството услуги представляват финансови такива и същите по силата на чл. 46, ал. 1 от ЗДДС са освободени доставки. Не са допуснати твърдените в касационната жалба съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Решаващият състав подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателя, като са изложени убедителни мотиви за крайния извод на съда, че по отношение на дружеството не е възникнало право на данъчен кредит. По тези съображения се предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 по АПК намира за установено от фактическа и правна страна следното. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 по АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, поради което се дължи разглеждането й по същество. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд С. град, е бил ревизионен акт № Р-22220315009238 - 091-001 от 07.06.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1462 от 24.08.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" С., с който на ревизираното дружество, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 212.44 лв. за данъчен период месец 08 и месец 10 на 2012 г. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионния акт, е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Ревизиращите органи са установили задълженията на ревизираното лице, след пълно и обстойно изясняване на фактическата обстановка, правилно са приложени и относимите материално правни разпоредби. Крайния извод на съда за законосъобразност на ревизионния акт е обоснован с обстоятелството, че за ревизирания период "С. К." ЕАД, е осъществявал дейност по изкупуване и събиране на вземания от физически и юридически лица, по договор за цесия от 19.02.2010 г. сключен с "П. и. б." АД. Дружеството няма търговски и производствени обекти и не е осъществявало друга дейност освен финансовите услуги. Прието е, че договора за цесия, по своята същност е финансова услуга и попада в разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от ЗДДС и е освободена доставка поради, което на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, не възниква право на приспадане на данъчен кредит, тъй като същите не се ползват за целите на извършването на последвали облагаеми доставки. Решаващият състав на АССГ, е изложил мотиви за характера на договора за цесия, неговите страни и задълженията възникващи от него, като е приел, че цедирания длъжник не е нито доставчик, нито получател на доставка по смисъла на ЗДДС. Не са установени други доставки осъществявани през ревизирания период различни от финансовите услуги извършвани от дружеството, които на самостоятелно основание да обосновават право на приспадане на данъчен кредит. Ревизираното лице не е извършвало друга икономическа дейност освен събирането на вземания по договора за цесия, като фактурите по които се иска приспадането на данъчен кредит не са свързани с тази дейност. Не са събрани доказателства към 01.06.2012 г., ревизираното лице да разполага със собствен офис или нает такъв. Първоинстанционния съд в мотивите си се позовава и на практика на СЕС относно тълкуването и прилагането на директива 77/388/ЕЕС (6 директива ) и нейните разпоредби чл. 4
и чл. 17
по дела С-37/95 и С-110/94, според които правото на данъчен кредит възникнало веднъж, поради намерението лицето да осъществява облагаеми доставки се запазва, дори ако планираните дейности са преустановени и облагаеми доставки не се извършват. Правото на данъчен кредит остава незасегнато дори ако в последствие възникнат обстоятелства извън контрола на лицето, поради което то никога не е използвало получени стоки и услуги за осъществяване на облагаеми доставки. Възникването на право на данъчен кредит, не отпада с обратна сила дори и да отпадне облагаемата дейност цел на доставките, формиращи кредита. Въз основа на това, съдът е обсъдил цялостната дейност на ревизираното лице и след ревизирания период, като е констатирал, че е осъществявало доставки на финансови услуги, които не облагаеми доставки поради, което за него не може да възникне право на приспадане на данъчен кредит. Посочено е подробно, защо издадените фактури от "Н. М." ЕООД и "Е. БГ" ЕООД, не се приемат за такива, които са основание да бъде признато право на данъчен кредит. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Неоснователно, в касационната жалба се поддържа твърдение, за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила изразяващо се в липса на указания от съда по доказателствата. С разпореждане от 07.10.2016 г., съдията докладчик е разпределил доказателствената тежест между страните и е дал указания относно фактите и обстоятелствата, които страните следва да установят. Дадените указания са достатъчни, за да се приеме, че съдът е изпълнил задълженията вменени му с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от АПК и чл. 171, ал. 4 от АПК. Служебното начало, вменява на съда да подпомага страните, чрез указания при събиране на доказателства относно фактите и обстоятелствата значими за спора и необходимите доказателства за установяването им, но това задължение не следва да се абсолютизира. Във връзка с изрично дадените указания от административният съд на основание чл. 171 АПК, жалбоподателят е имал възможност да ангажира всички допустими доказателства и доказателствени средства за установяване на факти от значение за установяване осъществяването на спорните доставки. Той сам се е отказал, с нарочна молба, от изслушването на експертиза, като е посочил, че събраните до този момент доказателства са достатъчни, за да подкрепят защитната му теза. Освен това спорният между страните въпрос, относно наличието на облагаеми доставки при осъществяване дейността на ревизираното лице е обсъждан още в ревизионното производство и касатора е бил наясно с възприетите констатации на проверяващите, които е следвало да оспори. Служебното начало не замества защитата на ревизираното лице, която следва да бъде организирана от него и да бъде проведена с установените в ДОПК и ГПК процесуални способи. Доказателствената тежест за установяване на реалността на доставките се носи от ревизирания субект, който е декларирал право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Изводът на съда произтича от основния принцип за разпределение на доказателствената тежест, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието настъпване черпи изгодни за себе си правни последици. Не се споделят и твърденията на касатора, че не са обсъдени представени по делото фактури, които обосновават извършването на облагаеми доставки от ревизираното лице, по които евентуално може да възникне право на данъчен кредит. Ревизирания период е месец август и месец октомври на 2012 г., поради което правилно е прието от решаващия състав, че не са налице облагаеми доставки. Фактът, че по делото са представени договори за консултантски услуги сключени между "С. К." ЕАД и "Д. л." ЕАД, както и между "С. К." ЕАД и "А. Т." ЕООД и издадени по тях фактури не променя извода на съда, че през ревизирания период дружеството не е осъществявало облагаеми доставки. На първо място сключените договори са с дата 29.06.2011 г. и 27.06.2011 г. И освен това реално осъществяване на договорените услуги по консултантските договори не е установено, както правилно и въз основа на доказателствата по делото е прието. Договорите сключени между ревизираното лице и двете дружества установяват само наличие на облигационни отношения, но не и реално осъществяване на консултантски услуги. Неправилно от касатора се поддържа, че фактурите и договорите въз основа на които са издадени са достатъчни, за да бъде признато право на данъчен кредит. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, поради което не се ползва с материална доказателствена сила. Затова, независимо че фактурите са издадени от регистрирано по ЗДДС лице и са изпълнени формалните изисквания за отразяването им в дневниците за продажба на доставчика и в справките-декларации, не може да се приеме еднозначно, че е установено осъществяването на стопанските операции, посочени като техен предмет. Не са представени каквито и да било доказателства, от които да се установи реално изпълнение на консултантските договори. Следва да бъде отбелязано, че неправилно касаторът се позовава на легалното определение за "независима икономическа дейност", във връзка с твърденията си, че дружеството осъществява дейност различна от тази, която е свързана с предоставяне на финансови услуги. Не е установено по делото, че през ревизирания период дружеството е осъществявало облагаеми доставки, във връзка с които да е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. При така установената фактическа обстановка въз и основа на събраните доказателства по делото, след обсъждането им и въз основа на приложимите правни норми, пръвоинстанционният съд правилно е заключил, че жабата срещу ревизионния акт е неоснователна и я е оставили без уважение. С оглед изложеното, решението на първоинстанционният съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон и въз основа на правилно установена фактическа обстановка са обосновани правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано. Предвид, че не се установиха отменителните основания, посочени от касатора, решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в производството в размер на 956.37 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.