Решение № 6797 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1992/2009 г.

Решение № 6797 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1992/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по две касационни жалби, съответно на Петър Иванов Димитров от гр. София и на адвокат Искра Атанасова - Давидова - пълномощник на Румяна Димитрова Йорданова от гр. Плевен, и двете подадени срещу Решение № 632 от 25.11.2008 г., постановено по адм. д. № 807 по описа за 2007 г. на Административен съд - Плевен. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалба - та на първия касатор в настоящото производство срещу Заповед № РД-12-1617 от 12.10.2007 г. на кмета на община Плевен. В касационната жалба на Петър Димитров се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевира довод за нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения относно незаконосъобразността на Заповед № РД-15-7309 от 10.11.1998 г. на кмета на община Плевен, с която на Илия Петров Пенчев, на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ е признато придобиването на право на собственост върху предоставен за ползване имот. Основните твърдения са относно незаплащането в срок на цената на ползвателския имот, поради което касаторът счита, че ползвателя не е станал собственик на имота, а като не е платил в срок цената на земята, той е загубил правото да стане неин собственик, поради което и издадената заповед, предмет на жалбата, с която е определена цената на имота е незаконосъобразна. Незаконосъобразно според него е и посоченото в нея правно основание. По изложените съображения в нея се моли, съдът да отмени обжалваното решение, като отмени и обжалваната заповед. Направено е и алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане, за произнасянето по законосъобразността на заповедта, с която е призната трансформацията на правото на ползване в право на собственост. Същият касатор е подал и частна жалба срещу Определение № 691 от 10.10.2008 г., постановено по делото в закрито заседание, с което съдът не е допуснал направеното оспорване от пълномощника на жалбоподателя на Заповед № РД-15-7309 от 10.11.1998 г. на кмета на община Плевен. В частната жалба се твърди, че то е незаконосъобразно и моли да се отмени по изложените съображения, които се свеждат основно до това, че заповедта не му е съобщена, а общината е унищожила документите по преписката, след изтичането на 5 годишния срок. В касационната жалба на Румяна Йорданова, подадена чрез пълномощника й, също се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевира довод за нарушение на материалния закон. Основното твърдение е свързано също със законосъобразността на заповедта на кмета на общината, с която е признато правото на Илия Пенчев Петров да придобие собствеността върху имота, предоставен му за ползване. Твърди се, че след като той е поискал от кмета да утвърди оценката на имота и кметът не е издал заповед е формиран мълчалив отказ, който като не е обжалван в срок е влязъл в сила. След като ползвателят не е заплатил цената на земята, той не е станал собственик на имота. Твърди се освен това, че след като има влязъл в сила план на новообразуваните имоти кметът на общината не може да довършва процедурата по оценка по реда на § 62 от ПМС № 456 от 1997 г. Ответната страна и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на всичките жалби. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, като излага становище и за разликата в процедурите по реда на § 62 и § 31 от ПМС № 234 от 1999 г. Според него са правилни изводите на съда, че не е формиран мълчалив отказ на кмета на общината, поради което е преклудирана възможността за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Предлага жалбите да се отхвърлят. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира всичките жалби за процесуално допустими, като подадени от страни за които решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, към който срок е направено препращане в обжалваното определение. Разгледани по същество те са неоснователни, по следните съображения: Административният съд-Плевен е бил сезиран с жалба от Петър Иванов Димитров срещу Заповед № РД-12-1617 от 12.10.2007 г. на кмета на община Плевен. С нея административният орган на посочените в нея фактически и правни основания е одобрил оценката на предоставената на Илия Петров Пенчев земеделска земя от 600 кв. м, поземлен имот № 56722.701.1474, находящ се в местността "Стража", землището на гр. Плевен, от 439 лв. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че жалбоподателят е наследник на Руска Цанкова Тошмакова, като е конституирал и другите наследници като заинтересовани страни. По делото е представена и Заповед № РД-15-7309/10.11.1998 г. на кмета на общината, с която е признато правото на Илия Пенчев да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот, на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, ведно с приложенията към нея. Тя е била оспорена от Румяна Йорданова, но съдът е оставил без уважение оспорването, като процесуално недопустимо, поради изтичане на 14-дневния срок, което определение като необжалвано е влязло в сила. Направеното оспорване от Петър Димитров на същата заповед, съдът също е оставил без разглеждане, поради неизпълнение на дадените указания. Съдът е приел за установено, че в срока по § 61, ал. 1 от ПМС № 456 от 1997 г. Илия Пенчев е направил искане до кмета на общината да му се признае правото на ползване в право на собственост, като е представил и съответното доказателство. Кметът на общината е уважил искането, като е издал Заповед № РД-15-7309/10.11.1998 г. Илия Пенчев е поискал кметът да утвърди оценката на имота, за да я заплати, по което искане кметът не се е произнесъл, а едва след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-13-53 от 3.05.2007 г. на областния управител, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, кметът е издал заповедта за оценката на имота, която е предмет на жалбата. От установените факти, релевантни за спора, съдът е приел, че издадената заповед е от компетентен орган, според представената заповед от кмета за заместването му от заместник-кмета. Приел е, че заповедта е законосъобразна, въпреки, че описаното в нея правно основание за издаването й е неправилно, като този порок е приет за несъществен и не е бил основание за отмяната й. От мотивите на заповедта, съдържащи фактическите и правни основания за издаването й, съдът е установил, че стойността на земеделската земя е правилно определена, като е изложил мотиви защо приема, че тя по същността си представлява довършване на процедурата по § 62 ПМС № 456 от 1997 г. Направил е разграничение между § 62 и § 31 от ПМС № 234 от 1999 г., като е изложил мотиви и защо не възприема, че при непроизнасяне от кмета за утвърждаване на оценка на имот не се формира мълчалив отказ. Приел е, че ползвателят добросъвестно е поискал да заплати цената на имота, но поради неиздаване на заповед от кмета, оценката на имота не е заплатена. Бездействието на административния орган съдът е възприел, че не може да се вмени във вина на ползвателя, който след издаването на обжалваната заповед я е заплатил, и като краен резултат е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Подадената частна жалба на Петър Димитров срещу определението на съда от 10.10.2008 г. е неоснователна. Обжалваната Заповед № РД-15-7309 от 10.11.1998 г. на кмета на общината, с която е признато трансформирането на правото на ползване в право на собственост е съобщена на Венцислав Георгиев Тошмаков, който е заявител пред общинската служба по земеделие за възстановяване правото на собственост върху земите на наследодателката Руса Цанкова Тошмакова. Според чл. 14 ППЗСПЗЗ подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници. Това е лицето, по чиято инициатива започва административното производство по земеделската реституция. То се вписва в решението на органа по поземлената реформа и тя на него съобщава своите актове. За общинската служба по земеделие няма законово задължение да издирва останалите наследници на общия наследодател и да съобщава и на тях своите актове. От приложеното решение № 18 - 6 от 10.09.1992 г. на общинската служба по земеделие се установява, че заявител по заявление № 353 от 23.08.1991 г. е Венцислав Тошмаков. Административното правоотношение между заявителя и кмета на общината продължава с издаването на заповед от последния, с която признава правото на ползвателя да придобие собствеността върху имота. За кмета на общината не съществува задължението да издирва останалите наследници и да ги уведомява за издадената заповед. Такава е и процедурата развила се пред кмета на общината и Венцислав Тошмаков, на когото са съобщавани актовете, издавани от кмета, относно земите на наследодателката Руса Тошмакова. Това се установява и от приложеното писмо до него на лист 10 от делото. Останалите наследници биха могли да обжалват издадените индивидуални административни актове от кмета на общината само в срока от получаването им от Венцислав Тошмаков. На него те са поверили да води общите им дела относно реституцията на земеделските земи, и могат да ползват право си на оспорване само в срока, който тече и за Венцислав Тошмаков. След като никой от останалите наследници не е оспорвал заповедта за признаване на правото на собственост то заповедта е влязла в законна сила и правилно съдът я е оставил без разглеждане. По касационните жалби: Твърденията направени и в двете жалби са относно незаконосъобразността на заповедта на кмета, с която е признато правото на собственост на Илия Пенчев. Но тази заповед не е предмет на съдебния контрол, въпреки, че съдът е изложил мотиви и по навежданите доводи. Правилни са изводите на съда, че Илия Пенчев е искал от кмета да издаде заповед за оценката на имота, която да заплати, но последният не е издал такава заповед, видно от отговора на общината - лист 98 от делото. След като такава оценка е направена, тя е внесена. Бездействието на общината не може да се вмени във вина на добросъвестния ползвател. Оценката е определена въз основа на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, като към нея препраща както § 62, ал. 4 от ПМС № 456 от 1997 г., а така също и § 31, ал. 2, т. 1 от ПМС № 234 от 1999 г. Независимо неправилното посочено правно основание от кмета в обжалваната заповед, тя е законосъобразна, защото оценката е направена по Наредбата. По делото няма данни, че земеделската земя в местността "Стража" попада в селищно образувание или в строителните граници на града. Допуснатото нарушение от кмета правилно е преценено като несъществено. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение