Решение № 6637 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5337/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от 19.07.2023 г. подадено от К. М. Г. за отмяна, на основание чл. 239, т. 5 АПК, на влязло в сила Решение №1092 от 15.04.2026 г. на Административен съд (АС) - Русе по адм. дело №194/2026 г. С решението е отхвърлена жалбата на К. М. Г. срещу отказ на началника на сектор „Пътна полиция“ (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Русе да му бъде върнато свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), обективиран в Писмо с рег. № 108500-2657 от 06.02.2026 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе. Искателят – К. М. Г. сочи, че за да приеме жалбата му за неоснователна и да я отхвърли, първоинстанционният съд необосновано е приел, че производството е по реда на Дял пети, Глава седемнадесета, Раздел III АПК - „Обжалване действията на органа по изпълнението“, въпреки посочените в жалбата фактически и правни основания, обуславящи извод, че производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел I - „Оспорване на индивидуални административни актове“. Излага фактите по делото, приключило с решението, чиято отмяна се претендира, както и съображения по съществото на спора, водещи според него до неправилност на изводите на съда. Сочи, че като не е възприел доводите му и е отхвърлил жалбата, разгледана в закрито заседание (по реда на Дял пети, Глава седемнадесета, Раздел III АПК - „Обжалване действията на органа по изпълнението“), вместо в открито заседание (по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел I - „Оспорване на индивидуални административни актове“), първоинстанционният съд е лишил страната-жалбоподател от възможността да участва в делото, или да бъде надлежно представлявана от адвокат, вследствие допуснатото нарушение на съответните правила, което е основание за отмяна на съдебния акт по чл. 239 т.5 АПК Прави искане решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на разноски Ответникът – началникът на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Русе не изразява становище по искането. Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна на соченото правно основание – чл. 239, т. 5 АПК, се явява неоснователно. С Решение №1092 от 15.04.2026 г. на АС - Русе по адм. дело №194/2026 г., съдът, в производство по реда на чл. 294 – чл. 298 АПК, е отхвърлил жалбата на К. М. Г. срещу отказ на началника на сектор ПП при ОДМВР – Русе да му бъде върнато СУМПС, обективиран в Писмо с рег. № 108500-2657 от 06.02.2026 г. по описа на сектор ПП при ОДМВР – Русе. Предвид разпоредбата на чл. 298, ал. 4 АПК решението на съда не подлежи на обжалване. Отмяната на влезли в сила съдебни актове, предвидена в АПК, е извънреден способ за защита. Поради това, че чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила решения, законодателят изрично и изчерпателно е формулирал всички основания за отмяна, сроковете при които е допустимо да се възбуди съдебното производство, както и лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да искат извънинстанционна защита. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Текстът предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Общата идея на нормативния текст е страната да е лишена от възможността да се защити. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Въз основа на установените факти настоящият състав на Седмо отделение на ВАС счита, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на исканото от К. М. Г. съдебно решение. Както се посочи решението, чиято отмяна се претендира, е постановено в производство по реда на чл. 294 – чл. 298 АПК. Разпоредбата на чл. 297, ал. 1 АПК регламентира, че жалбата се разглежда по реда на глава тринадесета. Съгласно чл. 234, ал. 1 АПК, намиращ се в глава тринадесета АПК, жалбата се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът постанови друго. Изключение от това правило е предвидено в чл. 297, ал. 2 АПК, която хипотеза не е налице в настоящия случай. Жалбата на К. М. Г. е била насочена срещу отказ да му бъде върнато СУМПС, обективиран в Писмо с рег. № 108500-2657 от 06.02.2026 г. на началника на сектор ПП при ОДМВР – Русе. Видно от постановеното съдебно решение съдът се е произнесъл по законосъобразността на акта с проверката на който е бил сезиран. Съдът обаче не е обвързан от посочения в жалбата процесуален ред, по който жалбоподателят е счел, че трябва да се произнесе. Предвид процесуалният ред по който е разгледал жалбата на Г., съдът, с непровеждането на открито съдебно заседание с призоваване на страните, не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на които страната е била лишена от възможността да се защити. Производството по отмяна не е средство за проверка на законосъобразността на съдебното решение, включително за проверка на реда по който решението е постановено. С направеното искане по същество се цели преразглеждане на въпроса за правилността на влязлото в сила решение чиято отмяна се претендира, което в настоящето производство е недопустимо. С оглед на изложеното, настоящият състав на Седмо отделение на ВАС намира, че не е налице някоя от хипотезите на твърдяното правно основание по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила решение. Искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд,