Решение № 13232 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12286/2009 г.

Решение № 13232 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12286/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Караел" ООД, гр. Несебър против решение № 113 от 30.06.2008 г. на министъра на околната среда и водите в частта, в която на дружеството е определена такса за разрешената за ползване акватория на Черно море в размер на 741.36 лв. Жалбоподателят поддържа, че административният акт в оспорената част е незаконосъобразен, тъй като дружеството не е ползвало водния обект, описан в разрешително № 003968/8.01.2007 г., издадено от министъра на околната среда и водите. Моли решението в оспорената част да бъде отменен. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на околната среда и водите поддържа недопустимост на жалбата, като подадена след изтичане на срока за оспорване, а по същество излага съображения за неоснователност на същата. Претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение (писмени бележки). Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят "Караел" ООД, гр. Несебър, регистриран по ф. дело № 2159/2005 г. на Бургаския окръжен съд (удостоверение от 5.11.2008 г.) е титуляр на правата по разрешително за ползване на воден обект № 003968/8.01.2007 г., в акваторията на Черно море, северозападно в района на северен Несебърски залив, гр. Несебър, община Бургас. Разрешителното е издадено от министъра на околната среда и водите за аквакултури и свързаните с тях дейности - мидена ферма за култивирана черна мида, със срок на действие от 8.01.2007 г. до 8.01.2017 г. В него е посочено, че за правото на разрешено ползване на обекта се заплаща годишна такса в размер, определен съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от "Тарифата за таксите за правото за водоползване и/или разрешено ползване на воден обект", както и че действието на разрешителното се прекратява на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ), както и при неупражняване на правото на ползване (т. 12 и т. 13 от разрешителното). На 30.06.2008 г. министърът на околната среда и водите издава решение № 113, с което прекратява действието на издаденото на дружеството разрешително на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 от Закона за водите (ЗВ) - поради отказ на титуляра от правото на ползване съгласно заявление от 2.01.2008 г., като на основание чл. 194, ал. 1, т. 2, б. "б" и чл. 195а, т. 1 от ЗВ и т. 12 от "Тарифата за таксите за правото за водоползване и/ или разрешено ползване на воден обект" определя дружеството да заплати 741.36 лв. такса. Решението е съобщено на адресата на 7.07.2008 г. (обратна разписка) и е оспорено от жалбоподателя "Караел" ООД само в частта за определената такса с жалба, подадена по пощата на 21.07.2008 г. (писмо изх. № 16/10.06.2010 г. на пощенска станция Несебър Ц). При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на решението на министъра. Актът е съобщен на адресата на 7.07.2008 г., а жалбата е подадена по пощата на 21.07.2008 г. В този смисъл съдът кредитира изложеното в писмото от ПС Несебър Ц, което не се опровергава от останалите доказателства по делото, тъй като датата на пощенското клеймо на представеното копие от пощенски плик е нечетлива. Поради това и съгласно чл. 62, ал. 2, изр. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съдът приема, че срокът за обжалване на акта не е пропуснат. Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес от оспорване на акта. Решението в оспорената част поражда задължение за адресата, поради което последният е легитимиран да го обжалва (арг. от чл. 147, ал. 1 от АПК). Ето защо доводите на ответника за недопустимост на производството не се споделят от съдебния състав. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Решението в обжалваната част е издадено от компетентния по смисъла на чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 1, б. "в" "бб" от ЗВ орган, в нормативноустановената форма, като съдържа фактическите и правни основания, обосноваващи постановяването на акта в тази част. При издаване на административния акт в оспорената част са спазени и материалноправните изисквания на закона. За периода на действие на разрешителното за ползване на воден обект титулярът дължи заплащане на годишна такса в размер, определен съгласно "Тарифата за таксите за правото за водоползване и/ или разрешено ползване на воден обект" (чл. 194, ал. 1 от ЗВ, т. 12 от разрешителното). Като титуляр на разрешително за ползване на воден обект за 2007 г., жалбоподателят дължи заплащане на годишна такса за периода за правото на използване на водите съгласно чл. 194, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗВ в ред., ДВ, бр. 65/2006 г., определена на база площта на водния обект (чл. 194, ал. 4 от ЗВ). В случая, определената с решението в оспорената част такса, е съобразена с посочените по-горе изисквания и е изчислена по формулата в чл. 9, ал. 1 от "Тарифата за таксите за правото за водоползване и/ или разрешено ползване на воден обект", съобразно коефициента по ал. 2, т. 3 от същата. Възражението на жалбоподателя, че не дължи такса, тъй като не е започнал изграждане на предвидените в разрешителното за ползване на воден обект съоръжения, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗВ такса се заплаща за правото на използване на водите, т. е. задължението възниква от предоставяне на правото на използване на водите, а не от фактическото му реализиране. Поради това като титуляр на право на ползване на воден обект за 2007 г. дружеството - жалбоподател дължи заплащане на годишна такса, независимо от степента на действително реализиране на предвидената в разрешителното за ползване на водния обект цел. Поради всичко изложено съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен при спазване на материалния закон, административнопроцесуалните правила и е в съответствие с целта на закона да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото, като създаде условия за опазване на водите на Черно море чрез комплексно, многократно и ефективно използване на водните ресурси. Следователно не са налице пороци на същия обуславящи неговата отмяна, подадената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното и направеното искане жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерството на околната среда и водите сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт за осъщественото от последния процесуално представителство. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,